Родните звезди обичат да дават интервюта. В резултат са ни известни куп подробности за тях – любимите им филми, породи кучета или марки автомобили. Но за популярните ни сънародници отпреди 100 и повече години тънем в неведение. Не знаем дори основни факти от живота им. Затова нека за момент да си представим, че една родна знаменитост от онова време е отново сред нас, склонна да сподели интересни неща за себе си. Срещаме ви с един от най-богатите, влиятелни и популярни мъже в следосвобожденска България – индустриалецa Христо Бобчев.
Роден е през 1834 г. в габровското село Стомонеците. Първо става гайтанджия (гайтанът представлява шнур, при който са вплетени 3 или повече нишки в сложна структура – бел.ред.), а впоследствие се превръща във виден индустриалец, създател на втората габровска вълненотекстилна фабрика Александър. Той е изключително почитана личност и голям дарител на града. Напуска този свят на 1 септември 1911 г.
Неговият живот е пример за това как се става богат и известен в млада България. Избрах да представя
Христо Бобчев пред читателите на Lifebites.bg
под формата на своеобразно интервю, в което аз задавам въпросите на прочутия българин. Представете си, че той сам ни разказва историята на своя живот и забогатяването си. Но бъдете сигурни, че всичко прочетено е самата истина. “Отговорите” в това интервю са базирани на реални факти от живота му, за които има достатъчно свидетелства в множество документи∗.
Г-н Бобчев, Вие сте пословичен с трудолюбието си. Ще разкажете ли как започна трудовата Ви биография?
Тръгнах от нулата, без пукната пара в джоба. На 12 г. бях, когато станах слуга у един богат гайтанджия. Моите родители, хора в материално затруднение, ме пратиха при него срещу уговорката да ме издържа, докато посещавам училище.
Учението беше ли Ви по вкуса?
Не ме влечеше особено. Едва една година издържах и спрях да ходя. Реших да се отдам изцяло на страстта на живота си – машините. Станах чирак на гайтанджията Хесапчиев в Габрово. Много бързо се учех, занаятът беше в кръвта ми. Трудих се неуморно по 18 часа дневно години наред. Свършвах работа при моя майстор по мръкнало, а през нощта ходех да припечелвам допълнително в други работилници.
Колко време продължи натовареният работен режим?
Повече от 10 години. Като навърших 25, вече бях скaтал достатъчно парици, за да открия своя собствена гайтанджийница.
Провървя ли Ви в този бизнес?
Печелех добре. През годините, прекарани в чужди работилници, бях забелязал как някои от дървените части на гайтанджийския чарк (машината за плетене на гайтан – бел.ред.) се износват по-бързо от другите. Реших да променя това, като заменя дървото с метал. Моите нови чаркове бяха по-качествени от обикновените. Наред с гайтани, започнах търговия и с чаркове собствено производство.
Това задоволи ли Ви, г-н Бобчев?
Не! Исках да стана много богат и да постигна нещо наистина голямо. В Габрово и в цяла България след Освобождението хората масово вече носеха гайтани от вълна английско производство. Те бяха много по-фини и качествени от нашите, изплетени на допотопните ни чаркове. Имахме нужда от модерни машини като английските. Иначе бизнесът ни беше обречен да загине.
Споделихте ли това пред другите габровски гайтанджии?
Разбира се. Ние в еснафа (занаятчийската организация – бел.ред.) бяхме като братя. Не се мразехме, не си погаждахме мръсни номера, гледахме в една посока. Казах им:
“Момчета, видял се е вече краят на нашия занаят! Не си ли подсигурим машини за добре пресукан английски гайтан – обречени сме! Никой няма да купува от нас. Дайте да направим нещо!”
И какво решение взехте по въпроса?
Направихме съдружие. Аз, тримата ми шуреи, други двама габровци и двама севлиевци. Събрахме общо 80 хил. златни лева. Трябваше с тях да се иде до Англия, откъдето да си купим необходимото за нашата камгарна (за фини платове) фабрика. Решихме да отида аз, защото най-много разбирах от машини и чаркове.
Вижте още… историята на друг виден габровец – благодетелят Пенчо Семов
А имахте ли някаква предварителна информация за цените, за фирмите-производителки и асортимента от предачни машини?
Не знаехме абсолютно нищо. Тръгнах с трепет в душата за Европа през 1883 г. С ортаците зашихме парите в пояса ми и около краката, страхувахме се да не ги изгубя някъде. Не знаех никакъв чужд език, а отивах бизнес да правя. Стигнах до Виена, където открих търговеца Сава Паница. Той ме снабди с четири картички, на които пишеше на френски: “Този господин пътува за Лондон”, “Този господин пътува за Париж”, “Този господин пътува за Манчестър”, “Този господин иска да се срещне с комисионера Васил М. Велчев”.
И с помощта на тези картички прекосихте Европа, стигнахте до Англия и закупихте машините?
Да, естествено! След много перипетии се добрах до г-н Велчев в Манчестър. Заедно обиколихме няколко фабрики за машини. Но или продаваха много скъпо, или стоката не си заслужаваше. Накрая намерих каквото търся – фирма Смит и син предложи най-доброто качество. Направих поръчката и се прибрах доволен в Габрово. А машините пристигнаха след 7 месеца.
Цели седем месеца чакахте?!
Нямахме друг избор. Знаете ли какъв ужас беше по онова време – 1883-1884 г., да се прави търговия от Англия за България? Още нямахме железопътни връзки към Западна Европа. Варна и Бургас не бяха морски пристанища. Оставаше ни единствено река Дунав. От Англия до Франция, после към Австро-Унгария, накрая по Дунава до пристанището в Свищов. Страшно много време отне, но нямаше как другояче.
Истинското приключение започна, когато машините пристигнаха в Свищов. Оттам до Габрово трябваше да ги извозим с волски коли. Осем дена ни отне. На места се наложи да разширяваме пътищата, за да преминат каруците ни, строяхме импровизирани мостове в Балкана…
Заслужаваха ли си всички тези усилия?
О, да! На Димитровден през 1884 г. тържествено открихме в Габрово нашата предачна фабрика Александър. Тя носеше името на нашия княз Александър Батенберг. Имахме самочувствието, че сме извършили едно родолюбиво дело. И така си беше. Помогнахме за модернизацията на България. Показахме, че и в България може да процъфти модерно производство, че и българите могат да се мерят с най-добрите.
И как се разви дейността на фабриката?
Отначало тъкахме прежди, които аз и съдружниците ми ползвахме за собствени цели. Много бързо работният обем се увеличи. През 1887 г. купихме един огромен парен котел, който да замести водната сила, използвана дотогава във фабриката. И него в Свищов го докараха… Едва склоних биволарите да си дадат добитъка, за да пренесем тази огромна тежест до Габрово. Впрягът от 28 бивола пътува цели 20 дни до Габрово.
Но най-важното е, че успяхме. За няколко години нашето акционерно дружество, започнало с 80 хил. лева, увеличи капитала си повече от 10 пъти. Станахме най-добрите в бранша у нас, пласирахме продукцията и в чужбина, най-вече на огромния турски пазар.
Г-н Бобчев, имате ли усещането, че успехите в бизнеса Ви главозамаяха?
Не мисля. Получих удовлетворение в постигнатото, улегнах и поумнях. Осъзнах важността на образованието, което аз самият така пренебрегвах на младини. Затова дадох мило и драго да изуча синовете си. Най-големия, Никола, пратих да следва текстилно инженерство в Германия. Беше сръчен като мен, изучи се и се върна като технически ръководител във фабриката.
Средният ми син, Рачо, беше вещ в ръководството – стана административен директор. Най-малкият, Стефан, беше умната глава на фамилията. Завърши право в Швейцария, после ходи да учи литература в Цариград. Но и него взех при себе си във фабриката, да помага с документацията. Благодарение на спечеленото в Александър, по-късно със синовете създадохме собствена фамилна текстилна фабрика.
А бяхте ли изкушен от политиката?
Занимавал съм се единствено с политика, която е в интерес на текстилната индустрия в Габрово и България. Целия си живот посветих на тази индустрия. Вярно е, заради големите ми постиженията всички политици ме познаваха и уважаваха.
В моя дом отседна княз Батенберг веднага след Съединението, когато отиваше до Пловдив на 8 срещу 9 септември 1885 г., за да уреди нещата около сливането на Северна и Южна България. Ден след избора на Фердинанд за княз на българите, на 3 август 1887 г. той отседна в къщата ми на път от Търново за София. В дома ми беше скъп гост и граф Игнатиев, когато дойде в България по случай тържествата на Шипка. Получавал съм ордени за граждански заслуги и от Батенберг, и от Фердинанд. На старини живях със съзнанието за изпълнен дълг и добре свършена работа. Занимавах се с благотворителност.
Разкажете нещо любопитно за дарителската си дейност?
Аз съм сред пионерите на футбола не само в Габрово, но и в България. Донесох от Швейцария първата футболна топка в града. Аз съм сред основателите и финасови благодетели на футболен клуб Янтра Габрово 1919 г.
Благодаря за споделеното, г-н Бобчев. Удоволствие беше да се запознаем с една от най-големите звезди на следосвобожденска България!
∗ Като пояснение към това т.нар. интервю с Христо Бобчев, трябва отново да уточня, че то е базирано върху реални факти от живота му и върху документи. Ползвал съм информация от ДА-Габрово, основно “Ф29К: Вълнено текстилно анонимно акционерно дружество фабрика “Александър” – Габрово”, “Книга за габровската индустрия 1934”, “Алманах на българските индустриалци 1878-1947”, публикации от периодичния печат и някои научни статии.
