Знаете ли кое е най-голямото българско въстание? Да, най-известното, може би е Априлското от 1876 г. Но в пъти по-голямо от него по брой на въстаниците и територии, които обхваща, е Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г.
По нов стил на 2-ри август (20 юли по стария календар) започва най-мащабното събитие от борбата на българите за независимост от Османската империя. Основен момент и огромно усилие, положено от нашите предци за излизане от Османската империя. Затова много искам да ви напомня в общи линии какво се е случило на тези черковни празници през въпросната 1903 г. и защо това въстание трябва да се нарича не просто Илинденско-Преображенско, а Илинденско–Преображенско–Кръстовденско.
Регистрирани са 239 сражения. Общият брой на въстаниците е 26 хил. души. Числеността на османската войска, дислоцирана в районите на въстанието, наброява 350 хил. души. Опожарени са 201 села. Загиват 994 въстаници. От мирното население са убити около 4 600 души.
Около 25 хил. души пресичат границата на Княжество България, за да потърсят там спасение за себе си и децата си. Това се случва на вълни след всяка война или бунт от създаването на Княжеството, а по-късно и на Царство България. България, макар и с орязани етнически граници, е естествен и спокоен пристан за бежанците от останалите под друга власт територии на старата България.
Изброявам тези цифри, за да може да стане по-ясен наистина невижданият мащаб на това въстание, което избухва въпреки явната представа, че няма място за сравнение между броя и силите на въстаниците и тези на официалната власт. Ръководителите на въстанието разчитат да предизвикат реакция от страна на Великите сили. Но за жалост Европа и Русия по това време си имат свои грижи и реките от кръв, с които е загасен пожарът на въстанието, се оказват неоценени от “демократична” Европа.
Илинденско– Преображенско–Кръстовденското въстание е подготвяно повече от десетилетие
Организирано от ВМОРО и частично подпомогнато от Княжество България, то избухва в три революционни окръга: Битолски, Одрински и Серски. В трите окръга въстанието започва приблизително по време на трите големи християнски празника Илинден, Преображение и Кръстовден. В днешно време това събитие е известно повече като Илинденско-Преображенско въстание. Много по-правилно е, да бъде наричано и с името на Кръстовден.
Някак това се изпускаше до скоро. Напоследък обаче наблюдавам, че все повече хора са започнали да го наричат с истинското му име.
Решението за въстание се взима през месец януари 1903 г. на конгрес на ВМОРО, свикан в Солун. Поради скорошния разгром на Горноджумайското въстание, са разбити някои от комитетите. Започват се обиски и по този начин се губи от събраното оръжие и средства. Тези фактори влияят на делегатите на конгреса, които вземат решение за обявяване на въстанието въпреки непълната подготвеност на въстаниците. Дори противниците на ранното обявяване на въстанието съзнават, че ако се забави, то може въобще да не избухне и така десетилетия труд и подготовка могат да се окажат напразни.
Както стана ясно,
въстанието избухва на три големи бунта през 1903 г.
Най-напред това става в Битолския революционен окръг на Илинден – втори август. С призива на Даме Груев, който по документи се нарича Дамян Груев: “По-добре ужасен край, отколкото ужаси без край” започва явната въоръжена борба на българите, останали извън пределите на България след Берлинския конгрес. Връхна точка в този революционен окръг е превземането на Крушево и обявяването на Крушевската република. В българския фолклор събитието по защитата на Крушевската република, съществувала за кратко, е възпято в много песни.
На Преображение Господне 1903 г. – 16-ти август, Одринският революционен окръг последва Битолския. Там е взето решение да не се водят открити сражения в равнината поради изключителното съсредоточаване на войски в Тракия и големите и силни гарнизони на големите градове. Превземат се няколко крайморски села като Василико -днешно Царево и Ахтопол.
Българите пазят в своите песни и случая в село Сърмашик в Странджа – днешното село Бръшлян. В песента Ясен месец, наричана често химнът на Странджа е възпята борбата срещу османския поробител.
Вижте още… Апостол Петков Терзиев – Ениджевардарското слънце
На 27-ми септември – Кръстовден, въстанието е обявено и в Серския революционен окръг. Сражения и престрелки с официалната турска власт се водят в почти всички населени места. Серският окръг обхваща и част от Пиринска Македония, останала тогава извън пределите на княжеството.
Такъв е случаят с Неврокоп – днешен Гоце Делчев. Там има ужасно свидетелство за това как след потушаването на въстанието българи са търсили сред отрязаните глави на въстаниците тези на свои близки и са ги събирали с телата им. Сякаш за последно точно по време на въстанието срещу общия враг застават рамо до рамо представители на ВМОРО и Върховния македонски комитет (ВМК), базиран в Княжество България. Запознатите знаят в следващите десетилетия до какво братоубийство се стига между тези две организации.
По примера на Априлското въстание, задграничното представителство в лицето на ВМОРО и ВМК в София се надяват да предизвикат силна международна реакция и така да предизвикат обединението на Македония и Одринско към Княжество България. По това време обаче редица обективни и субективни фактори влияят за това Великите сили да не се намесят в полза на българите. Русия воюва в далечния изток с Япония, а Австро-Унгария се занимава с юридическата обосновка на анексирането на Босна и Херцеговина.
Все пак събитията в Македония и Одринско не остават съвсем незабелязани от чуждите медии. В австро-унгарската преса се появяват заглавия като Доблестно въстание срещу цяла империя. Това е изказано по повод на факта, че на турското мирно население в бунтуващите се райони не е посягано по никакъв начин. По места даже самото турско население подпомага въстанието.
Сред самите въстаници има много представители на други етноси. Това се подразбира поради упадъка на империята и властващите корупция и самоуправство на отделни турски администратори.
Илинденско–Преображенско–Кръстовденското въстание е наистина удавено в кръв
Макар и отслабена империята (наричана Болния човек на Европа) разполага с огромно количество ресурси в сравнение с въстаниците. Най-важното последствие от това въстание е, че в София вече става ясно, че пътят към национално обединение минава през открита война с Османската империя. В следващите години в България се започва подготовка именно за такъв развой на събитията.
Както виждате, приятели, това е само паметно маркиране на събитията от Илинден, Преображение и Кръстовден на 1903 г. Дори не съм обърнал внимание на основните личности, ръководили въстанието – било то идеологически или с оръжие в ръка. А те са толкова колоритни и силни сами по себе си, че е възможно за всяка от тях да се пише и говори дълго.
Пак ще кажа, че историята има смисъл да се изучава, за да се избегне повторението на определени болезнени за милиони хора грешки. В този смисъл трябва да следим процесите в съседните нам държави, за да не се стига до връщането на някои мракобесни, средновековни практики.
Това, разбира се, се отнася до една определена съседна държава, в която напоследък се случват интересни и не много радостни събития. За да могат преценките и реакциите ни да бъдат адекватни, нашите ръководители, а и самите ние, не трябва да изпитваме крайни чувства като омраза и паника.
