Този човек е истински чешит. Познат с име, което не е рожденото му. Но смятан за един от най-забележителните творци на Австрия. През 1957 г. Пиер Рестани пише за Хундертвасер: “Той е любопитен случай на идиопатия. Това е болестта на един изключителен талант, твърде бързо намерил почва във формалните елементи на език едновременно декоративен, експресионистичен, автосимволен”.
Прочутият като Хундертвасер художник и архитект се ражда на 15 декември 1928 г. във Виена с името Фридрих Стовасер. Майка му е еврейка, а баща му – ариец. Бащата умира, когато малкият е едва на 1 годинка и Фридрих израства изцяло под грижите на майка си. Кръстен в католическата вяра, като младеж става член на Хитлерюгенд. Вероятно това е причината майката и синът да избегнат съдбата на милиони други евреи по време на Холокоста. Но
всичките му роднини по майчина линия са избити от нацистите
Самотното му детство слага отпечатък върху мисленето и отношението на Фридрих към света. Той споделя, че се чувствал отговорен пред другите да им покаже, че може да мисли, да действа, да бъде по-добър. Важно за него става търсенето на собствена индивидуалност. Противно на съветите на майка си Елза Стовасер:
“Ако искаш да живееш спокойно, остани анонимен.”
Синът избира другия път – на провокацията, на скандалното, на новото и различното. Целият му живот и творчество го показват.
В този текст ще се спрем само на няколко елемента от изключително нестандартното мислене (и действие) на Хундертвасер. В отделна история на страниците на Lifebites.bg ще разкажем повече за някои от произведенията, в които тези идеи се виждат най-ярко въплътени.
ИМЕТО ХУНДЕРТВАСЕР
Както вече споменахме, рожденото му име е Фридрих Стовасер. През 1949 г., под влияние на приятеля си художника Рене Бро, Фридрих приема фамилията Хундертвасер. През 1961 г. в Япония променя и първото си име – от Фридрих на Фридрайх (райх – царство, бел.ред.).
В края на 60-те години купува платноходка от Сицилия, която нарича Регентаг (дъждовен ден) и я откарва във Венеция. Прекарва там близо 4 години и въпреки че има хубава къща, живее в градинска постройка, а често пътешества и рисува на платноходката си. Тук името му отново търпи трансформация: Фриденсрайх (царство на свободата) Хундертвасер (100 води) Регентаг (дъждовен ден).
По-късно добавя към него Дункелбунт (мрачни, тъжни цветове). И така, последно е известен като Фриденсрайх Регентаг Дункелбунт Хундертвасер.
ИДЕИТЕ И НЕСТАНДАРТНОТО ИМ ПРЕДСТАВЯНЕ
Хундертвасер учи само три месеца във Виенската академия за изящни изкуства, но се интересува от ар нуво и абстрактен експресионизъм. Последовател на Салвадор Дали и неговия сюрреализъм и абстракционизъм. Увлечен е от теорията на трансавтоматизма, според която природната енергия е блокирана от цивилизацията и трябва да се освободи.
Бунтар по природа, за представянето на идеите си използва различни форми-речи, пърформанси, публични кампании. Понякога изявите му граничат с хулиганство. Когато изнася речта си за рационализма в архитектурата (през 1967 г. в галерия Хартман в Мюнхен) се съблича гол, заедно с двете си асистентки. Със същото изпълнение изумява и почитателите си във Виена през 1968 г., а когато защитава проект за къща, прави мъжки стриптийз пред кмета на Виена.
Хундертвасер е човек на движението
Пътува много и навсякъде оставя своите знаци. Страстен еколог и природозащитник, той обвързва идеите за връщане към природата с архитектурата. На 4 юли 1958 г. в Секау (Австрия) чете своя Манифест на плесента срещу рационализма в архитектурата. В него отхвърля правата линия и смята, че архитектурата трябва да се обнови чрез разлагане на рационалното. Съвършенството е в спиралата и кривите линии. Това вече сме го виждали при друг велик архитект – Антони Гауди, който казва, че “правата линия принадлежи на хората, а кривата на Бога“.
В манифеста Твоето право на прозорец – твоето задължение към едно дърво от 1972 г. Хундертвасер защитава тезата, че отношението човек-дърво трябва да придобие творчески измерения. През 1973 г. на Триеналето в Милано засажда 12 дървета на прозорците на една от най-изисканите фасади на ул. Манцони. Там, където бетонът и асфалтът пречат на водата да прониква, дърветата-наематели помагат, като осигуряват зеленина на сградата. Те пречистват въздуха и водата и така плащат наема си.
Като продължение на идеята за връзката социална среда-природа идва заключението за биологичния цикъл на природата. През 1975 г. представя в Мюнхен хумусните тоалетни, а през 1979 г. в Пфефикон (Швейцария) –
Манифеста за Свещеното лайно:
“Лайното се превръща в земя, която се слага на покрива, израства като ливада, гора, градина – лайното става злато. Цикълът е затворен, няма повече боклуци.“
Хомо сапиенс – хумус – хуманност. Тези три съдбоносни думи определят съдбата на човека в доближаването му до природата.
“Онзи, който използва хумусни тоалетни, не се страхува от смъртта, защото нашите лайна правят възкресението ни възможно. Уханието на хумус е уханието на Бога.“
След 1975 г. Хундертвасер е обсебен от идеята за хумусна тоалетна
и пречистване на водата с помощта на растенията. Разработва своя собствена такава и я инсталира в абсолютно всичките си жилища. Тя не мирише, не привлича насекоми, стига да се ползва съгласно предписанията. Не е нужен отходен канал, нито пускане на вода за отмиване на отпадъците, не се ползва електричество, нито химикали, не е необходима и вентилация.
И сякаш неслучайно последният проект, който успява да реализира, е посветен именно на тази свещено-отпадна тема. През втората половина на живота си творецът живее основно в Нова Зеландия и там, в град Кауакауа проектира единствената си творба, реализирана в Южното полукълбо и по същество последната в живота си. Тя е… обществена тоалетна.
Стилът ѝ е изключително характерен за проектите на Хундертвасер – с вълнообразни линии, различни по форма керамични плочки, цветно стъкло, интегрирани малки скулптури и т.н. За построяването на тези тоалетни са използвани рециклирани материали. А всяко парченце пръст, отнето от земята заради построяването на сградата, е върнато обратно на покрива ѝ. Тоалетната заработва през 1999 г., година преди смъртта на създателя си.
В художествените творби на Хундертвасер често срещаме и станалата емблематична за него спирала. Тя изразява виждането му за отношенията човек – външна среда. Изградени от взаимнопроникващи равнища на съзнанието, тези взаимоотношения са насочени към ядрото на личността. Това, което изразява човека, са неговите
кожи – нивата на съзнанието ни
С времето спиралата се развива – битието поражда нови въпроси, които искат нови отговори и пораждат нови ангажименти. Кожите съответно се увеличават. Първата е епидермисът, естествената голота. Всяка следваща кожа внася допълнение към личността.
Хундертвасер определя дрехите като втора кожа. Противник на симетрията, еднаквостта и тиранията на модата, той захвърля костюма и вратовръзката и създава свой стил – израз на неговата индивидуалност. Базиран е на схващането, че унификацията, която налага модата, отнема шанса да бъдеш уникален. Супербохемът осъзнава, че дрехите служат като социален паспорт. Винаги носи два различни чорапа, предпочита раирани платове, никога не си глади дрехите.
В днешно време втората кожа става отличителен знак на четвъртата (социалната среда и идентичността) – хипита, скинхедс, травестити с външния си вид изразяват своята индивидуалност. Това е валидно и за групите. Втората кожа на една нация е нейният флаг.
Домът и правото да живеем в жилища по наш вкус, които носят нашия почерк е третата кожа на човека. И във връзка с това той обявява война на рационалността в архитектурата. И както вече споменахме, Хундертвасер се отрича от правата линия.
Четвъртата кожа според Хундертвасер са съответно социалната среда и идентичността на личността. А Земята, на която всички сме приютени, е петата кожа, според неговите виждания.
