Всеки от нас се опитва да намери своето собствено щастие. Някои икономисти смятат, че колкото повече осъзнато щастливи хора има в едно общество, толкова по-здраво е то.
Знаем, че парите могат да ни направят по-щастливи, но според някои учени когато основните ни нужди бъдат задоволени, това не се случва. Затова един от големите въпроси на съвремието остава свързан с връзката щастие – пари. Как да разпределим парите си, които често са ограничен ресурс, така че да излечем максимално удоволствие и да постигнем по-голямо щастие?
Повечето хора правят едно логично заключение. След като вещите биха останали с нас по-дълго време, те ще ни накарат да се чувстваме щастливи за по-дълго. А единични преживявания като концерт, почивка и т.н. отминават по-бързо. Резултатите от едно скорошно проучване оборват това вярване.
“Един от враговете на щастието е адаптацията”
– казва д-р Томас Гилович, професор по психология в Университета в Корнуел, който изследва връзката между парите и щастието през последните две десетилетия. Проучванията му имат връзка с хора, които искат да получат максимално щастие в замяна на парите, които влагат. Важни са за работодатели, които се стремят да имат по-щастлива работна сила.
“Купуваме си неща, които трябва да ни направят щастливи и успяваме да постигнем това. Но само за кратко. Новите неща са вълнуващи за всички нас, но само в началото, след това всички свикваме с тях”, добавя Гилович.
Той предлага да инвестираме в преживявания. Например, посещение на изложба, екскурзия на открито, усвоявяне на нови умения или пътуване до ново място. И да не мислим, че като изхарчим парите си за последен модел iPhone или ново BMW например ще постигнем по-голям личен емоционален успех. Думите на учения са базирани на серия от психологически изследвания, проведени от него и други специалисти относно т.нар. Парадокс Истърлин. Той открива, че
парите купуват щастие, но до една опрeделена точка
Неотдавнашно проучване изследва как адаптирането засяга щастието. В това проучване се провокират реципиентите да докладват колко са щастливи, когато правят големи материални покупки и когато харчат пари за преживявания. Първоначално щастието им, получено от двете, е еднакво. Но след време удовлетворението на хората, получено от вещите спада. А това от парите, вложени в преживявания, се увеличава.
Следващото твърдение ще ви прозвучи може би странно. Но една материална придобивка, която ни прави щастливи за дълго, не успява да поддържа нивото на щастие толкова, колкото едно еднократно преживяване? Иронията е, че фактът, че материалната придобивка винаги ще е налична, работи против самия него. Защото спомага да свикнем по-лесно с присъствието и
притежанието на дадения предмет
С времето ентусиазмът от придобиването му избледнява и предметът става част от новото нормално. Но докато щастието от вещите намалява с времето, преживяванията се превръщат в неизменна част от нашата идентичност. И именно това ги прави толкова ценни и значими.
“Нашите преживявания са по-голяма част от нас самите, отколкото материалните стоки”, казва Гилович: “Ти може наистина да харесваш материалните си придобивки. Може дори да си мислиш, че част от твоята идентичност е свързана с тези неща, но въпреки това те остават разделени от теб. За разлика от това, преживяванията са наистина част от теб. Ние всички сме обобщение от преживяванията си.”
Парадоксален е още един извод, до който достига ученият по време на изследванията. Това е фактът, че дори негативните случки, изговорени след време и преоценени, могат да ни донесат
известна доза щастие и наслада
Гилович отдава това на факта, че нещо, което може да е било стресиращо или плашещо в миналото, е възможно да се превърне в смешна история. Такава, която разказваме на партита и която ни забавлява в настоящето.
Друга причина преживяванията да ни правят по-щастливи е, че ако са споделени, те ни свързват повече с хората, отколкото споделената консумация. Много по-вероятно е да се чувствате свързани с някого, с когото сте били на ваканция в Египет, отколкото с някого, с когото сте се засекли, докато си купувате нов хладилник. “Ние консумираме преживяванията директно с други хора”, казва Гилович – “И след като те са си тръгнали, остават част от историите, които ще разказваме на други.”
И дори и да не сте преживели нещо заедно с някого, много вероятно е между вас да има връзка. Достатъчно е и
двамата да сте карали ски в Алпите
или да сте гледали едно и също предаване. Също така е много по-вероятно да сравнявате в по-малко негативна светлина ваше преживяване с това на друг. Това важи в по-малка степен за материална покупка. Според изследване, проведено от изследователите Райън Хоуел и Греъм Хил, е по-лесно да сравнявате материални стоки, отколкото преживявания. Като това колко голям е телевизорът ви, колко бърз е лаптопът ви… И тъй като е по-лесно да се правят подобни сравнения, хората ги правят.
“Определено ни вълнува, ако сме на ваканция и виждаме хората да нощуват в по-добър хотел или да летят първа класа. Но това не възпроизвежда такава завист, каквато материалните придобивки”, коментира Гилович.
