“Той беше гениален.” Това казва бившият следовател Александър Александров за измамника Илия Илиев, станал прототип на главния герой от филма Опасен чар. В класическата българска лента ролята на престъпника е блестящо изиграна от Тодор Колев. Но много от историите остават неразказани.
“Може би защото иначе трябваше да се снима сериал, а не само един филм – казва с усмивка Александров. – Вкарах Илиев в затвора през 90-те. А после станахме приятели.
Понякога добрите играчи от двете страни на закона изпитват уважение един към друг. Когато бях следовател, времената бяха други. Никога не съм носил пистолет и това не ми пречеше да залавям престъпници. Сега е различно…
Само не разбирам защо днешните филмови сценаристи и писатели се напъват да измислят плитки истории, вместо да се заровят в съдебните архиви. Там ги очаква истинска планина от диаманти. Аз нямам възможност да напиша, защото съм зле със здравето. Иначе имам богат опит и като журналист. Лошото е, че не мога да спра цигарите. Пуша повече от половин век. Колкото до Баровеца, мога да разкажа няколко интересни случки. Както и за един негов колега…”
Мнимата смърт на полковника
“Добър ден, докторе. Аз съм полковник Иванов от Първо главно управление на Държавна сигурност. Иван Иванов.”
С тези думи Илия Илиев, по прякор Баровеца, влиза при селския лекар в Кондофрей през зимата на 1989 г. По това време той вече е натрупал богата житейска и “професионална” биография, а част от историите му са разказани в
култовата лента на режисьора Иван Андонов Опасен чар
В село Кондофрей чаровният измамник се легитимира със служебна карта от ДС.
Докторът пребледнява и се опитва да си спомни всички свои малки прегрешения, започвайки от лошото си напиване на абитуриентския бал преди много години… Едва ли този полковник идва, за да си премери кръвното… Но полковник Иванов се оказва благ и сговорчив човек. Той иска малка услуга от доктора. Уверява го, че така дори ще изпълни патриотичния си дълг.
Иванов доверява, че е преследван от турското военно разузнаване. За да се отърве от вражеските шпиони му е необходима легенда. А каква по-добра легенда от тази, че е умрял?! Единственото, което трябва да направи селският доктор, е да издаде един смъртен акт на Иван Иванов. Така щял да запише името си със
златни букви
сред героите, помогнали на родината в труден момент, уверява го измамникът. С въпросния документ българският Джеймс Бонд лесно щял да се отърве от преследвачите. Докторът изобщо не се колебае. Още повече, че действието се развива малко след последните размирици около Възродителния процес и изселването на български турци. Издава документа и се кълне, че на никого няма да каже и думичка. Даже на жената и децата…
Смъртният акт е внесен в деловодството на село Кондофрей, но бдителна секретарка се усъмнява. Как може някой да е умрял, а тя нищичко да не е разбрала?! Било просто невъзможно да има погребение в селото и тя да не научи… Звъни в пернишката полиция и случаят поема следовател Александров.
“Идеята на Илиев е била да не бъде преследван от българското МВР – разказва Александров. – Преди това той е извършил поредица измами под фалшивата самоличност на полковника от ДС Иван Иванов. И мен, още когато ме видя, се опита да ме преметне. Помоли ме да го заведа при един колега, който се казваше Гергов. Беше шеф на Пето РПУ по това време. Заведох го при съвсем друг човек. Баровеца му се хвърли на шията като на стар приятел.”
Делото по случая в Кондофрей
приключва с поредна присъда за Илиев. Въпреки това той и следователят стават приятели. Баровеца започва да му споделя истории от богатия си опит на изобретателен мошеник.
“Понякога си правех и експерименти с Баро – признава Александров. – Давам му молив, химикали, индиго и хартия. След 15 минути е готов с перфектен фалшификат на карта на офицер от Държавна сигурност. През живота си не е прочел нито една книга, но беше невероятно сладкодумен.”
Илия Илиев е умирал общо четири пъти
Първия път това се случва в Пазарджик през 80-те години. По това време е обявен за общонационално издирване. Илиев разлепва собствените си некролози и се пренася да действа на спокойствие в района на Шумен и Силистра. Втората му смърт е тази в Кондофрей. Третата е обявена погрешка, когато служители на НОИ се натъкват на един от фалшивите смъртни актове на Баровеца и спират законно получаваната от него пенсия през 2011 г. И четвъртата е истинска. Илиев умира на 5 април 2012 г. в Централния софийски затвор.
Дъжд от пари
Униформата респектира и отваря много врати. Включително и на банките. Това установява Баровеца още през 60-те години. Избира си провинциален клон на Държавна спестовна каса – ДСК. Този в Кюстендил. Открива си сметка за 10 лева, за да разучи терена.
Няколко дни по-късно идва облечен в униформа на младши лейтенант от МВР. Казва, че разследва по какъв начин в този клон на ДСК са попаднали фалшиви банкноти от по 10 лв. Изисква да му бъдат предадени общо 10 хил. лв., които да бъдат подложени на проверка в управлението. Получава парите и излиза. Касиерката решава все пак да провери дали има такова разследване и звъни в милицията.
Оттам реагират като ужилени и веднага изпращат по следите на Илиев две цивилни ченгета. Намират го лесно, защото той се е отправил към гарата, за да напусне града. Щом го виждат, милиционерите започват да крещят след него да се предаде. Вместо това,
Баровеца потегля в галоп
към чакащия на перона влак. Мята се в мотрисата, а ченгетата – след него. Неочаквано на помощ на измамника се притичва военен полицай – как така цивилни ще гонят униформения му колега?! Вади патлака и го насочва към милиционерите.
Докато се разберат кой какъв е, Баровеца се мушка в тоалетната и съблича униформата. Отдолу е с цивилни дрехи. Десетачките пуска в тоалетната. Под линията започва да се стеле дъжд от пари. Но времето му е прекалено малко. Заловен е и отново пратен в затвора. Пред Александров твърди, че се е поучил от грешките си и след това е правил същия номер, но вече успешно…
Това ми е портфейлът…
Спомняте ли си онзи момент от Опасен чар, когато портиерът в луксозен бар иска да прибере на гардероб и куфарчето на очевидно платежоспособния нов клиент? Отговорът е: Това ми е портфейлът…
И действително има такава история
По времето на комунизма не е трудно да се разбере кой разполага с пари, чийто произход няма как да докаже. Това са хора от областта на туризма, услугите и развлеченията. Най-вече тези, които имат вземане-даване с чужденци и високопоставени партийни деятели. Точно такъв е и управителят на ресторант Севастопол в столицата.
Баровеца отново е с любимата си милиционерска униформа и една вечер звъни на вратата на жертвата си. С перфектна предварителна подготовка, Илиев знае, че мъжът е сам вкъщи. Мошеникът се легитимира с подправени служебни документи. Освен това носи постановления на прокуратурата за обиск, претърсване и изземване. Подпечатани и подписани.
Управителят започва да трепери като мокра кокошка. Разбира, че е хванат натясно. Апартаментът му е обзаведен с луксозни мебели, които няма как да се купят със заплата.
Прочетете още: Пет места в София, останали в миналото
Илиев нарежда на управителя на Севастопол да викне двама души поемни лица от съседите. Те трябва да са свидетели на изземването на покъщнината. Започва пазарлък. Примрелият от страх домакин започва да чука по стената. Чува се кух звук. Отваря се тайник, в който са скрити пари в брой. Баровеца си тръгва от дома на управителя с 57 хил. лв.
“Съжаляваше само, че не е имал подръка камион, с който да натовари мебелите”, разказва Александров.
След удара Баровеца отива директно в бар Астория. Там подпира четирите крака на масата с пачки от по хиляда лева. Илиев почти не пие алкохол, но много обича да черпи. Същата вечер харчи над 20 хил. лева.
Мангизите идват утре
Държавните предприятия по времето на комунизма са сред любимите жертви на Баровеца. Казва, че никога през живота си не е измамил обикновен човек, който чака на едната заплата. През соца той обича да се представя за снабдител и винаги носи със себе си фалшиви документи.
“Наема камион и шофьор и отива например във Видахим – разказва следователят Александров. – Товари го до горе с гуми и издава платежно нареждане. Уверява, че парите ще бъдат преведени още на следващия ден. Сумата, разбира се, не пристига, а той по свои канали успява да пласира стоката на черно.
По същия начин завлича пернишкото предприятие Каменина със 7 хил. лева… Списъкът е дълъг. Едва ли могат да се изброят всичките му удари. Доколкото си спомням, така беше успял да омагьоса един от бившите шефове на Кремиковци, че в крайна сметка се прибрал с неговата служебна Лада.”
Министърът в Кондофрей
“Ако има състезание за най-ловък мошеник за първо и второ място ще се борят Илия Илиев-Баровеца и Николай Сламов-Саламчето” – твърди Александров.
Една от забележителните измами на Сламов е извършена през 70-те години. Тогава Кольо Саламчето разбира, че в Кондофрей ще се открива ново читалище и ще присъства министърът на благоустройството Георги Стоилов. Мозъкът на мошеника започва да щрака като пружинка, това му изглежда добра възможност. Тържеството е насрочено за неделя.
В петък Саламчето се обажда в кметството и се представя за зам.-министър. Казва, че се налага тържеството да се измести за събота и ще дойде заместникът, а не самият министър. Стоилов нещо се разболял. Намеква, че който има някакви жилищни нужди, трябва да се подготви с молба и капаро.
В събота отива на празника официално облечен. Казва, че той е заместникът на Стоилов и сяда начело на трапезата. Ядене, пиене, музика… Високият гост е обграден с внимание. Урежда около 40 души с нови апартаменти и им прибира предплатата. Когато на другия ден министър Стоилов отива да открива читалището, селото е пусто. Всички страдат от адски махмурлук…
