Учудващо е колко необрани череши има… Няма ли вече тайфи от хлапета, хвърлили око на съседската овошка? Май не. Сега те атакуват виртуални мишени, не плячкосват реални и вкусни череши. Ваканциите са много по-различни. Улиците са по-пусти, няма детски глъч, късни игри и никой не крещи “Пепиииии, прибирай сеееееееее!”. Защото Пепи си има телефон и му се обаждат кога да си е у дома.
Светът е футбол, а кварталното игрище е празно. Малчуганите сега си плащат за тренировките, носят модерни екипи и май на никого не му хрумва, че врата може да се направи от два камъка, а отборът е много по-важен от марковите бутонки.
Топката сякаш изчезна от улиците. А с нея ставаха какви ли не щури игри… Дали могат да се съберат повече от десет хлапета за една Народна топка? Или четири за игра на Ръбче?
Дали изобщо повечето деца са чували за тези игри…
Така весели, забавни и популярни едно време.
Рисунките с тебешир по асфалта ги изми дъждът на годините. Момиченцата вече не подскачат на Дама с пропускащото квадратче с камъче. Истинска рядкост са и тананикащите сладурани, скачащи на опънат ластик.
Дали за модерните хлапета е по-весело пред компютъра, отколкото на улицата в лятна вечер?
Гонитбата на “стражари и апаши” изглежда безумно остаряла в сравнение със супер ефектите на интернет игрите. Днес малчуганите мислят и играят глобално. Съюзяват се с непознати из цял свят и побеждават също непознати в цял свят онлайн. Общуват с хиляди виртуални приятели, а дори не знаят името на съседкото хлапе.
Светът наистина стана глобално село, но улиците на реалното село през лятото опустяха от фунийки за стрелба и филии с лютеница…
Новите технологии промениха общуването между децата. Но пък и баба вече не плете, а чати. И не крещи от терасата, а праща есемеси и звъни по Вайбър. А и мама и тате са полуемигрирали във виртуалното пространство,
разменят си сърчица и усмивки във Фейсбук
сякаш не спят в едно легло. Не търся отговор дали е по-добре или по-лошo отпреди. Просто е… различно.
Сега има всякакви забавления за хлапетата – езикови, музикални, приключенски, спортни школи, зелени лагери, парти центрове, аквапаркове и какво ли още не. Но за всичко мама и тате трябва да плащат. С пари, а не с отделено време и обърнато внимание. Изглежда, че безплатните щуротии на улицата са отживелица.
И ваканцията, и човешкото общуване започват да приличат на игра на Сляпа баба, в която някой трудно може да намери някого… офлайн.
