Винаги съм се възхищавала на хора, които могат да лекуват и спасяват животи. На хора, които са открили какво искат да правят с живота си. Хора, които избират да се занимават с нещо трудно, но го приемат за призвание и с цената на много труд, недоспиване, сълзи и нерви го превръщат в свой живот и стават истински добри в него. За едни такива хора искам да ви разкажа. Те са толкова вдъхновяващи и чудесни, че ти се иска да са непрекъснато около теб и да ги имаш за приятели.
Нашата история не започна по хубав повод, но прерасна в приятелство и за мен е чест да ви срещна с тях. Аз много обичам животните. Обожавам ги. Те са онази по-хубавата, по-чиста и безрезервно обичаща част от обитателите на нашата планета. Израснах в къща пълна с домашни любимци и тази любов си остана с мен и до днес. Преди шест години осинових котарак, който, за съжаление, се оказа с доста здравословни проблеми. Отвисях си във ветеринарна клиника Добро хрумване и там срещнах Ива Николова и Надежда Цурева – две
прекрасни момичета, които лекуват животни
Те станаха част от нашата борба и бяха плътно до нас през цялото време. Радваха се на добрите резултати, просълзяваха се, когато аз плачех на лошите и не ни оставиха до края. Наблюдавах ги през цялото време, докато почти живеех в клиниката. Уморени, понякога смазани, изнервени и незнаещи кога ще свърши работният им ден, с купищата луди собственици на животни на главата. Тези чудни момичета казват, че не си представят да работят друго. Запознайте се с хубавите докторки, които заемат почетно място в редиците на Хвърчащите хора. Не само, защото лекуват и спасяват животи.
Какви искахте да станете, когато бяхте деца?
Ива: В най-ранна възраст, по думите на майка ми, съм искала да стана учителка. Вече като по-голяма мечтаех да стана пилот или космонавт.
Надежда: Като всяко дете – поне пет неща, но нито едно от тях не е било лекар. Родителите ми казват, че най-много съм искала да стана художник. В семейството дружно се смеем, че творчеството ми едва ли е щяло да стигне по-далеч от вратата на хладилника.
Как стана срещата с ветеринарната медицина, тя ли ви избра или вие нея?
Ива: Мисля, че взаимно се избрахме. Не ми беше детска мечта, на един по-късен етап ме вдъхновиха едни много специални за мен хора, с които и до днес имам честта и удоволствието да работя в един екип.
Надежда: Винаги съм искала да имам някаква страшно яка и забавна история около това как станах ветеринарен лекар. За съжаление ми се случи по възможно най-скучния начин – едно нещо доведе до друго и като добавим любов към животните, интерес в сферата на биологията, до-о-оста учене и упорит труд, то взе че стана. После животът ме срещна с прекрасни специалисти, от които научих много и с които ужасно добре си паснахме като хора. И така все още се возим на тази въртележка.
Как преминава един ваш работен ден? Налага ли се да оставате много често след края му?
Ива: Това, което харесвам много в работата си е, че е разнообразна и няма ден с ден еднакъв. Обикновено работният ми е ден е динамичен от сутринта и никога не знам кога ще приключи. И да, понякога се налага да оставам след края му, но семейството и приятелите ми са свикнали вече с това да отлагам уговорки в последния момент. Имам привилегията и удоволствието да работя със страхотни хора, които ме зареждат позитивно.
Надежда: Аха-ха! Май работният ми ден не е свършвал още. Иначе, като оставим шегата настрана, всички дни в клиниката са динамични, а и почивните извън нея също. В крайна сметка никога не преставаш да бъдеш това, което си. Доста колеги ще се съгласят, че винаги, когато “изтече” информацията, че си ветеринарен лекар, дори и сладолед да си купуваш, продавачката ще те попита нещо за котката си. Страшно много харесвам това, което правя.
Мисля, че съм късметлийка в това отношение
затова гледам да не прекалявам. По-любопитните са добре дошли на място в клиниката да хвърлят едно око на седмичния график. Надявам се утре в чакалнята да има място и за пациенти.
Кои са най-трудните моменти в професията?
Ива: Най-трудните моменти са когато даваш всичко от себе си, но не е достатъчно. Когато виждаш болката и надеждата в очите на стопаните и не можеш да направиш нищо. Макар и да работя от доста години вече, така и не свикнах с евтаназията. Всеки път го изживявам. И не на последно място, трудна е работата с клиентите. За съжаление нашите пациенти не могат да идват сами на лекар.
Надежда: Категорично работата със стопаните на животните. “Човеците” на нашите пациенти, освен единствен източник на анамнеза относно състоянието на животното, често играят огромна роля в следването и изпълнението на терапията. Определено намирам тази част от професията за най-сложната, защото връзката лекар-животно-стопанин се гради най-трудно, а за да се постигат добри резултати е много важно да има добра комуникация и в двете посоки.
Вие сте от хората, които лекуват и спасяват животи. Кога сте най-щастливи в работата?
Ива: Щастлива съм, когато след края на работния ден усещам умора, но и удовлетворение от работата която съм свършила през деня (анализирам деня си с чаша вино). Щастлива съм, когато спася нечий живот и видя радостта в очите на стопаните. Щастлива съм, когато се срещам в работата си с позитивни и зареждащи хора.
Надежда: Когато пациентите ми са добре и хората им са щастливи. Когато екипът сме успели да извършим нещо наистина грандиозно заедно. Когато в моментите, в които раздялата е неизбежна, чуя Благодаря Ви, докторе, че бяхте с нас. Когато успеем да им спечелим още време да бъдат най-добрите ви приятели.
Защо хората трябва да кастрират домашните си любимци?
Ива: На първо място стопаните трябва да кастрират домашните си любимци, за да ги профилактират от заболявания. Кастрираните животни са по-спокойни, по-уравновесени и здрави. И на второ място категорично съм против т.н междусъседско развъждане на фона на тази свръхпопулация, която съществува. Непрекъснато се развъждат болни и генетично обременени животни, защото според хората е хубаво да се роди един път поне за здраве. Това са пълни глупости. Одобравям единствено развъждането на породисти животни, но от лицензирани развъдници, с документи и изследвани за генетични заболявания. Смятам, че и подборът на стопани след това трябва да бъде много стриктен.
Надежда: Това е неизбежният въпрос, той винаги присъства, когато се говори за ветеринарна медицина. Дискусиите по темата могат да бъдат доста обширни. Съвсем накратко. Кастрацията остава единственият и най-хуманен начин за борба с популацията на бездомните животни (много от чиито родители някога са били домашни), отделно положителните ефекти върху здравето на пациента след подобна операция са в пъти повече от възможните негативи след нея.
Ежедневно сме свидетели на случаи с изхвърлени домашни любимци. Какво трябва да знае всеки, преди да прибере животно у дома?
Ива: Когато взимаме животно, трябва да сме наясно, че това не е вещ. Това е живо същество и не можем да го захвърлим, когато ни омръзне или се разболее. Преди всичко човек трябва да се запознае и да се подготви за конкретния вид или порода преди да вземе домашен любимец. След това да е наясно, че ще се наложи да промени навиците си и себе си дори, но пък ще получи любов, която никога няма получи от друго човешко същество.
Надежда: Трябва да знае какво е отговорност. Домашните любимци не са играчки, които да изхвърлим след като се счупят или още по-тъжното – след като ни омръзнат. Това са живи същества, които изискват внимание, отдаденост и грижа. Те се привързват към нас хората, без значение какви сме. Най-малкото, което заслужават в замяна на цялата тази любов, която дават, е да сме с тях до края. Решението да имаш домашен любимец никога не бива да е само спонтанно, нито емоционално, това трябва да е една добре обмислена стъпка, за която ако не сме готови, по-добре да не правим.
Имала ли си забавна, нелепа случка със собственик на животно?
Ива: Ежедневно имам забавни и нелепи случки със стопани. Доста често и не толкова забавни. Има всякакви хора. Светът е шарен.
Надежда: Трябва да отбележа, че стопаните на не малък брой от пациентите ми, са мои приятели и познати. Не ми се иска да познаят себе си в някоя история. Ще кажа само, че изобщо не ни е скучно, докато сме на работа.
Имате ли домашен любимец?
Ива: Имам куче, най-красивото на света. Казва се Изи. В момента имам и приемна котка. Дойде при мен уж за малко, а вече 8 месеца е вкъщи.
Надежда: Сигурно щеше да е странно ако нямах. Да, имам колекция от цели две прекрасни безпородни кучета.
Ако не бяхте станали ветеринарни лекари, с какво щяхте да се захванете?
Ива: Задавала съм си често този въпрос и да ти кажа честно, не знам.
Надежда: Пожелавам си никога да не ми се налага да мисля по този въпрос.
