Най-великата жена в руската история Екатерина II се ражда на 2 май 1729 г. в малкия пруски град Щетин под името София Фредерика Августа фон Анхалт-Цербст-Дорнбург. Екатерина е първородното дете на херцог Христиан Август фон Анхалт-Цербст и Йоанна-Елисавета, принцеса Холщайн.
Баща ѝ, наследник на обеднял немски благороднически род, е генерал-майор от пруската армия. Цял живот той изказва съжаления, че няма син, който да продължи рода му. Генералът изобщо не подозира за какви велики дела е предопределена малката му Фикхен или Фике, както близките галено наричат София Фредерика.
Фикхен получава много добро образование
от домашни учители и гувернантки по немски, френски, краснопис, музика, танци, история, география и богословие. Със семейството обикалят различните краища на Германия. По време на един бал в Берлин, когато е още 10-годишна, се запознава с бъдещия си съпруг, тогава 11-годишен, Карл-Петер Улрих. Не остава с никак добри впечатления от него.
Скоро след това, през 1742 г., Карл-Петер Улрих, херцог на Шлезвиг-Холщайн-Готорп, е осиновен от руската императрица Елисавета. С това той приема както православието, така и името Петър Фьодорович и става пряк наследник на руския престол. По настояване на пруския крал Фридрих II Велики през 1745 г. Петър Фьодорович сключва брак точно със София Фредерика – младата Фикхен. Тогава тя променя името си и става Екатерина Алексеевна.
Бъдещата Екатерина Велика презира инфантилния си съпруг
Докато той се забавлява да си играе на войници или да гуляе, тя се заема да изучи изтънко руския език и да опознае руската култура. Запознава се с традициите и историята на тази страна и така обиква новата си родина. Амбицията ѝ един ден да управлява вместо неспособния си съпруг е много голяма.
Екатерина II има интимни отношения с други мъже от руския княжески двор. За сексуалността ѝ впоследствие се носят легенди. Сериозните изследователи посочват поне 20 известни мъже, преминали през леглото на императрицата преди и след коронясването ѝ. Тя толерира своите фаворити не според външния им вид, а според даруванията им. Тези, които имат държавнически заложби, се издигат с нейна помощ на високи постове, а които нямат – “тя държи в своите покои заедно с домашните кученца”.
Вижте още… секс мебелите на Екатерина Велика
След смъртта на старата императрица Елисавета, през януари 1762 г. съпругът на Екатерина сяда на трона под името Петър III. Заради откритата си пронемска политика той бързо си навлича гнева на всички в руския двор. В момента, в който се готви да се разведе с жена си, Екатерина организира преврат срещу него.
“Или ще царувам, или ще погина”
– припомня нагласите си от онова време тя. В Зимния дворец е прочетен Манифестът по възкачването на трона на Екатерина II. Във вярност ѝ се заклеват Сенатът и Синодът. Петър III подписва отказа си от трона, а няколко дни след това умира (или е убит). Започва
Илюстрация: Georg Cristoph Grooth – The portrait is in the collection of the Hermitage Museum, St. Petersburg, Russia. It was scanned by Mrlopez2681 from the Sept. 1998 issue of National Geographic Magazine (Vol.194/No.3)., Public Domain, Link
едноличното управление на императрица Екатерина II Велика
То трае от 1762 до 1796 г. и бележи почти цялата втора половина на XVIII в. Остава в историята като епохата на Екатерина Велика. По-късно управлението ѝ ще бъде наречено Златния век на руските благородници.
Петър I и Екатерина II са единствените владетели в цялата руска история, удостоени с прозвището “Велики/Велика”. По модела на Петър I, Екатерина също се наема с провеждане на реформи в законодателството и държавната администрация. Най-забележителните ѝ успехи, които спомагат за разширяване на държавните граници, са постигнати във войната с Османската империя (1768-1774). В идеологически план с тази успешна война Русия си извоюва правото на покровителка на всички православни народи в рамките на Османската империя.
Като държавник руската императрица изхожда от принципа на просветения абсолютизъм (самодържавие). Властта ѝ не бива да е ограничавана от нищо (не се основава на конституционен документ), но все пак трябва да следва моралните и хуманни неписани закони. Преди всичко друго е просвещението.
“Коренът на всяко добро и зло е възпитанието”
– това е житейското кредо на Екатерина II. През нейното управление, в съответствие с плана Бецкой, е открит Смолният инстритут за благородни девици в Петербург, Възпитателни домове в Москва и Петербург, Търговско училище в Москва и др.
Поради високата си образованост и в духа на времето Екатерина II е голям поклонник на модерното на Запад (и особено във Франция) Просвещение. Тя води обширна кореспонденция с великия френски философ Волтер. Той я съветва по много въпроси на властта, теорията на държавното управление и поддържа добрия ѝ имидж в просветените кръгове на Запад. Основно под негово влияние, а и според прочетеното от Монтескьо, тя възприема принципа на разделение на властите на три – изпълнителна, законодателна и съдебна. В едно от писмата си до руската императрица
Волтер я нарича Великата Семирамида на Севера
Подобно на тази прочута асирийска владетелка, Екатерина води много успешни войни и благоустройва страната си. Но също като Семирамида и тя убива съпруга си, за да седне на трона му и впоследствие създава противоречиви впечатления у хората. Някои я намират болезнено амбициозна, лицемерна, самоуверена и жестока. Този смисъл носи и коментарът на Александър Сергеевич Пушкин относно личността ѝ:
“Тя е Тартюф с пола и корона”.
Екатерина II се стреми да угоди на всички и в началото успява. Преследва целта за “тишина и спокойствие в страната” и “блаженство на всекиго и за всички”. И това не са просто думи. От реформите и успехите във вътрешната политика на Екатерина са облагодетелствани най-вече благородниците. Те са освободени от задължителна служба, от някои данъци, получават безусловна пълна собственост върху владенията си и правото да се занимават с промишленост.
Всичко това става за сметка на крепостните селяни и конфискацията на манастирските земи. И до днес историците спорят плюсовете или минусите във вътрешната ѝ политика са повече.
Руската императрица оставя богато книжно наследство. Води свои автобиографични Записки, пише множество статии, писма, исторически съчинения. От нейна частна колекция с картини се поставя началото на музея Ермитаж в Зимния дворец в Петербург.
“Мнозина казват, че работя много, а на мен ми се струва, че твърде малко съм направила, когато си представя колко много има още да се свърши”
– казва Екатерина II. Дневният ѝ график е разписан по минути, като се започва от 6 сутринта и се продължава до късно вечер – типично по немски.
“Във Франция четирима министри не работят толкова, колкото тази жена, която трябва да бъде причислена сред най-великите личности на нашето време”, казва за нея германският император Фридрих II.
Тези негови думи са напълно верни. От тази Семирамида на Севера започва активната политика на Русия на Балканите. Десетилетия след нея всички православни балкански народи ще отхвърлят османското владичество, не без помощта на успешни руски военни кампании срещу османците. А името на Екатерина II ще остане в историята като символ на успеха. Екатерина Велика е Желязната лейди на XVIII в., а управлението ѝ онагледява какво се случва, когато способните жени се захванат с политика.
