Христо Ботев. Едно от имената-светини на нашия народ. Талантлив поет, храбър революционер и българин докрай. Роден на 6-ти януари 1848 г. във възрожденския Калофер и живял едва 28 години – малко наглед, но достатъчно, за да се превърне в национален герой. Въпреки че днес няма българин, който да не харесва, говори и мисли за него с респект, приживе на Ботев са гледали с друго око.
“Ботев имаше лоша репутация. Всички му се бояха, ненавиждаха го, уважаваха го. Той правеше навред да говорят за него, повечето лошо. Той беше, както винаги, скитник безпомощен, бездомен и сиромах, като Йова. Полицията го следеше. Богаташите го презираха. Младежите го отбягваха, но обичаха. Никой не можеше да издържи смелия му орлов поглед… Той беше жив протест против неравенството, против неправедното възвишение на някои в обществото”, казва за него Иван Вазов.
Думите на Патриарха на българската литература потвърждава и Стефан Стамболов. “Имаше буен, избухлив темперамент и беше несдържан и в словах и в целях”, пише Стамболов за големия ни революционер. Но бунтарският дух на
Ботев е жив и днес
Разтворете една от книгите, в които са увековечени неговите мисли. От тях той ще ви ще ви прониже с онзи прословут свой орлов поглед и ще ви рече разпалено:
“Какво нямаме? Какво чакаме? От какво се боиме? Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата! Огън и меч! Меч и огън! Треперете, тирани! Полудейте, дипломати!”
Сякаш го е писал днес, нали?
Толкова актуално и все така силно звучат тези негови думи. Но не затваряйте, прелистете още малко. Само още няколко листа. Не се страхувайте, че ще закъснеете за работа или ще изпуснете някоя среща. Защото Ботев има какво да ви каже. Неговите пророчески редове ще ви изненадат. Все едно ги е писал преди минути и мастилото още не е засъхнало на листа:
“Той (народът) проклина своето преминало, защото е мрачно, мрази своето настояще, което е тежко и горчиво, и вика: бъдещето ми, бъдещето ми!”
А Ботев наистина е имал много врагове. A eдин от най-страшните е била сиромашията. Която, както сам той пише през 1875 г., година преди да се спомине – “уби и талантът ми, и животът ми, и родителите ми”.
Прочетете още… как в бедност живя и преди около месец си отиде и един от последните Ботеви кръвни роднини – неговият трети братовчед Иван Печев
Борбата срещу нея е била трудна и мъчна. По този повод в своите Български хроники няколко силни изречения отделя и Стефан Цанев:
“Само мъж, преживял унижението на бедността, може да каже: “Сиромашията е престъпление. Останеш ли без хляб, то ти си слуга, то ти си роб“.
Днес, за да почетем големия Христо Ботев, ще ви припомним едни от най-силните редове, излезли изпод перото на този талантлив български поет и публицист. Четете и мислете. За него, вярваме, това би било най-голямото признание!
Политическа зима
Заспиш и сънуваш… Но какво сънуваш? – Сънуваш, че светът прилича на кръчма и че гладните, дрипавите и измръзналите народи са се събрали в нея и на колене въздават хвала Бакхусу… Множество малки и големи господа духат на своите измръзнали ръце, гледат с особено равнодушие на просяците, молят се богу за плодородието на човеческия род и за изобилието на хорската глупост и слушат как вият вълците в гъстата литературна и финансиялна мъгла и как плачат децата на Европа за лятото на науката и на цивилизацията…
Облаците ще да произведат революцията, политическите дъждове ще да пометат гюбрето из моя двор, пред вратата ми ще да огрее слънце, народите ще да изпъплят из кръчмата и ще да се запощят на припек; а аз ще да изляза из своят палат да се порадвам на ясното небе, на миризливите цветя и ще да запея: “Гледайте, очи, ненагледайте се!”…
Ти си българин и патриотин! Запей песента “Гъби, мои гъби”, пък легни и сънувай, че си предводител на гъските, цар на кокошките и защитник на българския народ. Но преди сичко попитай жената си или своя мозъчни ревматизъм, изминала ли се е зимата, превалила ли се е нощта? Ако ти каже, че не е, то ти спи, както си спиш и сега, завивай се в своята мрежа и извикай сам: “Дали се две нощи смесиха, или се зора довърши? Кукурику! – Ето петлите! Джав, джав! – Ето кучетата! Зимата се свърши и нощта се измина.
“Не стига на магарето крастата, ами и мухите го хапят. – Това ви чака!”
O, Tempora! O, Mores!
O, tempora, o, mores! Седя и се чудя, защо човек се сърди, кога му речеш: магаре, свиня или вол; и не се сърди – дору още се радва, – кога му речеш: пиленце, гълъбче, славейче, дори още котенце и теленце? Дали славеят принася повече полза в обществото на човеците, отколкото благородната свиня, тази производителна сила в природата на животните, на която само като погледне човек, наумява му нещо аристократическо, нещо възпитано и на дължина, и на широчина? Дали пилето има повече мозък, повече ум, отколкото почтеното магаре, този философ не само между животните, но и между човеците? Или пък гълъбът е по-непорочен и по-достоен в нещо от скопения вол, туй подобие на нашия търпелив народ?
Длъжностите на писателите и на журналистите
Чорбаджиите не обичат оние писатели, които турят имената им на един ред със сиромасите. Вардете се. Слушайте още и това. Ако някой чорбаджия ви помоли да го не хвалите във вестника си и да го не срамите пред ония, които познават неговите “несъществующи” благодеяния, то вие го не слушайте. Маслото не разваля яденето, а похвалата не произвежда пагуба за кесията. “Кроткото агне от две майки суче” – говори българската пословица, а в пословиците се заключават стари истини. Хвалете и не бойте се. Хваленето не иска хляб и топли обуща, а за лъжите не вземат нито гюмрюк, нито бедел-парасъ.
После мълчанието върви смирението. Ако желаете да ви хвалят хората и ако ви се иска да живеете наготово, то свивайте полите си даже и пред ония свои благодетели, които ви хранят само с мазни обещания.
Третята длъжност на писателите и на журналистите е да просят деликатно и да подмамят своите благодетели с особено изкуство.
Когато публиката няма нужда за здрава храна, то за шарлатаните се открива широко поле. Нека ни дава господ бог повече разум и по-малки пъпове!
Наместо програма
Българинът, напротив, каквато омраза храни против турчина, такава (може и по-дълбока, като е по-вета) и към чорбаджията и духовенството, тази непорината византийска воня, коя продаде и съсипа народа, а днес носи на шия ключовете на неговите окови.
Решен ли е черковния въпрос?
Няма предел умът човешки! Недоволни са народите от настоящето си! Вчера искаха едно, днес търсят друго; туй, що добиха днес с пот и кърви, утре пак пот и кърви проливат, за да го махнат; и отвредом човекът е хвърлен в борба – в борба за свобода, за истина. В таз борба е смехът и плачът, доброто и злото; в нея е прогресът човешки.
Огледах се и видях, че бях станал кадия
Аз се срамувам само от моите кредитори. Който има парички, той не трябва да се срамува от никого, а който е сиромах, той трябва да се срамува и от най-честното свое действие. Колкото за думата “совест”, то аз и до днес още не мога да разбера нейното значение. Тая дума, както ми се чини, е измислена от русчушките вагабонти, които желаят да направят и от калта злато.
МОЯТА МОЛИТВА
Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода –
да се бори кой как може
с душманите на народа.
ХАДЖИ ДИМИТЪР
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят…
Денем му сянка пази орлица,
и вълк му кротко раната ближи;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!
Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка песен!
СТРАННИК
Тъй глупецът, тъй залита
да прекара добър живот,
и никога не се пита
човек ли е той или скот!
БОРБА
Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
“Богат е”, казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
И на обществен тоя мъчител
и поп, и черква с вяра слугуват;
нему се кланя дивак учител,
и с вестникарин зайдно мъдруват,
че страх от бога било начало
на сяка мъдрост… Туй е казало
стадо от вълци във овчи кожи,
камък основен за да положи
на лъжи святи, а ум човешки
да скове навек в окови тежки!
НА ПРОЩАВАНЕ
Но… стига ми тая награда –
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода…
КЪМ БРАТА СИ
Отечество мило любя,
неговият завет пазя;
но себе си, брате, губя,
тия глупци като мразя.
