Конвенционалната медицина, както и повечето здравни институции считат хомеопатията за измама. Шарлатанство, което не само не лекува здравословните проблеми на пациентите, но и често ги задълбочава. Друга част от противниците на алтернативното лечение не отричат факта, че то помага, но отдават резултатите от лечението чрез него на самовнушението на болните. Т. нар. плацебо ефект. Мнозина обаче безусловно вярват, че хомеопатията помага и лекува. Каквато и да е истината относно ефективността на хомеопатията едно е сигурно. В последните години тя набира все по-голяма сила и печели на своя страна все повече и повече пациенти. Човекът, който полага основите на тази наука се казва Самуел Ханеман.
Кристиан Фридрих Самуел Ханеман, както е истинското име на бащата на съвременната хомеопатия, е роден на 10 април 1755 г. в Майсен, Саксония (днешна Германия). От съвсем малък останалият в историята само с последните си две имена бъдещ лекар се научава да чете и пише.
На 20-годишна възраст запаленият читател вече знае перфектно няколко езика – английски, френски, гръцки и италиански. А няколко години по-късно към колекцията му се прибавят (също на професионално ниво) арабски, сирийски, иврит и халдейски език. С тези завидни умения, никак не е чудно, че полиглотът се изявява като учител по чужди езици в Лайпцигския университет.
Освен чужди езици обаче, Самуел Ханеман изучава още
ботаника, астрономия, метеорология и медицина
Германецът дори взима докторска степен в последната дисциплина. От 1781 г. в продължение на няколко години Ханеман практикува новата си професия на лекар. По същото време среща и бъдещата си съпруга – Йана Хенриете Кюлер. По-късно двамата стават родители на цели 11 деца.
“Най-високото призвание на лекаря, неговото единствено призвание, е да направи болните хора здрави – да лекува, така, както е редно”
– казва Самуел Ханеман.
Но истината е, че традиционната медицина полека-лека започва да му се струва не дотам ефективна. Убеден е, че би трябвало да има по-добър и безболезнен начин за лечение на пациентите. И не на последно място, разбира се – ефикасен. Разколебан във вярата си и положителното отношение към медицината, от която е част,
Самуел Ханеман решава да сложи край
на лекарската си практика. Връща се към любимите си чужди езици и те се превръщат в негова втора професия. Започва работа като преводач и от време навреме подготвя различни публикации.
Но, както се казва – в живота няма нищо случайно. Работата му като преводач го сблъсква с едно съдбоносно издание, което предстои да промени изцяло живота на германския лекар. И да запише името му в историята на медицината (макар и алтернативната) със златни букви. Заглавието на книгата е Монография върху Материя медика. Името на автора – Уилям Кюлен. Вдъхновен от неговия труд, приспаният, но не задълго, изследователски дух на Самуел Ханеман се пробужда. Той се въодушевява и започва да изследва лечебните ефекти на различни субстанции върху човешкото тяло.
Немският доктор решава да изпита свойствата на хинина (който е обект на внимание и в книгата на Кюлен)
върху самия себе си
Това, което установява, приемайки няколко дози хинин в рамките на няколко дни е, че веществото предизвиква симптоми, подобни на тези на маларията. Откъдето ученият си вади изводи, че именно това е причината за лечебното въздействие на хинина при хора, имащи това заболяване. Той много бързо стига до идеята, че това, което предизвиква определени симптоми при здрав човек, лекува същите симптоми при болен.
Нещото, което се оказва пречка при тестването и на други субстанции от Самуел Ханеман, е високото им ниво на токсичност. Но талантливият лекар незабавно намира решение на проблема – той започва да създава разтвори с ниска, но достатъчна концентрация на съответните елементи. В експериментите му са включени огромен брой субстанции, и дори силно отровното растение беладона.
През 1810 г. Самуел Ханеман публикува изводите си от направените до момента тестове в най-значимия си труд – Органон на лечебното изкуство. А с това се слага и началото на едно ново, алтернативно, но и медицински доказано (поне според самия Ханеман) учение – Хомеопатията.
Името на новата наука
немският доктор избира сам. И то не е никак случайно. Идва от гръцките корени на думите homeo – близък, подобен и pathos – страдание. И това едва ли учудва някого, като имаме предвид предвид основния постулат в хомеопатията, издигнат още от бащата на системата – Самуел Ханеман, че подобното лекува подобно.
“Най-висшият идеал при лечението е бързото, леко и трайно възстановяване на здравето, по възможно най-надеждния и безболезнен начин”
– заявява германецът. И тъй като намира пробойни в това твърдение, когато става дума за алопатичната медицина, той намира своя собствен път за осъществяването му. Път, който ще последват не само неговите деца, внуци и пра-пра-правнуци, но и хиляди лекари по целия свят. Такива, за които лечението е нещо повече от написаното в дебелите книги. И лекари, които търсят една нова, алтернативна система – по-безболезнена, “безкръвна”, както казва и самият Самуел Ханеман, и по-щадяща за хората.
