Външният вид е нещото, което първосигнално забелязваме у хората. То е своеобразна “опаковка” на нашата духовна същност, чрез която съществуваме във физическия свят. Какво обаче се случва тогава, когато външността, която природата ни е дала, не отговаря на случващото се в душата ни? Колко важна е хармонията между онова, което чувстваме, и начина, по който биваме възприемани от околните? Възможно ли е да се превърнем в затворници на своето собствено тяло?
Тези въпроси звучат твърде абстрактно за всички, които се чувстват добре в кожата си. Те обаче могат да бъдат житейската драма на онези, които нямат този късмет. С такъв сюжет ни среща и филмът Момичето от Дания, разказващ историята на младия художник Ейнар, който мечтае да избяга от оковите на своето тяло. А зад филма се крие истинска история.
История за силна болка, красива мечта и безгранична смелост
– историята на Ейнар Вегенер.
Ейнар Моргенс Вегенер е роден на 28 декември 1882 г. в Дания. Като дете той обича да бродира, да играе с куклите на сестра си, да облича рокли – неща, заради които често остава неразбран и се превръща в обект на подигравки. Друго нещо, от което Вегенер се интересува, е рисуването. Докато следва в Кралската датска академия за изящни изкуства в Копенхаген, той среща Герда Готлиб – талантлива художничка, която също е студентка на академията. Между двамата веднага възниква силна връзка и не след дълго се женят.
Малко след сватбата Ейнар започва да позира за картините на съпругата си, преобразявайки се като жена. За него това е удоволствие, защото именно в моментите, в които се преобразява, той се чувства себе си. За живота си той твърди, че винаги се е възприемал като
жена, заключена в тялото на мъж
“Съдбовна трагедия” – така талантливият художник определя факта, че е роден в мъжко тяло.
Картините на Герда бързо добиват популярност и никой не подозира, че изобразяваната жена със съблазнителен поглед е не друг, а самият Ейнар. Готлиб провокира със своето дръзко изкуство. Постепенно обаче творческите среди започват да определят картините ѝ като прекалено еротични, дори пошли. За младата двойка това е поредното доказателство, че заобикалящата ги среда е твърде провинциална, затова и решават да заминат за Париж, където ще могат да живеят свободно, да бъдат себе си.
В Париж Ейнар започва да се показва все по-често в женски дрехи, представяйки се под името “Лили”. В продължение на години той се разкъсва между двете личности – в обществото е жена, а по документи – мъж.
“Аз съм като една нещастна ларва, която чака да се превърне в пеперуда“
– казва за себе си Ейнар. През 20-те години на XX век Вегенер решава да сложи край на двойственото си съществуване. След като не среща разбиране от страна на френските лекари, той се свързва с германския гинеколог Кърт Варнекрос. След множество разговори и изследвания, докторът се съгласява да извърши
първата в света операция за смяна на пола
По това време този клон на хирургията е все още на експериментално ниво и подобна интервенция крие неподозирани рискове. Това обаче е без значение за художника, решил най-накрая да се превърне в това, което цял живот е копнеел да бъде. Първата операция се провежда в Берлин, а веднага след нея Ейнар прави нова регистрация в родината си – вече под името Лили Елвънс. Следващите няколко интервенции се извършват в Дрезден, където се намира и клиниката на доктор Варнекрос.
Изпълнила мечтата си, Лили се завръща в Дания, а нейната трансформация се превръща в най-обсъжданата тема в Копенхаген. За операцията се носят какви ли не слухове, обществото не може да приеме случилото се, а картините на Готлиб спират да се купуват. Кралят на Дания анулира брака между Лили и Герда, обявявайки го за незаконен. Казусът се оказва
твърде интересен и за журналистите
които не спират да пишат за тази нечувана история. Именно те дават на Лили фамилията “Елбе” – заради мястото, където тя “се ражда” отново – Дрезден, и минаващата през града река Елба.
През пролетта на 1931 г. Лили решава да се завърне в Дрезден за една последна, пета операция – операция за поставяне на матка, която ще ѝ позволи да осъществи мечтата си докрай – да стане майка. Интервенцията обаче не преминава успешно – организмът на Лили отхвърля матката, в следствие на което на 12 септември художничката умира.
Цената, която Лили Елбе плаща за своята мечта, се оказва твърде голяма. Операцията обаче ѝ носи нещо много по-голямо от физическа промяна – нов живот. И макар този живот да е така кратък и да завършва толкова трагично, в последните си мигове Лили е спокойна и щастлива. Броени дни преди да почине, художничката пише своето последно писмо:
“Сега знам, че смъртта наближава… тази нощ сънувах майка си – тя ме прегръщаше и ме наричаше “Лили”… татко също беше там…”
Истории, които те карат да се замислиш! Те преобръщат представи и стереотипи и са разказани по удивителен начин! Поздравления – за талантливия млад автор и за новаторството на сайта!