Всички сме чували за Гюро Михайлов, чието име се е превърнало в нарицателно за безсмислен героизъм. 20-годишният редник от трета рота на Пловдивската дружина, загива по време на пожар при изпълнение на служебния си дълг, на 25 декември 1880 г. Той остава на пост, пазейки горящата сграда на щаба на Южнорумелийската милиция и в резултат на това загубва живота си. Японците също имат своя Гюро Михайлов и неговото име е Хироо Онода.
Онода е роден през 1922 г. в префектурата Уакаяма в Западна Япония. През 1944 г., почти в края на Втората световна война, когато е на 22, той е изпратен в разузнавателните части на японската императорска армия. През 1944 г. младши лейтенант Онода е изпратен на филипинския остров Лубанг на специална мисия.
Той трябва да събере информация за разположението на съюзническите войски на острова, да организира изненадващи нападения над тях и да саботира дейността им по всеки възможен начин. Хироо взима мисията си толкова насериозно, че
продължава да я изпълнява дълго, след като другарите му хвърлят пушките си и си отиват у дома
На 9 март 1974 г., близо три десетилетия след края на Втората световна война, Хироо Онода най-накрая се предава и излиза от филипинската джунгла. Историята на Онода е показателна за това до какви крайности са готови да стигнат японските войници в своята преданост към императора, в името на когото воюват.
Но каква е причината Онода да остане толкова дълго в джунглата? Япония капитулира на 2 септември, 1945 г. и с това де факто се слага край на Втората световна война. Новините за загубата достигат до Хироо Онода, но той отказва да повярва в тях и смята, че те не са нищо повече от коварна пропаганда на Съюзниците. Ето защо той продължава да се крие в джунглата заедно с трима други японски войници.
Светът разбира за съществуването на Хироо Онода
през 1950 г., когато един от неговите бойни другари се предава и завръща в Япония. Друг член на групата умира от естествена смърт същата година. Онода, чийто единствен жив боен другар е убит в престрелка с филипинските войски през 1972 г., изкарва сам в джунглата още две години. Междувременно, докато изпълнява “мисията си”, той убива повече от тридесет филипинци, които взема погрешка за врагове.
На 20 февруари, 1974 г. Онода се среща с японец на име Норио Сузуки, който пътува около света в търсене на “лейтенант Онода, панда и Снежния човек в тази последователност”.
Сузуки открива Онода след четири дни скитане из планините
Той се опитва да убеди отшелника да се предаде. Но Хироо казва, че ще стори това само, когато му бъде заповядано от по-висшестоящ офицер от японската армия.
[Вижте още: Американците бомбардират Виетнам с тоалетна чиния]
На 9 март, 1974 г. майор Йошими Танигучи,
бившият командващ офицер на Онода отива лично до скривалището му
на остров Лубанг и го убеждава, че войната е свършила.
Когато се предава на филипинските власти Онода се разридава неудържимо. Той носи 30-годишните си войнишка униформа, шапка, сабя и пушка, които са в добро състояние предвид “преклонната” им възраст. Японецът е помилван за тридесетте убийства от тогавашния филипински президент Фердинанд Маркос и се завръща в Япония през март същата година, но след като не успява да се адаптира към живота в родината си, той емигрира в Бразилия през 1975 г. и става фермер.
Той се завръща отново в Япония през 1984 г. и отваря къмпинги за деца из цяла Япония. Умира от сърдечна недостатъчност в Токио през 2014 г. на 91-годишна възраст.
Що се отнася до Сузуки, японският младеж, който открива Онода, той бързо намира панда и твърди, че през юли, 1975 г. е видял снежен човек в околностите на връх Дхаулагири в Хималаите. Сузуки се жени през 1976 г., но не се отказва от търсенето си. Той умира през ноември, 1986 г. в лавина, докато търси митичния Йети. Тялото му е открито година по-късно и върнато на семейството му.
Онода не е единственият японски войник, който остава на бойното поле
дълго след като войната е приключила.
Шоичи Йокои е открит на остров Гуам през 1972 г. след като в продължение на десетилетия пренебрегва новините за края на войната и твърди, че те са пропаганда на Съюзниците, чиято цел е моралното разложение на японската армия. По време на завръщането си в Япония, Йокои казва – “Завръщам се, но много засрамен.”
През 2005 г. се появяват слухове, че двама бивши японски войници на по повече от осемдесет години се крият в планините на филипинския остров Минданао. Според една от версиите мъжете се страхували, че ще бъдат изправени пред военен съд за дезертьорство, ако се предадат. Както се оказва това са просто слухове.
