Ив: Новият глас на българските традиции и занаяти

Възможно е вече да познавате Ивайло Иванов. Вероятно е да сте чували гласа му десетки пъти дори, защото допреди няколко години той беше популярен водещ в родния радиоефир. Днес обаче е различен. Неговото занимание – също. Той вече не прекарва деня си в студиото. Можете да го срещнете в уютната му галерия, където да си поговорите за българските занаяти и традиции. И даже да отнесете у дома си малко топлина, вдъхновение и някое ръчно изработено малко чудо, сътворено в работилница Артикос от Ивайло и колегата му Асен.

Как започва всичко?

Отговорът е: като на шега. Някои биха казали случайно. Ивайло обаче никак не вярва в случайностите. Убеден е, че всеки има път, по който му е отредено да мине, за да стигне там, където трябва. В неговия случай – още докато работи в радиото, един ден просто се спира пред магазин за ръчно изработени предмети и материали. Влиза вътре и си купува първия пакет талк. Без конкретна цел или идея. Просто има нужда да опита нещо ново. Да вложи творческия си талант на друго място. Някъде извън радиовълните…

Започва да изработва свещници, след това накити и различни други предмети. В началото за Ивайло това е просто хоби. Постепенно обаче толкова се увлича по него, че времето и силите започват да не му достигат и решава да напусне работата си като радиоводещ и да се отдаде изцяло на новото си занимание. То вече не е просто забавление, а истинска мисия. Да търси, намира, развива, претворява и съхранява

българските занаяти и традиции

За младия българин това става основна житейска цел.

“Радиото ми беше сбъдната мечта. Но след 8 години се изчерпа – не усещах, че имам какво да дам в условията, в които бях поставен. и самото радио не ми даваше вече нищо на мен, натоварваше ме.”

Междувременно Ивайло се запознава с Асен – човекът, с когото по-късно създават Работилница Артикос. Новият му приятел е занаятчия-медникар – изработва различни медни артикули и ковани медни икони. Той насърчава Ивайло да не спира да твори и да развива творческия си потенциал. Двамата приятели и сътрудници започват да посещават различни изложения, галерии, магазини и да търсят пазар за своите ръчно изработени изделия. На повечето места обаче срещат трудности и не са приети с отворени обятия. Затова решават да си направят собствен онлайн магазин. А впоследствие и физически. Именно там Ивайло най-сетне се чувства на мястото си.

Особено вдъхновяващи се оказват срещите всеки ден с различни интересни хора и типажи. От всеки човек има какво да научиш, смята Ивайло и разказва:

“30 години бях убеден, че не мога да рисувам. В един момент опитах и се оказа, че нещата се получават.”

Така той започва да създава и картини – в стил наивизъм, наричан още наив. Но не върху платно, а върху дърво. При този стил се рисува по детски –

няма правила и ограничения

Няма пропорции и други подобни прийоми на класическото изобразително изкуство. Именно тази свобода привлича младежа и го кара да се фокусира в изработката на този вид картини. Така се ражда и артистичният му псевдоним – Ив – от „картините наИВ“. Ръка в началото му подава художничката Анита Ненчева, както и много други творци и различни занаятчии. Въпреки че по думите му, последните са на изчезване. Все по-рядко се срещат истински майстори, изцяло отдадени единствено и само на своите занаяти. По-скоро занаятчийството се е превърнало в хоби, а не в начин за препитание, споделя впечатленията си Ивайло.

Заради силната си вяра в българските традиции, добродетели и ценността на нашенските занаяти той се записва на курсове и започва да рисува и икони. Те са пълна противоположност на картините наив, създавани от него. Тук основно се  прерисува и до голяма степен липсва творческият момент. Иконите трябва да отговарят на строги канони и на точно определени правила.

“Картините наИв са отражение на онази част от мен, която гледа света, както го гледа едно дете – без да мисли дали котката е червена, а петелът по-голям от къщата. Децата не се интересуват от това, за тях е важна самата котка… Така че стилът наив дава свобода на детето в мен.

А иконите са израз на една друга част от моята душа… Онази, която не може да обясни откъде идва и накъде отива, но просто го знае. Иконите рисувам със страхопочитание и винаги тайно се надявам, че светецът, когото рисувам, ще хареса образа си…“

Ив и Асен дълбоко вярват, че артикулите, които създават са много повече от стоки. Това се предмети, в които влагат душата и сърцето си, за да

одухотворяват те и своите нови притежатели

Да повдигнат поне мъничко духа и вярата им, защото най-разнообразни български занаяти са умело вплетени в тях. Целта на двете момчета е да съхраняват и развиват тези занаяти и да ги направят по-достъпни за модерния човек в големия град. Те ловко съчетават традиционното с актуалното в момента така, че то да се впише най-добре в съвременния глобален и много забързан свят. Както казва Ивайло:

“И през турско робство традициите, българските занаяти и вярата са тези, които са ни съхранили като народ. Вярвам, че и в днешно време, а и в бъдеще – пак те ще ни правят уникални като народ и личности.”

През годините сред най-търсените предмети при тях се нареждат часовниците с прабългарски древен календар, иконите – ковани и рисувани, картините, пафтите, които младите момичета използват като аксесоар към модерните си облекла… И въобще всички онези малки чудеса, в които е заложено българското, традицията, историята, естетиката и прословутите занаяти на българските майстори. Всички малки или по-големи предмети на изкуството, в които Ивайло, Асен и други вдъхновяващи творци са вложили частица от себе си.

За повече информация посетете сайта на Работилница Артикос или тяхната Фейсбук страница.

Вижте още: Българка прави приказни къщи за кукли