Георг Хегел е един от най-видните представители на немската идеалистична философия и е един от създателите на класическия немски идеализъм. Силно вплетен в неговата философска система е въпросът за връзката между ума и природата, между обекта и субекта на знанието. В разработките му значително място заемат психологията, религията, държавата, изкуството, историята. В частност той развива концепцията за ума или духа, който се изявява в поредица от противоречия, които съществуват едновременно и не се елиминират едно друго. Това негово виждане е известно като диалектика, която той прилага за противоречията между природа и свобода, между иманенция и трансцеденция, и др.
Георг Хегел се ражда на 27 август 1770 г. в Щутгарт, Германия. Кръщелното му име е Георг Вилхелм Фридрих Хегел, но близките му го наричат Вилхелм. Бъдещият голям философ губи майка си, когато е едва 13-годишен. Тя умира от жлъчна треска. Георг и баща му също се заразяват, но оцеляват. Като ученик,
Хегел чете много книги, особено такива писани през Просвещението
Преписва солидни откъси от тях в личния си дневник. В края на гимназиалното си обучение, изнася тържествена реч пред учители и съученици. През 1788 г. постъпва в Тюбингенската семинария. Протестантско богословско училище. Сприятелява се с двама от съучениците си – поетът Фридрих Хьолдерлин и бъдещия философ Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг. Тримата се отнасят с неприязън към ограничаващата ги учебна среда и взаимно формират възгледите си. Хегел вижда бъдещото си развитие като народен философ. Образован човек, който има за цел да популяризира сред по-широката публика неразбираемите идеи на философите. Завършва семинарията през 1793 г. Заминава за Швейцария. Установява се в Берн, където започва работа като частен учител в благородническо семейство.
В следващите няколко години вече започва да формира философските си възгледи. Написва есето Животът на Исус и дългия ръкопис Позитивност на християнската религия, който така и не издава. Междувременно отношенията му с неговия благодетел се влошават и Хегел заминава за Франкфурт, където става частен учител в семейството на търговец на вино. Отново влиза във връзка с приятеля си от семинарията Фридрих Хьолдерлин.
Хьолдерлин окзва силно влияние върху възгледите на философа
Хегел написва Фрагменти върху религията и любовта, както и есето Духът на християнството и неговата съдба, останало неиздадено до края на живота му. През 1801 г. Георг Хегел заминава за Йена, където живее и работи другият му другар от семинарията – философът Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг. Шелинг преподава в местния университет. След като представя един от своите нови трактати, Хегел също получава място в Йенския университет. Изнася лекции по логика и метафизика. Освен това, двамата с Шелинг водят философски курсове и основават свое собствено списание. През есента на 1806 г. войските на Наполеон навлизат в Йена. Хегел описва впечатленията си от това събитие така:
„Видях императора – този световен дух – да излиза на кон от града на разузнаване. Наистина е удивително усещане да видиш такава личност, която, концентрирана тук в една точка, качена на един кон, се протяга над света и го владее… този изключителен човек, на когото е невъзможно да не се възхищаваш“.
През следващата година хазяйката на философа в Йена ражда син от него. А самият той заминава за Бамберг, където става редактор на местен вестник. Същевременно успява да напише още един от важните си трудове – Феноменология на духа. Вечно пътуващият философ обаче не се задържа за дълго на поста си във вестника. Заминава за Нюрнберг и става едновременно учител и директор на тамошната гимназия.
През 1811 г. Георг Хегел се жени за дъщерята на местен сенатор
От нея има още двама сина. В следващите 5 години не спира да твори, издава втората си голяма книга и си спечелва престижно място във философските кръгове. Премества се в Хайделберг. Десетгодишният му незаконен син, който дотогава расте в сиропиталище, се премества и заживява в семейството му. През същата 1817-а година Хегел издава своята Енциклопедия на философските науки. Книгата представлява сбито изложение на философската му система.
Не след дълго немският философ се присъединява към работния екип на Берлинския университет, оглавявайки катедрата по философия. Неговите курсове по естетика, философия на религията, философия на историята и история на философията са издадени посмъртно на основата на записки от лекции на студентите му. През 1830 година 60-годишният Георг Хегел става ректор на университета. Само година след това крал Фридрих Вилхелм III го награждава за службата му на Пруската държава. По същото време Берлин е обхванат от тежка епидемия от холера. Хегел напуска града за кратко, но в началото на ноеия семестър в университета се завръща, за да поеме задълженията си там.
На 14 ноември 1831 г. Хегел си отива от този свят
Заключението на лекарите е, че философът е бил покосен от още неотшумялата смъртоносна болест – холерата. Но днес се смята, че той е загубил живота си в следствие на неизяснена стомашно-чревна болест. А последните думи на Хегел, които отекват силно и до днес са:
„И той не ме разбра…!“
Вижте още: Томас Ман: Нобеловият лауреат, прокуден от родината си
