Искра Йовкова е един от най-интересните хора, които познавам. Хипар по душа, морето живее в нея, планината я привлича като магнит. Обиколила е почти целия свят. Чете много, интересува се от изкуство.
Можеш да я видиш с официална рокля и перли на концерт на Kонтрол, защото преди това е била на важна бизнес среща. Работила е като изпълнителен директор на няколко компании. Напуска корпоративния свят, за да работи за себе си и да се отдаде на голямата си любов – морето и ветроходния спорт.
Искра Йовкова
е един от най-добрите ветроходни съдии в света и председател на националната съдийска колегия по ветроходство в България. Не напразно е избрана да съдийства на Летните олимпийски игри в Рио де Жанейро. Срещнах се с нея непосредствено преди заминаването ú. Вижте какво ми разказа тя за ветроходството, пътуванията, морето и за още толкова много неща…
Искра, откога се занимаваш с ветроходство?
Буквално още преди да се родя. Още в корема на майка ми съм ходила до Истанбул с яхта. След това израснах в яхтклуба, защото брат ми кара от 6-годишен. Майка ми ме е оставяла там още 3-годишна да тичам гола между лодките, но реално с ветроходство като състезател започнах чак на 13 години.
След това моят клуб организира най-голямото и най-важно състезание в България и аз започнах малко по малко да съдийствам. И до днес продължавам да се състезавам активно на национално ниво и от време на време на някоя регата в Гърция.
Защо реши да станеш съдия?
Рискувам да прозвучи супер клиширано, но това е начин да върнеш нещо от себе си на спорта, който толкова много ти е дал. Освен това е начин да останеш в спорта, дори и след като спреш да се занимаваш активно със състезателна дейност. Да бъдеш в морето и да правиш това, което обичаш най-много. Има съдии, които са на 80 години.
Много голям проблем е, че в световен мащаб са много малко младите хора, които се занимават с това.
Още по-малко са жените
Защото това е било елитарно занимание доста дълго време. Освен това не е лесно да станеш съдия. Изисква се доста труд, усилие, опит, учене.
Как всъщност се става ветроходен съдия?
Ами задължително трябва да си бил състезател. Това е първото и основно условие. Трябва да си минал през всичко, за да знаеш за какво става въпрос. Няма как да назубриш ситуациите в морето. Там перспективата е различна. Трябва да усещаш дадена ситуация, да знаеш какво се е случило.
Първо се става регионален съдия, минават се изпити, семинари. След това национален съдия и отново изпити и семинари. След още доста натрупан опит, кандидатстваш и евентуално след това може да бъдеш одобрен за международен съдия от специална комисия в международната федерация по ветроходство. Те се събират и обсъждат всички кандидатури. Дори да имаш необходимия опит и да издържиш изпита това не е достатъчно. За тях е по-важно дали имаш личните качества да станеш съдия.
Какво точно прави съдията? Какви са правилата във ветроходството?
Ветроходството е саморегулиращ се спорт. Оставяме състезателите сами да преценят кога другите състезатели са нарушили правилата и да реагират. И въпреки това има нужда да се наблюдава и в най-спорните ситуации да се реагира. Общо взето е като футболен съдия, но вместо да тича със свирката, ветроходният кара лодка със свирката и мята жълт флаг. Наказва на момента, ако види нарушение на правило. Наказанието се изразява в това лодките да се завъртат около себе си и по този начин губят време.
Един, два ако трябва повече пъти, според правилото, което са нарушили. Традициите във ветроходното съдийство идват още от времето на викингите. Едната част от моята работа е на вода. Отсъждам в реално време, това което виждам.
Но тъй като понякога има по 100 лодки на гонка, няма как да видиш всичко и ако някога се е случило нещо, което съдиите не са забелязали, след гонката състезателите подават протест един срещу друг и се събира жури. С малки моделчета лодки се разиграва проблемната ситуация. Има свидетели, разпитват се и двете страни. И понякога едната или другата страна се дисквалифицира.
Ти пътуваш да съдийстваш по целия свят. Разкажи ми за най-екзотичните места, на които си била!
Общо взето съм била на всички континенти. Не успях да стигна до Австралия и Нова Зеландия, въпреки че бях поканена. В чужбина съдийствам на световни купи на световни и европейски първенства. Била съм в Щатите, Аржентина, Бразилия, Израел, Оман, Китай, Италия, Франция, Финландия и на други места. Навсякъде има нещо интересно.
В Аржентина например беше през февруари, тогава е тяхното лято. Локацията беше на река Парана. За първи път от 40 г. реката беше довлякла огромни острови от растения. Беше много красиво и пъстро. Заедно с цялата тази красота обаче, бяха дошли и
отровни змии Шарара – около метър и петдесет дълги
Но се справихме и ние, и състезателите и слава Богу всичко мина без инциденти. Змии имаше и в Оман. Появяваха се по две, по три, завързани на въже, отвсякъде стърчат опашки.
Най-голямата забава на местния екип беше да хванат змия и да ти я хвърлят в лодката, за да видят как ще реагираш. В Китай беше много интересно и като цяло хората от Азия са страхотни. Локацията беше съвсем близо до планината Лаошан, родното място на Даоизма. Имахме шанс да се качим горе. Навсякъде по пътя имаше медитиращи хора. Страшно духовно място.
В Барселона трябваше да прекратят гонката, защото в дистанцията беше влязъл кит. Аз ходих да го преследвам с лодката, но за съжаление не успях да го видя.
Но най-запомнящото нещо навсякъде са хората.
В Сан Франциско на едно световно първенство за мъже имаше участници – легенди в този клас и в спорта на по осемдесет години. Бивши световни шампиони. Единият от тях, около 80-годишен състезател, почти през цялото време беше последен. На знака най-навътре в морето се обръщаше на почти всяка гонка по няколко пъти и въпреки това с последни сили изправяше лодката, качваше се и продължаваше без да се отказва.
Накрая на гонката мина покрай лодката на съдиите и усмихнат ни попита кое е най-интересното нещо, което видяхте днес. И тримата съдии без да се замисляме отговорихме в един глас – Теб. В Уелс на супер тежко време и на огромни вълни съдийствах на детско състезание. Деца на възраст между 7 и 14 години при тези тежки условия и супер силен вятър караха, обръщаха се, изправяха се и плачеха. Но не защото са се обърнали, а защото губят места.
Най-опасната ситуация по време на състезание?
За състезателите най-опасно е лошото време. Аз съдийствам на олимпийски класове, които се обръщат много лесно. В един момент съдиите минаваме в режим спасяваща лодка, тъй като сме единствените, които имат право по време на гонка да отидат до състезателя, ако се е обърнал да го питаме окей ли е и да го извадим, ако има нужда. Треньорите нямат право да влизат в дистанцията, така че много често съдиите стават спасители. Непрекъснато се случват подобни ситуации.
За мен най-смешната ситуация беше,
когато ни потъна съдийската лодка
в Англия. Тя беше гумена с пластмасово дъно. Отлепи се пластмасата и на всеки два метра нова вълна влизаше в лодката, багажът ни плуваше във вода до колене. Тубата с бензина протече и над водата плуваше един доволен слой бензин. Помолихме за помощ по радиото, дойде спасителна лодка, погледнаха ни оттук-оттам и ни хвърлиха една кофа, с която да си изгребваме водата.
Това им беше спасителната акция. След това половин час изгребвах кофи с вода, докато излезем. Иначе като състезател също имам много ситуации. Спасявала ме е гражданска защита. Грот – шкота ме е удрял и ме е събарял във водата. Давила съм се. При съдиите тези ситуации се случват по-рядко.
Има ли млади хора, които се занимават с ветроходно съдийство?
Слава Богу има млади хора по света, а вече и у нас, на които им се занимава. Но все още в България имаме нужда от хора. Невинаги е лесно да събереш екип, може би защото това е доброволен труд и не се заплаща. Човек отделя от свободното си време и собствени средства.
С какво друго се занимаваш, за да се издържаш?
Завършила съм стопанско управление и доста години изкарах в корпоративния свят. Работила съм като мениджър корпоративно развитие, кол център мениджър, изпълнителен директор на една две компании, в един момент реших, че искам да имам малко повече време за себе си. В момента работя като фриленсър по различни проекти. Пиша бизнес планове, различен вид проучвания. Анализ на конкурентната среда. Имам си и любим проект, помагам на приятели да направят микро пивоварна.
Несигурността е много по-голяма, но е по интересно и всъщност имам възможността да правя това, което наистина ми доставя удоволствие. И имам много повече време за морето.
Какво е за теб морето?
Аз съм от Бургас и морето винаги е вътре в мен. Не мога да живея без море. Морето е начин на живот. Потребност. Спасение. Всичко.
Морето е като лупа, която отразява емоциите ти. Когато ти е весело и си щастлив, морето те кара да си още по-щастлив. Когато си тъжен, то увеличава тъгата ти двойно.
Морето е най-хубавото нещо, което може да се случи на един човек и аз съм невероятна късметлийка, че майка ми е хванала брат ми за ръка и го е завела да се занимава с това нещо, а след това и аз покрай него. Затова всички родители, които имат деца над 6-годишна възраст – заведете ги до най-близкия ветроходен клуб. Такива има и в София. Този спорт е до живот. Има смисъл просто.
