Авторът на книгата Денят на инвикта – Николай Пеев, е юрист по професия. Но ако си мислите, че в съдържанието ѝ ще откриете цитирани закони, точки и алинеи – дълбоко грешите. Всъщност Денят на инвикта е съвременен български научно-фантастичен роман.
Решението на Ники да напише книга не е дълго обмисляно, нито дори очаквано. Един ден, изморен от работата в кантората, пловдивчанинът решава да се отбие в една от големите местни книжарници и да си купи някой фантастичен роман – за разтоварване. С изненада и голямо разочарование обаче разбира, че в момента всички такива на големи чуждестранни автори са изкупени. Решава да потърси сред произведенията на българските им колеги. И в този момент осъзнава, че той реално
не се сеща за името на нито един от тях
И тъй като от известно време „му се въртели разни неща в главата“ младият юрист се прибира вкъщи, запретва ръкави, вади лист хартия и химикалка и започва да пише. Датата е 22 март 2013 г.
Сътворява началото на бъдещата си книга – Денят на инвикта, без очаквания, без планове какво ще се получи и много зареден от собствената си фантазия и въображение. До 4-5 часа сутринта написва неусетно цели 8 страници. Полека-лека, с вдъхновение и много страст, авторът довършва своя роман след няколко месеца.
Най-вероятно вече се чудите за какво става дума в Денят на инвикта и какво по дяволите означава инвикт. Коренът на думата идва от латински и означава непобедим. Действието в книгата се развива в рамките на 24 часа, а годината е 3367-ма. По това време, според писателя, човек ще е способен да пътува свободно до всяка точка на Космоса. И макар
Денят на инвикта да попада в категорията научно-фантастични романи
Пеев споделя, че съвсем умишлено е свел фантастичните елементи до минимум. Защото не това била основната му цел. Акцентът пада най-вече върху развитието на сюжета и разкриването на характерите на героите в дълбочина.
Двамата главни герои Силиан (от Сила) и Привидение постоянно са поставяни в ситуации, в които трябва да взимат трудни и отговорни решения, за да оцелеят. Друго нещо много характерно за романа е това, че отсъства вечното и категорично противопоставяне между добро и зло. Конфликтът е по-скоро в противопоставянето на самите характери на героите един спрямо друг. А динамиката на действието е просто завидна. Колкото до самата история в романа – тя се разказва едновременно от няколко различни гледни точки.
Като за първи опит на младия писател-юрист няма как да не отбележим, че научно-фантастичният роман се справя повече от добре. Освен безкомпромисната любов и интерес на читателите, Денят на инвикта още с появата си спечели още едно огромно признание. Историята на Ники Пеев
попадна в класацията за най-добра книга
на 2016 г. в категорията Фантастика, фентъзи и хорър. Тук обаче ще спрем, защото в противен случай рискуваме да ви разкажем цялата книга. А това, разбира се, би било наистина невъзможно и нечестно. От Lifebites.bg даваме думата на младия юрист и автор на Денят на инвикта Николай Пеев, за да ни разкрие сам повече подробности:
Откъде дойде вдъхновението ти за създаването на книгата и трудно ли е да публикуваш книга в България?
Винаги съм харесвал фантастичните сюжети, Космоса и хората със силни характери. Самият жанр предоставя изключителна свобода за човека, който пише, да разгърне въображението си без ограничения. Можеш да създадеш съвършения свят и със същата лекота
да го унищожиш след няколко страници
Всичко започна в една студена мартенска вечер. Преди да се прибера се отбих в една от големите книжарници. Исках да си купя книга с приключенски, фантастичен сюжет. Не открих това, което търсех. Тогава реших да проверя някой от българските автори, но си дадох сметка, че не знаех името на нито един български фантаст (мой пропуск, разбира се). И така… прибрах се, седнах пред монитора и започнах да пиша. Почти на шега. Няколко часа по-късно, призори, вече имах първите осем страници… и така започна приключението. Казвам „приключение“, защото у нас не е лесно да издадеш книга. Бих го сравнил с цяла одисея от изненади – кои от кои по-хубави и нестандартни.
В Денят на инвикта отсъства крайното разделение между добро и зло. Нарочно ли реши да избегнеш вечния конфликт и защо?
Исках да пресъздам един ден от живота на хората от бъдещето. Исках да разгледам въпросите – какво означава да управляваш една планета, как би живял в Космоса, как би се почувствал, ако си беглец от бъдещето.
Всеки човек носи добро и зло
и житейския път, през който преминава, и те го карат да върши едното или другото. Всеки от героите в Денят на инвикта е максимално приближен до нашата реалност. Със своите слабости, но и с достатъчно силни страни и скрити козове в ръкава на съдбата, за да оцелее. Взаимодействието между персонажите в книгата е един от основните акценти и преобладава много повече от фантастичните елементи.
Действието в книгата се развива в рамките на 24 часа. За какво стига и за какво не е достатъчно едно денонощие?
Динамика – една от целите, които си поставих, когато започнах да пиша. Исках читателят буквално да бъде повлечен от събитията и да преживее съдбата на героите така, както те ги виждат, чувстват и разбират. Най-интересните книги, които съм чел, са имали сюжет богат на действия и запомнящи се случки. Какво по-хубаво от това много от тези ситуации да се случат в рамките на един ден? Вярвам, че това със сигурност би го направил един наистина специален и запомнящ се ден.
Инвикт буквално означава непобедим. Можеш ли да дадеш пример с реален човек, който би нарекъл по този начин?
Във всеки от нас подремва сладко по един герой. От нас зависи дали ще го разбудим и не по-малко важното – дали ще го направим навреме. Преводът на думата е намигване към класическата фантастика на Станислав Лем – Непобедимият – книга, която все още не съм прочел.
Как съчетаваш сериозната си професия на юрист с новото си писателско поприще и как реагираха колегите ти на него?
Вярвам, че двете се допълват и ми помагат. В работата се ръководя от принципа, че добрият аргумент – това е разбираемият, разумният аргумент. Писането ми помогна много в това да изчистя стила си на изразяване и да акцентирам върху важните неща.
Какво послание би искал да достигне до хората от написаните от теб страници?
Бих искал да повярват в българската литература
В последните няколко години сякаш се забелязва ренесанс в това отношение и това е прекрасно. Какво по-хубаво от това човек да прекара няколко незабравими часа с любимата си книга?
Ако беше герой от собствената си книга, коя точка от Космоса би искал да посетиш и защо?
Бих посетил точно тези две дестинации, които описвам в книгата. От една страна – нашата планета. Такава, каквато би била тя след хилядолетие. От друга, възползвайки се от по-модерните технологии, бих предприел и едно пътуване до края на света. За последното бих поканил всеки, който желае… Идвате ли?
Още подробности за Денят на инвикта можете да откриете на страницата на романа във Фейсбук, откъдето можете и да я закупите онлайн.
