Краля на картите, Принца на въздуха, Вълшебника на белезниците. Това са само част от псевдонимите, с които е известен ненадминатият илюзионист Хари Худини. Той успявал да отвори всяка ключалка, която се изпречела на пътя му. Умеел да се освобождава от заключени сандъци, многократно овързани с въжета, усмирителни ризи, всевъзможни заключени кутии, белезници, заровени в земята ковчези и каквото още се сетите, и то с оковани ръце.
А едно от най-големите му постижения е преминаването през истинска каменна стена пред очите на стотици почитатели, но и скептици – невярващи в магията, която фокусникът създавал. Освен това Хари Худини владеел картите до съвършенство и бил неотразим в номерата с изчезващи предмети, хора и животни.
Хари Худини не е истинското име на превърналия се във феномен магьосник
Той се ражда на 24 март 1874 г. в Будапеща в еврейско семейство и е записан като Ерик Вайс. Когато е едва 4-годишен, семейството му емигрира в САЩ и се установява в Епълтън, щата Уисконсин.
Първият му (още ранен) детски сблъсък с изкуството на магията е от пътуващ цирк, който малчуганът посещава. Той незабавно е привлечен и абсолютно възхитен от способностите на въжеиграчите. Прибирайки се вкъщи, веднага опъва въже между две дървета в двора и започва да тренира. А любопитството и любовта му към необикновените неща и магията са завинаги посяти в ума му.
Когато е на 8 години бъдещият Хари Худини получава първата си работа. Той разнася вестници и лъска обувки, за да подпомага семейния бюджет, тъй като баща му е останал без работа, а децата в семейството са вече 7 на брой. Това обаче в никакъв случай не става причина малкият фокусник да загърби интереса си към магията и необятните възможности, които тя предоставя.
До 10-та си годишнина той вече е специалист в правенето на номера с карти, а интересът му към ключалките все по-силно нараства. За една нощ успява да отключи всички заключени врати в училището си. Родителите му няма как да упорстват срещу самородния му талант и го изпращат в ключарско ателие да учи занаят. Тогава
едва ли някой предполага до какви висоти
и върхове ще го издигне това му умение по-късно. Междувременно Хари Худини е задобрял изключително много и в акробатичните номера, които показва на улицата. Чрез тях понякога дори успява да припечели по някой лев. Когато става на 16, младежът открива мемоарите на известния френски маг Жан Йожен Робер Худин. Именно вдъхновен от него и кариерата му, жадният за знания и магичност Ерих Вайс кръщава себе си Хари Худини. Както разбира се е запомнен и в историята, и от хората по света.
Кариерата му потръгва повече от блестящо. Едва навършил пълнолетие, Худини вече изнася по 20 представления на ден, заедно с други, отдадени на магията хора. Сред тях гълтачи на огън и игли, хипнотизатори, фокусници в различни направления и други. По това време той се запознава и с любовта на живота си Вилхелмина Беатрис – Бес. Тя освен в негова съпруга, скоро се превръща и в най-доверения му и всеотдаен асистент.
Постепенно Хари Худини се превръща в един от най-обичаните и популярни магове на своето време. Номерата му се усъвършенстват с всеки изминал ден и стават все по-трудни и невъзможни. Но само за мисълта на зрителите. Умелият фокусник изпълнява всяко предизвикателство с ловкост и лекота, а дори и най-големите му противници не могат да отрекат постиженията му. Изкуството му завладява цяла Америка. А турнетата му стават толкова популярни, че двамата с Бес посещават огромна част от страните по света.
Усетил жаждата на публиката за опасни и дори смъртоносни номера, Худини се усъвършенства и започва да изпълнява небезизвестните си
измъквания от ледените води
на океани, морета и реки – закопчан с белезници. Твърди се, че магът е бил високо посветен и дори е бил част редиците на масонското движение. А йогистките му умения не само го правели изключително гъвкав, но и му позволявали да задържа дъха си под вода по повече от 3 минути.
Кариерата му наистина е толкова величествена, че няма как да не му завидим (поне благородно) за успехите. Но както добре знаем – няма как в живота на един човек, та макар и името му да е Хари Худини, всичко да е само хубаво. Голямата драма на Худини и съпругата му Бес е, че тя така и не успява да му роди дете. И ако за него това не е чак такъв проблем, то крехката му половинка изпада в тежка депресия, от която не се отървава до края на дните си.
Но да се върнем на успехите на великия илюзионист. Освен един от най-могъщите и обичани магове на всички времена, Худини се превръща и в
първия човек прелетял цяла Австралия с аероплан
Да, именно това била скритата страст на Хари Худини. Обожавал тези машини, макар не толкова добри и сигурни като днешните.
“Аеропланът е най-голямото чудо на 20-и век”
– казвал той.
И говорейки за големия маг, няма как да не споменем още един от най-знаковите аспекти от живота му, освен тези, които вече споменахме. Когато майка му напуска този свят, Хари Худини изживява наистина болезнено тази раздяла. Започва да посещава видни спиритуалисти, само и само да намери начин да се свърже отново с майка си, към която бил изключително привързан. Постепенно обаче магът разкрива, че повечето ясновидци нямат абсолютно никакви по-специални умения и заложби. Случващото се при тях – почуквания, летящи предмети, гласове и други, били просто добре (а в някои случаи и зле) репетирани измами.
Този факт направо го извадил извън равновесие
И той безжалостно и съвсем целенасочено започнал да разкрива имената и методите на измислените окултни специалисти. Повечето, които попаднали в полезрението на Худини, изгубили всичките си клиенти и съвсем естествено – работата си.
Противно на очакванията, големият Хари Худини не умира по време на някой от смъртоносните номера, които цял живот изпълнява. В почивката по време на последното му представление в театър Гарик в Мичиган при него в гримьорната влизат няколко младежи. Питат го вярно ли е, че може
да понесе удар в корема без дори да трепне
Той отговаря утвърдително, но моли за малко време – да се концентрира. Такова обаче не му е дадено. Едно от момчетата (което тренира бокс) го удря с всичка сила в корема. Въпреки това илюзионистът се връща на сцената и довършва представлението си. Но кръвта му вече се излива в стомаха. Тъй като отказва да отиде на лекар, след няколко дни – на 31 октомври 1926 г., Худини умира от перитонит, вследствие на спукан апендицит.
Каквото и да се каже за великия Хари Худини, кариерата и живота му, ще е малко. Защото силата на неговата магия, изтъкана с неуморни тренировки, повторения, плам и истинска любов, е безгранична. Ето защо за финал ви предлагаме да прочетете какво е казвал самият той за себе си и своята истинска мотивация:
“Аз съм унгарец, а унгарците са жилави. Но волята ми е по-силна от тялото. Борих се с желязо и стомана, сейфове и белезници, заравян съм, потапян съм и съм замразяван, докато тялото ми стане безчувствено. Защото си казвах: Ти можеш!”
