Преди време ви разказахме за фотографиите на Инге Морат (1923-2002) – една от първите жени фотографи, които работят в легендарната агенция Magnum през 50-те. През 1958 г.
Морат се заема с фотографския проект Donau
който документира културите на Централна и Източна Европа. В продължение на четири десетилетия тя пътува по поречието на Дунав и документира културата и традициите на хората, които живеят там. По време на своите пътувания легендарната фотографка посещава и българските градове Лом, Русе, Никопол и Белоградчик.
Инге Морат започва кариерата си в края на 40-те, работейки за United States Information Service в Залцбург и Виена. През 1951 г. получава фотоапарат като подарък за Коледа. Две години по-късно вече е
асистент на легендарния фотограф Анри-Картие Бресон
в Париж. По онова време Инге е омъжена за журналиста Лайънър Бърч и живее в Лондон. Тя има неутолим апетит за пътешествия и приключения, владее няколко езика и има набито око. Всички тези качества водят до приемането ѝ в агенцията Magnum през 1953 г. и тя става втората жена, приемана в агенцията след Ив Арнолд.
Когато отива в Magnum Инге категорично заявява, че няма да се занимава с обичайните истории като деца и животни. Вместо това тя се хвърля в дълбокото с история за католически свещеници, които работят с бедните работнически семейства в Париж, следвана от поредица фотографии от Лондон и Испания след гражданската война. Скоро в портфолиото ѝ влизат издания като Paris Match, Holiday, Saturday Evening Post и Life.
“Обичам пътуванията. Пътуванията, при които отиването от едно място към друго ти позволява да достигнеш по-голяма дълбочина. Един ден, през май 1958, осъзнах, че
искам да проследя Дунав
от нейния извор до самия ѝ край. И това бе едно от онези неизбежни пътувания”, казва Морат. Фотографката снима често Дунав, най-вече в родната си Австрия и в съседна Германия. Реката ще се превърне и в един от най-известните обекти на творчеството ѝ.
През 1958 г. фотографката пътува в Германия, Югославия, Австрия и Чехословакия и посещава два пъти Румъния. Получаването на виза за всичките шест комунистически страни по поречието на Дунав обаче се оказва предизвикателство и Морат не е допусната до Унгария, България и Съветския съюз.
Тя пътува пеша, с коли, камиони, влакове, фериботи, лодки и параходи. Снима австрийци, унгарци, евреи, цигани, българи, румънци, сърби, украинци, хървати, германци и словенци.
Когато прави първото си дунавско пътешествие Инге няма уговорка за публикуване на снимките си. В крайна сметка те излизат като обширно фото-есе в сп. Paris Match през 1959 г. На следващата година тя среща драматурга Артър Милър на снимачната площадка на филма The Misfits, където е изпратена да снима Мерилин Монро – тогавашната съпруга на Милър.
Две години по-късно Милър и Морат се женят и им се ражда първото дете – режисьорката Ребека Милър. Двамата заживяват в Ню Йорк и Кънектикът, където Инге продължава да се занимава активно с фотография до 90-те.
Проектът Donau е в застой в продължение на няколко десетилетия, но в края на 80-те години Курт Кайндл, куратор от Залцбург, Австрия, който работи с Морат забелязва фотографиите ѝ и ѝ предлага да се върне отново на местата, които е посетила през 50-те.
Инге Морат винаги е искала да създаде дълго фото-есе
което проследява хората и населените места по поречието на Дунав в продължение на десетилетия. Ето защо три десетилетия след първото си дунавско приключение тя посещава отново страните по поречието на Дунав, за да види какво в тях се е променило след падането на Желязната завеса и така добавя финалните щрихи към проекта си.
Когато прави първото си пътешествие Инге е на малко повече от тридесет години. По време на второто тя е на 73. Курт Кайндл и съпругата му Бригите Блюмл, които са мениджъри на проекта, се редуват и придружават Морат по време на петте ѝ пътувания по Дунав, извършени в рамките на две години.
По време на едно от тях Морат посещава България. Тя се отбива в Русе, Лом, Белоградчик и Никопол. Част от стотиците заснети фотографии излизат през 1995 г. в албума Donau, публикуван от издателството Fotohof в Залцбург.
Фотографската поредица Donau на Инге Морат може да се сравнява с колосалния сборник с есета Дунав: Биографията на една река на италианския автор Клаудио Магрис. Нещо повече – реката се превръща в своеобразна метафора на живота и кариерата на Морат – вечно в движение, постоянно криволичещи и променящи посоката си.
Вижте още снимки от серията Дунав на Инге Морат в галерията.
Вижте още: Фотографиите на легендарната Инге Морат
