Христо Шопов: От Вчера до днес бих променил много неща

Христо Шопов е един от най-обичаните български актьори. Звездата му изгрява в образа на Иван от култовия филм Вчера (1988) и е все така ярка 30 години по-късно – след стотиците роли в киното и театъра. За връх в кариерата си счита ролята на Пилат Понтийски в Страстите Христови (2004) с режисьор Мел Гибсън.

От няколко дни го гледаме в национален ефир по Нова телевизия в ролята на родолюбеца Йордан Вълчев от сериала Дървото на живота (2013). Оказва се, че това е любимият образ на актьора, а репликата, която най-много харесва е:

“ИЛИ ЗАЕДНО ЩЕ ПОБЕДИМ, ИЛИ ПООТДЕЛНО ЩЕ СЕ ПРОВАЛИМ.”

Казва ми, че дава интервюта “само в краен случай”. Плаши ме, че е труден събеседник, защото няма какво да каже и не обича да споделя. Оказва се точно обратното. Нямам представа защо се съгласява на този разговор, но съм много щастлива и благодарна, че научих нови неща за любимия си актьор. Би било кощунствено да съкращавам или преразказвам интервюто, затова ви го поднасям точно такова, каквото е.

ДЪРВОТО НА ЖИВОТА – ЛЮБИМ ПРОЕКТ С ДОБЪР СЦЕНАРИЙ

“ДЪРВОТО НА ЖИВОТА Е ЕДИН ОТ НАЙ-СТОЙНОСТНИТЕ ПРОЕКТИ, В КОИТО СЪМ УЧАСТВАЛ, ЗА МЕН ТОВА НАИСТИНА БЕШЕ ЧЕСТ. ЕДНА ОТ ПРИЧИНИТЕ Е ДОБРИЯТ СЦЕНАРИЙ.”

Христо, гледаш ли Дървото на живота, как ти се струва като зрител от дистанцията на времето и има ли нещо, което искаш да промениш?

Гледам го като за първи път. Макар че не е толкова отдавна, минали са 4 г. Позабравил съм доста неща и ми е интересно наистина. А иначе винаги има неща, които са могли да се случат по-добре.

Казваш, че е повече от сериал, какво е за теб?

Може би е най-добре да се нарича проект. То е различно от всичко друго, което е правено в България като качество, продукция, актьори. Това не беше нискобюджетен сериал и си личи. Има костюми, декори, епизодите се снимаха за повече дни. В сериалите обикновено нещата са под пара и се снима серия за два-три дни.

Вижте галерия с фотографии на Христо Шопов по време на снимките на сериала Дървото на живота, заснет от автора на материала Татяна Чохаджиева.

Христо Шопов в Дървото на живота

1 of 11

Рядкост е да има такова разточителство, пестят се пари?

То не е разточителство, това е верният начин за правене на сериали.

Твоят герой Йордан е патриот, положителен образ. Близък ли е до теб в реалността, откриваш ли общи черти?

Не мога да кажа, че си приличаме особено. Със сигурност има допирни точки. Поставяйки се в ситуацията на героя Йордан (не ми допадат изразите “превъплъщавам се”, “влизам в кожата на…”), влагам и мои качества, но не мога да кажа, че съм чак такъв патриот и идеалист.

Все пак обичаш родината?

О, да. И семейството. Това са основни неща. Независимо под кой флаг живееш.

Кое е по-лесно – да се играе образ, който е близък до теб самия като характер или който е коренно различен – злодей или плейбой като във филма Love.net например?

Не съм се замислял. Различно е. Понякога нещо, което ти се струва близко до теб, се оказва по-трудно.

ЗА АНОНИМНАТА ОМРАЗА

Кой е любимият ти герой?

Много обичам Йордан Вълчев. Може би той е най-положителният образ, който съм играл. Макар че има хора, които не го харесват (преди години съм чел коментари, сега също ми попаднаха някои). В България, както и двамата знаем, има страшно много хейт, който в по-голямата си степен е анонимен. Хора, скрити зад фалшиви имена и никове, застанали пред клавиатурата, пишат някакви неща – просто защото им е скучно.

Има и персонален хейт – хора, които застават с имената си. Съвсем наскоро ми попадна нещо подобно, бях изкушен да вляза в диалог, но е безсмислено. Има хора, които вероятно просто се чувстват самотни и търсят внимание пишейки, коментирайки неща, от които не разбират.

Това засяга ли те по някакъв начин, тези неща влияят ли ти?

Разбира се, че не ми става приятно, когато прочета коментар против колега, когото харесвам или персонално към мен. Това по някакъв начин те докосва. Въпреки че с годините човек свиква с тези неща. Но има и друго – когато някой търси внимание на чужд гръб, винаги трябва да бъде готов, че случайно може да срещне обекта на своите нападки на улицата. Тогава би се почувствал неловко. Едва ли би бил толкова остроумен и смел.

Думите “хейт” и “фабинг” (ровене в телефона в присъствието на други хора), “номофобия” (страх от това да не останем без мобилен телефон) са едни от новите думи, навлезли в езика ни. Ти имаш ли дума на 2017?

ЗА РОДОЛЮБИЕТО И СЪДБАТА НА АКТЬОРА

И като стана дума за патриота Йордан – грях ли е да си емигрант, може ли да се тълкува като предателство към родината? Или в днешно време е единствената възможност за спасение, за реализация на таланта, особено за един актьор? Кое е по-добре – да остане тук да се бори за изява на родна почва или да търси възможности навън?

За един актьор е много трудно да се бори на друга почва, освен на родна. Единици са случаите, в които някой е успял да направи нещо по-значимо навън. Да, много легенди има – еди кой си отишъл, направил така… дават се интервюта, правят се фестивали. Но в действителност е много трудно, дори невъзможно. Актьорът според мен си тежи на мястото.

Т.е. ти не смяташ, че е трябвало да емигрираш, за да постигнеш по-голям актьорски успех?

Има моменти, в които съжалявам, че не емигрирах. Но ако го бях направил, не знам дали щеше да има неща, които ми се случиха впоследствие, оставайки тук. Понякога се оказва, че това, което е за теб, те намира по някакъв начин.

Ако бях заминал, нямаше да ми се случи един филм, който ми се случи впоследствие – Страстите Христови.

Има и съдба, освен че сами чертаем пътя си?

Да, има и съдба. Колкото и сам да си чертаеш пътя, ако няма нещо с голямо Н да те бутне, няма да ти се случат нещата.

Всички знаем или поне сме чували, че за един актьор е много трудно да намери роли в театъра и в киното в България.

В България е трудно. За всяка една професия е трудно. Аз съм свободен, не съм на заплата повече от 20 години и съм поел сам отговорност да се справям и да посрещам нещата, които ми се случват. Имаше тежки години, в които нямаше никакви ангажименти, има години, в които има много ангажименти. Но стоейки на заплата в театър – около 600-700 лв., ами няма да може да ти се случат нещата според мен.

Да, ще играеш много, може би не неща, които харесваш, превръщаш се в служител на една държавна институция и според мен това в голяма степен се разминава с професията. Това го няма никъде в света – над 50 държавни театъра, няма такова нещо, просто това е абсурдно!

Какво трябва да се промени – на държавно ниво или на личностно?

Не може във всеки град да има театър, при положение, че няма кой да гледа театър там. В момента, в който излезе едно представление, то има два салона публика и приключва. Трябва да се търсят други начини на финансиране на театрите. Трябва да има Национален театър, опера.

Аз не съм човекът, който ще го измисли, но съм сигурен, че ако се направят промени, за които много отдавна се говореше – за меценатство, спонсорство, когато бъде изгодно за бизнесмени и корпорации да влагат пари в култура, спорт, образование, независимо, че не им пука за това, а просто е добра инвестиция. Навсякъде би могло да има театър, спортно училище, добро образование. Не може държавата да се грижи за това, особено държава като България, която е обидно бедна.

ЗА ИЗБОРИТЕ В ЖИВОТА И РЕЦЕПТАТА ЗА УСПЕХ

Добре, а когато с години не си имал работа, не ти ли се е искало да се откажеш?

Искало ми се е.

Какво те поддържаше мотивиран?

Желанието да се занимавам с тази професия. Аз никога не съм се занимавал с нещо друго, не съм спечелил нито един лев с нещо друго, освен с професията си. А и в един момент става късно за драстични промени.

Тогава може ли да се каже, че една от съставките на рецептата за успех, ако изобщо има такава, е да си постоянен (освен талантлив и с късмет)?

Вероятно да.

Какво би посъветвал актьорите, които сега завършват НАТФИЗ?

Никога не бих съветвал…

И все пак – ако се чудят дали да се принизят, да играят роля, която не им по вкуса…

Компромисите са неизбежни, няма как. Особено ако си на заплата в театъра. Отиваш на работа, виждаш на таблото разпечатано разпределение, на което пише, че ти играеш еди-кой си храст. И приключваш. Отиваш и започваш да играеш този храст. В театъра няма само главни роли. Има и други роли. Понякога тази, другата роля, до тебе може и да не стигне.

Трябва да преглътнеш няколко храста, за да разцъфтиш до значима роля?

Вероятно трябва да преглътнеш няколко храста като видиш, че нищо друго не ти се предлага в това учреждение, да избереш да бъдеш свободен, да бъдеш инициативен, да търсиш частни проекти, с които да поемеш риска, което е много трудно в България.

Аз пътувам с два частни проекта (Догодина по същото време и Всичко или нищо) и се сблъсквам с ужасяващи неща, но… справяме се.

ВСИЧКО ИЛИ НИЩО

В момента Христо Шопов играе в три спектакъла: Човек от земята, Догодина по същото време, Всичко или нищо. Последният е по сценарий на сестрата на актьора Лиза Шопова, писан специално за него, за Лилия Маравиля и Ирини Жамбонас. Христо и Ирини се срещат за първи път на сцената след главните им роли в Маргарит и Маргарита (1989). С Лилия си партнират и във филма Love.net (2011).

Всичко или нищо в живота?

Всичко, разбира се, всичко и веднага трябва да се иска. А нищото да се надяваме да не ни спохожда.

На този принцип ли действаш в живота – човек на крайностите ли си?

Да… Ако е гарга, да е рошава. Едно от най-важните неща в живота е да не се стремиш да се харесаш на всички.

Това е трудна работа…

В България е невъзможно. Не трябва човек да се стреми към това.

Просто да е в мир със себе си, че прави нещо стойностно?

Доколкото е възможно – в мир със себе си, да спи спокойно.

Тази среща с Ирини на сцената за първи път ли е след снимките на Маргарит и Маргарита преди 29 години?

Да, за първи път отново сме заедно, въобще не сме се срещали в кино след това, много е приятно.

Преоткривате ли се като актьори, пораснали ли сте?

О, да, пораснали сме категорично, надявам се това да не е последната ни среща.

ОТ “ВЧЕРА” ДО ДНЕС: “БИХ ПРОМЕНИЛ МНОГО НЕЩА”

Какъв е Христо Шопов от Вчера до днес: улегнал, зрял, реалист или… все такъв бунтар, човек на честта, на принципите, идеалист като Иван във филма?

Имах доста буйна младост. В онези години правех по-големи глупости, по-големи щети съм нанасял на себе си и на околните. Сега се опитвам да не обиждам хората и да бъда честен пред себе си.

Винаги ми е било смешно като чуя някой да казва, че не съжалява за нищо, че ако може отново да изживее живота си ще го изживее по същия начин. Казвам си:

“Господи, какво чувство за непогрешимост!”

Аз бих променил много неща.

РЕЖИСУРА, СТРЕЛБА И ФОТОГРАФИЯ

На кои актьори се възхищаваш и са те вдъхновявали?

Възхищавам се на много български и чужди актьори. Харесвам американското кино, преди да стане толкова политкоректно към разни общности. Един от любимите ми филми е Зеленият път. Друг е Кръстникът – гледал съм десетки пъти всички части. Великолепната седморка и куп други мъжки филми. Харесвам и френското кино от годините на Лино Вентура, Ален Делон, Жан-Пол Белмондо.

Като стана дума за мъжки занимания, да поговорим за едно от любимите ти хобита – стрелбата. За първи път влизаш в ролята на продуцент и режисьор през 2016 г. с филма Stand by (Внимание). Как се почувства и как реши да избереш тази тема?

Занимавайки се със стрелба като хоби, се запознах с хора, които практикуват спортната дисциплина “динамична стрелба”, базирана на точността, мощта и скоростта. Създадох приятелства, разбрах за куп хора, които са национални, европейски, световни шампиони и за които много малко хора знаят.

Мъжки филм ли е? Появиха се коментари, че е филм, който хората трябва да пускат на децата си и особено на момчетата, за да ги възпитават.

Всъщност един от главните персонажи е жена – няколко пъти европейски и световен шампион. Говори се за основни неща, важни за възпитанието от ранна детска възраст – дисциплина, отговорност. Необходими са за всяко отношение в живота и професията. Много отговорен спорт, защото е животозастрашаващ.

Но всъщност не се стреля по живи мишени?

Аз имам лично оръжие, много обичам да стрелям, но само на стрелбище. Смятам, че хората, които стрелят по животни за удоволствие, един ден ще платят много висока цена за това. Ако убиваш, за да се нахраниш, е едно. Тогава си ловец. Но ако убиваш, за да спортуваш по този начин, ти си убиец. Влизал съм в такива диалози с мои приятели ловци и не можем да стигнем до едно мнение, но все пак оставаме приятели.

Друго любимо твое хоби е фотографията. Какво обичаш да снимаш?

Обичам да снимам сгради и природа. Притеснявам се да правя портрети. По-скоро харесвам стрийт фотографията – открадвам си моменти, докато се разхождам по улиците. Приятно ми е да снимам архитектурата в Италия, обожавам Рим.

В София останало ли е нещо, което да те вдъхнови?

Вече нищо не е останало, навсякъде има желязо и стъкло – сещам се за “красивата” сграда на Раковски например. Ако дойдат чужденци и искаш да им покажеш София, водиш ги до Александър Невски, Парламента, Университета, Руската църква и приключваме. Всички тези хубави стари сгради, които събориха – това е абсолютен вандализъм. Руши се историята на този град. Ако те мързи да го измислиш – отиди го открадни отнякъде. Има Виена, снимай едни сгради и ги построй.

Тези хобита помагат ли ти за професията, дават ли ти друга перспектива?

Когато човек застава зад фотоапарата, започва да разбира от осветление, обективи, да вижда нещата по различен начин. А относно стрелбата – когато ти се налага да държиш оръжие в киното и знаеш как да боравиш с него, винаги личи. Много често се случва на актьори, които никога не са пипали оръжие – то стои смешно в ръцете им.

НОВ АВТОРСКИ РЕЖИСЬОРСКИ ПРОЕКТ ТЪРСИ ФИНАНСИРАНЕ

Планираш ли друга режисьорска изява?

Имам един сценарий по моя идея, но търся финансиране, което е много дълъг и тъжен процес. Няма желаещи, водя разговори 4-5 години.

Какви са сюжетът и жанрът или е тайна?

Става дума за дете и куче. Трудно е да го определя като жанр, едно куче променя много нещата в едно семейство – едновременно е забавно и тъжно, хубаво.

Не мога да повярвам, че известен и обичан актьор и режисьор като теб изпитва затруднение да осъществи проект, който звучи толкова добре.

Нямаш идея колко е сложно… Все пак това е дълъг работен процес, в който са ангажирани много хора и техника, това винаги е скъпо, дори в България.

Имаш ли проектоекип, избрал ли си актьори?

Не. Основната роля е на дете. Няма как да го избера сега, след 6 месеца ще изглежда по друг начин. Това може да се случи в последния момент.

НЕ ОЧАКВАМ, НО СЕ НАДЯВАМ

Каза, че не искаш да говориш за семейството си. Но все пак – какво взе от баща си Наум?

Ако ме питаш дали ми е давал съвети – не ми е давал. Каквото съм могъл, съм крал. Ние сме доста различни като характери. Синът ми също е различен от мен. И това е хубаво.

Сега със сина ти Наум играете почти рамо до рамо в ефира на Нова телевизия. Ти – в Дървото на живота, а той – в Откраднат живот. Ще го подкрепиш ли, ако реши да се откаже от медицината и реши да се отдаде на актьорския занаят и призвание?

Не, няма да го подкрепя! Освен това той, ако реши да го направи, няма нужда от моята подкрепа. Достатъчно е голям, за да поеме отговорност за бъдещето си, но аз съм сигурен, че няма да направи тази грешка.

Защо грешка?

Категорично е грешка. Това, с което той е избрал да се занимава, е много по-перспективно и животът му няма да мине в очакване да звънне телефонът. Актьорската професия до голяма степен е това – стоиш и чакаш да ти звънне телефонът. Докато при медицината, ако си добър специалист в своята област, ще работиш непрекъснато, ще бъдеш добре заплатен, смятам, че ще имаш пълноценен живот.

Твоят живот така ли премина – в очакване да ти звънне телефонът?

Ами да, продължава по този начин да минава. Това е част от професията, да се научиш да чакаш. Лошото е, че понякога само чакаш, това е рискът, който човек поема, когато избира да бъде свободен.

Очакваш ли някой да се обади за голяма роля, подобна на Пилат Понтийски в Страстите Христови?

Не очаквам, но се надявам. Всеки актьор се надява. Надявам се, че тази година ще бъде добра.

***

В момента Христо Шопов работи по филма Южен вятър. Къде и кога може да го гледате в киното и театъра – вижте на официалния му сайт http://www.hristoshopov.com/

Прочетете още… едно интервю с любим български актьор – Стоян Радев