На входа на Гуча трябва да пише “Сбогом, съвест”. Никой не отива там само заради музиката. Фестивалът не събира фенове на тромпетите. Събира луди и гладни за удоволствия хора и ги прави фенове на тромпетите. Повече за тях четете в първа част на разказа ни за това лудо сръбско село.
Какво да ям в Гуча?
Яж каквото искаш, но не е много подходящо за вегетарианци. Плодове не продават никъде, от зеленчука правят скулптури или го използват за демонстрации.
За една вечер беше изяден, на следващия ден го нямаше.
Тук къкри зеленцето. Явно е основната гарнитура към печеното прасе. Порция свинско струва около 800 динара. Смятайте си го сами.
Плескавицата е особено модерна. Продава се в хлебче, сам си слагаш гарнитурата, струва само 150 динара и е много вкусна.
Зеленчук скулптура.
Всичките прасета – на мезета.
Какво да пия? Само Йелен пиво, нищо друго.
Йелен пиво е монополист в Гуча, те са едни от най-големите спонсори на фестивала, всеки бар е брандиран от тях, навсякъде се продава само тази бира.
В шатрите струва 250 динара, извън тях по 100. Слоганът им е Muskarci znaju zasto или Мъжете знаят защо. Не знам кой кого имитира, но Каменица може пасти да яде, ъъъ, плескавици да яде пред вкуса на Йелен пиво.
Това са колбички с ракия, пълно е с девойки, които ги продават. Ракията не знам дали се купува, но девойките определено привличат внимание.
Ах, тези тръбачи!
Музикантите са два вида. Едните свирят на сцените, другите по улиците и кръчмите. Тези на сцените са спретнати и свирят жестоко. В кръчмите не са никак спретнати и пак свирят жестоко. Най–вече за пари.
Зад голямото веселие около тях има и много пот, алчни очи, които шарят, за да открият някой по-платежоспособен, устните им са разранени, белят се, горната им устна е изкривена по един особен начин. Но само ако се загледате. Те са дошли да изкарат пари, не им е никак весело. Свирят по цяла нощ, не им се сърдете. Вие сте в Гуча за кеф, те – работят.
Вечерта на надсвирването с тромпети. Идете и ги чуйте, какво да ви разказвам.
Пълно е с готини, весели и пияни хора.
Гуча някак събира света и претопява границите. И истинските и тези в общуването. В Гуча светът е дошъл, за да слуша тръбите, да танцува и да пие бира. И когато му стане лошо от кеф – да повърне. После продължава.
“Помогнете ни да се напием”. И хората помагаха, дори един оркестър спря, за да посвири при тях и да привлече повече хора. Невидимият също събираше
пари с неизвестна цел
– предполагам отново свързана с алкохола.
Да пиеш в Гуча е допустимо и желателно, и препоръчително. Може и някой да е дошъл само заради музиката, но не го открих. Всеки беше захапал чашата като за последно.
“И аз нямам яхта, ама и ти не си Северина”. Северина е една от известните им певици. Имаш и тениска с надпис You tRube , имитира логото и шрифта на you tube. “Секс инструктор. Първият урок е безплатен”.
“Не съм гинеколог, но мога да погледна”
“Rakia. Correcting people”. “Човек без стомаха е като Мерцедес без знака”.
Момчето продава най-обикновени белачки за картофи. Не се бях сетила, че може да помогнат за зелевата салата. “Като рендето на Вьорнер е” – крещи момчето, зелето хвърчи навсякъде. Според мен е и по-добро, но ако можеш да го купиш заедно с продавача. Кухненски робот не ти трябва.
Няма шанс да снимате тръбача сам. Всички му се катерят по главата и се изчакват за снимка.
Бар на кръстопът не остава празен. Имаше 5 варела с по една кръгла дъска отгоре, денонощно беше пълно хора.
Не ú дадох пари. Не подкрепям социалния мързел, особено в Гуча. Тук местните, и не само, се скъсаха да изкарват пари. Десет печени царевици да опънеш на една маса или кофа със студена бира – ще изкараш пари. Някои точно това и направиха. Особено във вечерта с надсвирването. Тогава явно е най-силният ден, с най-много хора. Хората носеха кофи и хладилни чанти с бира и се скъсаха да продават.
