В 22 СЕУ Г. С. Раковски в София има една група ученици, които с енергията си могат да заредят две електроцентрали. Те са свежи, умни и много вдъхновяващи. Хвърчащи деца. Идват в училище преди часовете, за да се занимават с неща, които повечето им връстници не правят. Хвърчащите деца са на възраст между 14 и 19 години и са хората, които абсолютно самостоятелно се грижат за училищната библиотека. Запознайте се с тях.
Когато тръгнах към училището да им чета лекция за писането, умирах от страх. Аз съм зрял човек, който е чел пред публика от хиляда души, а умирах от притеснение как ще ме приемат група ученици. Всекидневно се сблъсквам с тийнейджъри, които ми правят много лошо впечатление. Бях се наслушала на истории от мои приятели – учители, които разказваха колко е трудно да им привлечеш вниманието, как се отнасят несериозно към всичко, колко са затъпели днешните ученици, как не четат книги.
И аз нямах никаква идея какво да им кажа на тези деца
Знаех, че отивам в добро училище и предните лектори ми бяха споменали, че тези са готини, но пак нямах представа какво ме очаква. Посрещнаха ме две момичета, направиха ми комплимент за косата и за ботушите и аз се почувствах една от тях. Заведоха ме в библиотеката, тяхната библиотека, за която те абсолютно самостоятелно се грижат и управляват.
Тази библиотека не е обикновена
Тя е пъстра и уютна, с плакати на рок банди по стените, с малки бележки по прозорците, дъска, на която пишат графиците си, предложенията си за бъдещите проекти. Има и списък с домашни вкусотии, които децата приготвят сами и хапват всички заедно.
Час и половина мина като миг с тези чудни млади хора. Интелигентни, талантливи, четящи. Не знам кое е по-важно, дали домашното възпитание или влиянието на средата в училище, но при тях всички по веригата са си свършили чудесно работата и резултатът е едни завършени личности. Хвърчащи деца – знаещи с какво искат да се занимават, с интереси в различни области на изкуството.
Това, което ме впечатли най-много, е желанието и любовта, с които се грижат за своята необикновена библиотека. Как са я направили тяхното си място, където сами събират книгите и ги подреждат в отделни секции. Организират различни събития и уъркшопи – предимно в областта на изкуството. Всеки сезон
хвърчащите деца
от това столично училище изработват ръчно направени бижута, декорации и картички, които продават на организирани от тях базари, а събраните средства използват, за да набавят нови книги за фонда на библиотеката.
Хвърчащите деца се грижат и за поддръжката на това необикновено място. Помагат на читателите в подбора на книгите, провеждат разговори с тях и ги ориентират към подходящата литература. Екипът им се увеличава непрекъснато, защото много деца искат да се присъединят към тях, а всеки е добре дошъл. Училището също помага. Отпуска стипендии за работата в библиотеката и това е още една мотивация за тях да продължават да се занимават с това, което обичат.
Толкова ми беше интересно да разговарям с тях, че не ми се тръгваше от това чудно хубаво място, пълно с толкова положителна енергия. Когато си тръгнах все пак, не можех да спра да се усмихвам и нямах търпение да разкажа на всички за тях, защото хвърчащите деца си заслужават толкова много. Зададох няколко въпроса на мотора на цялата група – Ани и нейната дясна ръка Теодора.
Момичета, откога се занимавате със стопанисването на библиотеката?
Ани: Преди три години открих библиотеката. Бях в девети клас и много исках да намеря някакво пространство в училище, в което да се чувствам приятно. Разбрах, че библиотеката се управлява от ученици и реших да стана част от това начинание. Първата година бях библиотекарка, втората – зам.-председател, а тази година съм председател на библиотеката. Отговарям за всичко, което се случва там. Събирам екипа всяка седмица и се учим заедно как се организират събития и как се управлява една библиотека.
Теди: От началото на тази учебна година аз съм заместник-председател на Библиотеката на 22 СЕУ, като това ме среща както с много различни отговорности, така и с много вълнения. Всъщност още откакто се присъединих към екипа преди 2 години, чувствам скромното пространство като свой дом и място на себеизразяване, вдъхновение, и сигурност.
Защо го правиш, какво ти носи това? Четат ли книги младите хора?
Ани: Библиотеката ме учи най-вече на отговорност. За мен пространството е свързано с много работа, която никога не свършва. Постоянно мотивирам младите библиотекари да се запознават по-отблизо с книгите и да общуват по-открито с читателите. Заедно се учим на отношение към нашите съученици и на работа в екип, а също така откриваме с още по-голямо любопитство света на книгите.
Непрекъснато творим и създаваме, развиваме въображението си, обогатяваме културата си. За годините, в които съм част от това пространство, научих, че най-важното нещо е да намериш хора, с които да следвате една обща цел, с които споделяте сходни интереси и си помагате. Така успяваме да организираме всякакви събития, които целят да събудят младите хора. Те често трябва да бъдат стимулирани да четат. Може би, защото някои още не са открили
дълбокия свят на книгите
до които днес имаме цялата възможност да се докоснем. С проектите, които правим, искаме да събудим творческия усет у хората и да им покажем че си заслужава да погледнат света през други очи, дори за малко.
Теди: Поддържането на библиотеката ме превръща в част от механизъм, който успяхме успешно да задействаме – кръговрат от общуване с дечица, които слагат усмивка на лицето ми, комфортно общуване с останалата част от нашия прекрасен екип, организиране на неповторимо обогатяващи събития. И, разбира се – всекидневен контакт с книгите! Библиотеката от самото начало ми носи възможност да разгръщам потенциала си във всестранни посоки. Позволява ми да творя, учи ме да се отнасям с всяка вълшебна книга с внимание.
Младите хора имаме нужда от непрекъснато вдъхновение и насърчаване на въображението ни. За мен цялата магия на света, всяка тайна и всяко знание са събрани в книгите и чакат да бъдат открити. Те, книгите, се оказват изворът, от който ние би трябвало да черпим, без да спираме. Струва ми се опашката за чакащи пред този извор е по-малка, отколкото би трябвало да бъде.
Кои са любимите ти книги?
Ани: Харесвам всичко на Петя Дубарова. Още като малка прочетох книгата, в която бяха събрани всичките ú стихотворения и писма. Успях да почувствам картините, които тя създава с думи. Винаги когато прочета нещо нейно, го усещам много силно и го свързвам с различни моменти от моя живот.
Теди: Книгата, която винаги ще нося в душата си е Малкият Принц! До този момент в живота ми при всяко прочитане откривам нова истина за себе си, нов съвет, който да извлека, а желанието да я отворя отново след няколко месеца никога не угасва.
С какво се занимаваш извън училище?
Ани: Занимавам се с театър – това е нещото, което ме кара да бъда човек, да живея съзнателно, да оценявам всеки детайл. Откривам театъра във всяко нещо около мен, във всеки ден. От малка пея в хор Таласъмче, вече съм част от камерен хор Охана. Освен това преди около година създадохме група Звездолет – четири момичета свирим на инструменти различни стилове музика и пеем многогласно. Ходим по различни барчета и правим концерти с други наши приятели. Обичам да рисувам, да чета и да правя йога. Всяко нещо, свързано с изкуството, ми помага да откривам различни свои страни, да опознавам себе си да се обогатявам.
Теди: Занимавам се с рисуване, освен това танцувам и изключително много се интересувам от моден дизайн. Тези три мои интереса се преплитат един с друг и се превръщат във всичко, от което имам нужда за да изразявам себе си. Те ме мотивират да продължавам да търся своето място в света и да вярвам, че ще го открия.
Учениците от Библиотеката на 22 СЕУ приемат дарения под формата на книги, периодични издания и финансова помощ, за да могат да продължат да правят това, което обичат, и да го предадат нататък. Защото има смисъл.
Ако имате желание да ги подкрепите можете да се свържете с тях на адрес: 22biblioteka@gmail.com или да посетите тяхната Фейсбук страница, за да видите какво се случва при тях.
