Какво знаете за хранителните разстройства? Смятате ли, че те са реален проблем или според вас са обикновена проява на слабост, липса на воля или глезотия?
Днес всяка втора статия е за здравословното хранене, за диетите, за това как да отслабнем по-лесно и бързо. Поредната илюстрация за това до каква степен обществото ни е обсебено от идеята за съвършенство. Кориците на списанията, телевизията и обществото като цяло задават тона на времето, а то е подчинено на красотата.
Но какво става, ако не сме съвсем красиви и съвършени?
Ще ви разкажа историята на едно момиче, което официално няма проблем, но от години се върти в омагьосан кръг. Тя се саморазрушава. Но хората около нея по никакъв начин не го забелязват.
Момичето винаги е имало ниска самооценка по ред причини. Когато била ученичка имала няколко излишни килограма, които я тормозели ужасно и потискали ежедневно. Тогава тя намалила храната и без специална диета до бала си станала точно толкова слаба, колкото си мечтаела винаги – заветните 47 килограма. Но сериозна семейна трагедия я извадила извън релси и това неусетно се отразило на храненето ú. Нашата героиня попаднала в дупката наречена емоционален глад.
Станала студентка, сменила родния град и не можела да престане да яде. А кантарът пак започвал да показва цифри, които я ужасявали. Трябвало да го спре по някакъв начин, но как след като не можела да се владее?! Пасти, шоколади, вафли, сладолед, тестени закуски… Нямало край. Количествата били огромни. Ставала през час да търси храна. Гладът я измъчвал като жесток господар. Качила килограми, които сринали и без друго ниското ú самочувствие.
Не можела да си позволи да бъде дебела
Започнала да спортува, и то много, опитвала всякакви диети. По цели седмици не близвала друго освен ябълки. Отслабвала рязко, после пак наддавала рязко. В един момент решила, че може да си помага по малко с пръст в гърлото. И тя започнала да повръща. Първо било от време на време, после по-често, а накрая – всеки ден. И от дупката се завлякла в пропастта, наречена булимия.
Прочетете още… Манията за перфектност – болестта на нашето поколение
След две години имала постоянно сърцебиене и куп здравословни проблем, но изглеждала добре, а това сякаш ú затваряло очите за истината, че има нещо нередно. Здравословен проблем, който специалистите свързват с
хранителните разстройства
Междувременно животът, като всеки живот, ú сервирал от кашите си доста често и за да се бори с него тя го правела по най-лесния и познат начин. Тъпчела се до припадък с купища сладки неща. Това било нейното хапче. То сякаш я вкарвало в едно безвремие и дори и за малко изпадала в наркотична еуфория, която я вадела от ежедневието. После започвала да се мрази, да се ненавижда и отивала да повръща.
Виждала се огромна в огледалото. Постепенно осъзнала, че трябва да спре, но това съвсем не било толкова лесно. Опитала да сподели с родителите си. Отговорът им бил категоричен – това са глупости. Приятелите ú казали, че няма воля. Била напълно сама в тази неравна битка.
Коствало ú години, за да се овладее.
След дълга борба спряла да повръща
Успявала да се контролира. Работила дълго и упорито върху вътрешния си самоконтрол. Не било лесно, но поне вече не повръщала. Дори дълго време си мислела, че се е преборила със своя най-голям враг. Гладът. Но той не спирал да я измъчва и при всеки повод ѝ напомнял, че е там.
Тя била силно зависима към захарта. Спирала я е за повече от 6 месеца, за седмици, за дни, но накрая захарта пак побеждавала.
Сега казва, че има добър живот, любящ съпруг, но на рамото ú неизменно стои гладът. Опитала да говори с мъжа си за това, но дори и той ѝ казал, че просто трябва воля, а другото са глезотии. Най-накрая разбрала, че всичко зависи само от нея. Никой друг не можел да ú помогне в битката с хранителните разстройства. Много искала да се справи, но не знаела как. Не спирала да чете статии по темата. Слушала чужди истории. Измъквала се за определено време и после пак пропадала като в пропаст.
Чакала да остане сама, за да хукне към магазина и да си купи торба пълна със забранените “боклуци”, а в същото време обяснявала на всички, колко е важно здравословното хранене. Тъпчела се и за минути
изпитвала пълно щастие
А малко по-късно започвала да плаче, защото се ненавижда. Защото ставала все по-дебела и следващите дни се подлагала на жестока диета. Минавали няколко дни и порочният кръг започвал отначало…
Тя още се бори и се надява някой ден да успее. Като много ѝ се иска хората да знаят, че това не е просто липса на воля. Емоционалният глад е жесток убиец. Захарта е наркотик – и то от най-лошите. Момичето изглежда добре. Хората около нея не подозират какво дреме в главата ú, а и дори да им каже, те нито ще разберат, нито ще помогнат. Най-много да стане тема за клюка или подигравка. Но момичето вярва, че ще успее да се измъкне, ще се бори и ще се справи. Няма да се предаде. Не се предавай и ти!
Демоните си имат имена:Анорексия – пълно спиране на прием на храна, от което изходът нерядко е смърт. Булимия– преяждане с повръщане, което води до редица увреждания в организма и понякога до смърт. Хиперфагия – безконтролно преяждане, подобно е на горните две… |
По официални данни от 2016 г. в България са регистрирани над 200 хиляди случая на булимия и анорексия. Това е официалната статистика! Не искам и не мога да предположа колко други хиляди случаи на хора, страдащи от хранителни разстройства има, които никога не са търсили помощ.
На сайта си Американската асоциация за хранителните разстройства дава доста плашеща информация:
- В проучване на Асоциацията 91% от анкетираните от нея жени казват, че поддържат теглото си с диети.
- 95% от хората на диета връщат килограмите за около 5 години.
- 47% от момичетата между 5 и 12-годишна възраст твърдят, че искат да отслабнат заради моделите от списанията.
- Доказано е, че хранителните разстройства са сред заболяванията с най-висок процент на смъртност, веднага след психическите проблеми.
Част от историята ми е много добре позната. Не подозирах, че имам сериозен проблем, докато не попаднах в кабинета на присхотерапевтката си чисто от любопитство. Година по-късно смея да кажа, че 70% от лошите ми навици с храната са пречупени.
Ако разполагате с пари и време, и наоколо има някой добър терапевт – това е изходът!