Холандците са една от най-щастливите нации в света, твърди доклад на ООН. Ще се запитате защо тези хора са способни да оценяват живота си като по-ведър, усмихнат и заслужаващ си да се изживее? Е, дори и да не го направите, Lifebites.bg се потруди да разбере какво е различното в манталитета и ежедневието на холандските и на българските жени?
Отделете малко време и вижте кои са 6-те основни разлики между повечето от ТЯХ и повечето от НАС. И какво прави холандките по-щастливи от нас българките.
Те отделят повече време за семейството
Ще си кажете – “Много ясно, че като имаш пари, ще намериш и време за децата!” Това не е точно така. 68 % от жените в Холандия предпочитат да работят почасово (около 25 часа седмично). Изкарват по-малко, но печелят повече време за близките си. У нас този тип заетост все още не е популярен.
Факт е, че не само в Холандия, но в много други европейски държави след като родят, жените рядко се връщат на пълен работен ден и обикновено стигат до 20-часова работна седмица. График, който у нас повечето майки изкарват за два дни.
Чистят по-рядко
Още една съществена разлика – повечето българки сме вманиачени на тема чистене на дома (особено, когато очакваме гости!). За разлика от голяма част от жените на Запад. Замислете се само каква част от времето и енергията ни отиват в безкрайно подреждане на детски играчки, бърсане на прах, чистене с прахосмукачка, миене на прозорци? Може би същото, което холандките отделят за хобита, спорт и четене. Това е разликата.
Ходят без грим и не се престарават за външния си вид
Да, това е тайната в щастието на холандските жени, които според въпросния доклад на ООН за щастието в “развитите” страни, се нареждат на първо място. На холандките не им пука дали са сложили пудра, дали са изпънали косата си и са поставили пасващи на облеклото бижута сутрин, когато бързат да заведат детето на училище.
При тях от значение е да се чувстват удобно в дрехите си, а не да изглеждат зашеметяващо във всеки момент от денонощието. Някои биха казали, че тези жени нямат вкус. Фактите обаче говорят, че за сметка на това страдат много по-рядко от депресия и са по-щастливи.
Отпращат гости
Да бъдем гостоприемни е всеизвестна наша национална черта. Повечето от нас държат да са перфектни домакини. Приемането на гости е свързано със здрава подготовка, миене и подреждане – равностойни на пролетно почистване. След това въртене на баници, чукане на пържоли, подреждане на софрата. Докато в много от развитите държави жените изобщо не губят време в подобно суетене.
Десертът се купува замразен. Пъха се пица във фурната, мезетата се купуват директно нарязани и единственото усилие, което се полага, е да се изстуди бирата. Холандките, в частност, са още по-крайни. Те изцяло гледат личния си душевен комфорт. Ако на вратата им се изтърси неканен гост, изобщо няма да се поколебаят да го отпратят. И невъзмутимо ще продължат да се занимават с нещата, които са вършели преди да бъдат обезпокоени.
Командват мъжете си
Въпреки че някои българки се справят успешно с това, факт е, че държавата ни от векове властва патриархата. Както и правилото, което движи много от българските семейства е по-скоро: жената е подчинена на мъжа.
В Холандия е обратното – силният пол слуша слабия. Властта, която имат и упражняват жените там над половинките си, не превръща мъжете в мижитурки и не убива на часа егото им. Напротив, семействата са по-сплотени и щастливи.
Мъжът участва активно в отглеждането на децата
Докато у нас (в класическото патриархално семейство) майката е 110 процента отговорна за възпитанието на детето, успехите му в училище и за домакинството (нищо, че работи наравно, че и понякога повече от бащата), в Северна Европа мъжът приема сериозно родителските си задължения и играе все по-балансирана роля в семейството.
Силните половинки на холандските жени не само споделят домакинските задължения, но и дори намаляват обема на работа за сметка на ангажиментите си с децата и грижата за тях. В Холандия празнуват и ден на бащата, който не се посреща с подигравка, а като прекрасен семеен празник.
Извинявайте, но статията и много генерална и не олицетворява реалността. Щастието е трудно да се измери. Като българка живееща в Холандия мога да ви кажа със сигурност, че не е вярно. Тук има значително висок процент на самоубийства, разводи и тн. Холандците са сравнително мърляви вкъщи (дрехи по земята, мръсни кухни и тн. ) и се наемат чистачки от източна Европа да се потрудят за чистота. Жените не готвят защото не знаят как – пастата и полу-фабрикатите са много популярни, но това не е храна; те не се и гримират защото не знаят как. Не знам към какво отнасяте щастието, защото всичко се свежда до ценностите и някак си не мисля, че западните са по-добри от нашите. Ако има разлика една е основната – приемат нещата както са и не обвинят хората за неуспеха им; завиждат, но признават че човека с успеха е работил здраво за това; считат, че от тях зависи зали ще се развият или не и нямат против някой друг да е по-добър от тях в нещо. Ние се самоизяждаме понякога от това кой колко е виновен и се самосъжалявяме, че съдбата не ни е дала същото като на съседа – това яде от щастието ни, а не колко чистим или колко време ни отнема да се “нагласим” :).
Здравейте, Таня! Права сте, че материалът е генерален (подобен текст не би могъл да се ангажира с детайлно проучване на проблема и ситуацията). Той е базиран на информация от ежегодните изследвания на различни организации, които поставят жените в Холандия на първо място в техни класации за щастие по определени критерии. Именно тези критерии, посочени в конкретния доклад, провокираха статията и мислите ми относно това каква е разликата между “тях” и “нас”.
Вашата гледна точка е другата страна на монетата и би била интересна тема за материал, написан от човек, който познава средата, културата и условията в съответната държава. Така че – чистосърдечно Ви каним да развиете позицията си в по-голям текст, който ще даде друга светлина и ще бъде от полза на читателите.
За самоубийствата сте абсолютно права. Парадоксално е, че не само в Холандия, но и в останалите държави от Северна Европа, където стандартът на живот е един от най-високите и чиито жители редовно печелят първенство по щастие, страшно много хора страдат от депресия и посягат на живота си.
Аз лично наистина смятам, че българките (повечето от нас) отдаваме твърде голямо значение посрещането на гости, чистенето, перфектния външен вид и желанието да се нагърбваме с всички възможни задачи. Това в комбинация с работа, деца, грижи по домакинството, здравето – физическо и психично, често е повод за допълнителен стрес, води до липса на достатъчно време и пречи на щастливото ежедневие. Поздрави! Вероника