Хинденбург е най-големият пътнически летателен апарат, строен някога. Той е революционно за времето си творение, за съжаление, с трагичен край. LZ 129 Хинденбург всъщност е последният дирижабъл, летял и превозвал пътници в небесното пространство.
Немският цепелин освен най-големият, е и най-луксозният такъв в историята. Билетът за полет с него бил по доста скъп – обърнат в днешни пари – между 10 и 25 хил. евро. Но удобствата и глезотиите за пътниците също не му отстъпвали. Хинденбург разполагал с уютни двуместни каюти с душ-кабина, ресторант с кухня и салон, снабден с маси, столове и дори олекотен алуминиев роял. Имало също обособено място за пушачи, специално пространство за панорамни наблюдения и много други екстри.
Често го наричат “летящия хотел”
Пътуването с Хинденбург често е сравнявано по класа и мащаби с това с трагично потъналия гигант Титаник.
Величественият LZ 129 е наречен на германския президент Паул фон Хинденбург, управлявал страната до 1934 г. Построен е от известната компания Zeppelin. Дължината му е с внушителните 245 м. А диаметърът – в най-широката му част – 41 м. Грандиозният въздушен кораб започва да извършва презокеанските си полети през март 1936 г. Само 14 месеца по-късно обаче избухва в пламъци и е унищожен при последния си полет. Явлението става известно като
Катастрофата Хинденбург
и е определяна като една от най-големите трагедии в историята на въздухоплаването.
Драматичният полет започва вечерта на 3 май 1937 г., когато Хинденбург излита от Франкфурт, Германия. На борда му има 97 души – 36 пътници (при капацитет за 70) и 61 души екипаж, 21 от които, обучаващи се. Цепелинът лети с леко закъснение, но все пак на 6 май достига до крайната точка на пътуването си – площадката в Лейкхърст, Ню Джърси, САЩ. Заради лошите атмосферни условия не му е дадено разрешение за кацане.
Пилотът Макс Прус решава да оползотвори времето, докато чакат, по най-добрия възможен начин. Отправя се на въздушна разходка – бонус за пътниците, и прави ефектни номера с летателната машина в чест и за радост на събралото се под него множество. Хиляди любопитни граждани и журналисти с нетърпение очакват приземяването на луксозния германски дирижабъл.
Към 19 часа местно време капитан Прус, пътниците и екипажът на Хинденбург най-сетне получават разрешение за кацане. Никой обаче не очаква, че ще се появи силен страничен вятър. Заради него се налага остър завой, който предизвиква откъсване на едно от стоманените въжета на балона. То пробива едната от 16-те водородни камери, възниква искра, която в съчетание с натрупаното по време на бурята статично електричество довежда до
подпалването и избухването на Хинденбург
Поне такава е официалната версия за мощната катастрофа. Тя е заснета в реално време от чакащите долу фото, радио и видео репортери и обикновени граждани.
“Той се приближава, този красавец Хинденбург… Ето отваря се люкът и офицерът пуска на земята въжето за акостиране… Почакайте, виждам някакви пламъци… Какъв ужас – дирижабълът гори… Боже, той пада. Пада върху хората!”
Тези думи прозвучават в радио ефира, където репортерът Хърбърт Морисън отразява на живо пристигането и неочакваната експлозия на немския дирижабъл.
За инцидента и конкретните причини за въздушния взрив, сполетял Хинденбург, са изказани множество хипотези и теории през годините. В резултат на експлозията живота си губят общо 36 души. 13 пътници, 1 наземен и 22 летателни членове на екипажа. По-голямата
част от тях са обгорени до смърт
Други умират, скачайки от дирижабъла, трети вследствие на вдишания отровен дим, четвърти от откъртени и паднали отгоре им отломки от цепелина.
“Нещастните пътници… Дами и господа, нямам сили да говоря… Пред очите ми е димяща купчина… Земята гори. Опитвам се да намеря къде да се скрия… Моля да ме извините, трябва да прекъсна. Задъхвам се.”
Така завършва драматичното пряко предаване на покрусения радио водещ Хърбърт Морисън.
Една година след трагедията в Германия е построен нов огромен дирижабъл, копие на Хинденбург. Той обаче така и не е използван по предназначение – да превозва пътници и да извършва презокеански полети. Причината е, че пълненето с водород на летящите цепелини е забранено, а заместването му с хелий се оказва икономически неизгодно за апарат с такива огромни размери. Така официално идва краят на пътешествията с дирижабъл, а последният полет на Хинденбург остава и последният по рода си в историята на въздухоплаването.
Вижте още: Кораб-призрак плува без екипаж
