Разказът Ягодова ваканция е написан от Биляна Константинова – редовен автор на Lifebites.bg в рубриката Малки разговори. Сайтът приветства всички желаещи да творят нова българска литература и поезия. С тази идея на страницата ни може да откриете новите ни рубрики, посветени именно на тези две теми – Време за поезия и Време за разкази. В тях освен текстове на утвърдени имена, ще намерите проза и поезия от млади български автори.
Ягодова ваканция
Биляна Константинова
Беше събота – най-сетне, толкова чакана събота… Седмици наред преди това Емилия зачеркваше дните на календара с оранжев пастел. Понякога дори слагаше кръстче върху два наведнъж в невинен опит да измами времето, но то беше по-хитро от нея.
Сега обаче цялото мъчително чакане беше зад гърба ú, а селската простота я зовеше с пълно гърло от оградата на лелянадкиния двор. Да, това бяха кафявото куче Мурджо, което с лай изпращаше стадото кози на паша, и напереният петел, който подканяше кокошките да зарадват стопанката си с няколко яйца. Сякаш знаеше, че тази вечер за безценните съкровища ще мине не леля Надка, а малката му приятелка Емилия, която беше пристигнала на село за двуседмичната отпуска на родителите си. Но до вечерта имаше цял един ден, изпълнен с приключения.
Емилия беше само на пет, но очакваше с нетърпение тази ваканция, изпълнена с аромата на изгоряла от слънцето пръст, топла лютеница и парещ бял хляб от селската фурна. Още от съвсем малка непокорният ú дух се рееше свободно сред тази все още скътана от забързания свят действителност. И всеки път се чувстваше като велик откривател, особено когато преравяше полозите на съседските кокошки за снесените през деня яйца.
Един нетърпелив слънчев лъч се промъкна между пердетата и я близна по нослето. Тя разтърка очета, изпъна се хубаво под лекия чаршаф на жълти слончета и се ококори. В погледа ú се четеше детинско настървение за лудории. Босите ú крака изтопуркаха по дъсчения под и най-безцеремонно се отправиха към стаята на мама и татко. Не почука, а направо блъсна вратата и влезе вътре. Бързо забравяше градските привички, когато я лъхнеше дъха на лятна утрин, примесен с мирис на животни – но не като в зоомагазин.
Малката пакостливка влезе в стаята, но там нямаше никого. Не се колеба дълго, излезе и запрепуска по стълбите надолу към кухнята. Погали я аромат на нещо топло и сладко, на нещо неповторимо вкусно, на нещо ново – от онези, които се случваха само в кухнята на селската им къща.
Емилия надзърна във вълшебната стая. На масата, в бяла купичка, имаше сладко от горски ягоди – все още топло и по-червено от най-червеното нещо, което беше виждала. Мама и татко бяха до печката и правеха палачинки. Когато бяха на село, нещо се случваше с тях. Обикновено уморени, унили и без настроение, тук те се преобразяваха и почти се превръщаха в деца. Лудуваха с нея из двора, смееха се, пееха дори. Мама беше като фея в кухнята и всеки ден ги изненадваше с нещо незабравимо вкусно.
Емилия не можа да разбере как толкова рано сутринта в кухнята им се бяха появили диви ягоди. Спомни си, че миналото лято, докато се разхождаха в гората, си бяха направили цял букет с накичени по стръкчетата уханни плодчета, но как се бяха превърнали в сладко, изпълващо с аромат целия етаж, за нея оставаше загадка. Тя не се поколеба и натопи пръстче в купичката, а после бързо го мушната в уста. Никой не я видя, това не се броеше за беля! Сладкото обаче беше толкова вкусно, че посегна към него втори път.
– Спипана си – чу мама да казва през смях. – Марш на чешмата да си измиеш очите и зъбките и те чакаме за закуска, малка калпазанке!
Ох, тези зъби! Емилия потърси спасение в погледа на баща си, но той само ú се усмихна и отиде да вземе и своята четка. Нямаше отърване. Двамата излязоха на двора и завъртяха кранчето на чешмата. И там, с първите капки вода, утрото излезе от контрол. Двамата се кикотеха и бягаха един от друг, докато се пръскаха с вода. Когато мама излезе да види защо се бавят, и двамата вече бяха мокри до кости. Преди да успее да каже каквото и да било, татко лисна върху нея цяла шепа вода.
– Охо! Така ли!
– изписка тя и се включи в мокрото забавление.
За по-малко от половин час дворът беше измит, а тримата се гледаха един друг задъхани и с мокри коси и дрехи. Закуската щеше да почака, докато се изсушат и преоблекат.
– Нищо, тъкмо сладкото ще изстине хубаво. – каза мама и поведе Емилия да я преоблече. Зъбите си останаха неизмити, но пък ваканцията започваше обещаващо.
