Преди няколко години в българското интернет пространство се появи един блог, който моментално направи впечатление на любителите на пътешествията. Особено на онези, които са взискателни ценители на добрия текст с красива фотография, която да го онагледи. И нищо чудно, че веднага събра почитатели. Този блог се казва Отбивки, а неговите създатели са Иван Михалев и нежната му половинка Елина Цанкова.
И двамата са журналисти. Иван дълги години беше разследващ журналист на най-високо ниво във вестник Капитал, впоследствие и главен редактор на вестник Труд. Носител на една от най-престижните награди в журналистиката Черноризец Храбър. Елина също се е занимавала с журналистика – в БНТ, но от години се изявява като експерт по Връзки с обществеността в големи компании.
Сами разбирате – няма как двама журналисти, които майсторски боравят със словото, а и умеят да виждат даже и скритата красота и я заснемат професионално, да не родят нещо специално. Каквото са именно техните Отбивки. Но освен тях имат и едно истинско малко съкровище на 2 години и половина на име Александър. Какво по-сигурно доказателство за това, че любовта е най-градивната магия?
След блога и детето, през 2015 г. дойде ред и на книгите. Които още щом се появиха на пазара, започнаха да се разграбват като топъл хляб. Оглавиха класациите за най-търсени заглавия. Първо 101 отбивки, после 101 нови отбивки, а сега и 101 романтични места в България. Последната беше представена съвсем наскоро – на 9 февруари. Навреме, за да се превърне официално в идеалния подарък за деня на виното и любовта. Защото в книгата освен места, изпълнени с романтика и подтикващи към любов, има и страхотни предложения за винен туризъм.
Повече за Отбивки-те – лично от Иван Михалев, специално за Lifebites.bg:
Как се спряхте на името Отбивки за проекта си?
Идеята за блога се роди на връщане от едно пътешествие из Родопите през 2011 г. Преди това пускахме спорадично статии за наши пътешествия в чужбина в един чужд блог, който е като агрегатор на съдържание – в него публикуват много хора. До този момент ние почти не бяхме пътували из България изобщо, тъй като нямахме нито кола, нито шофьорска книжка. И всъщност първото ни пътуване извън София ни отведе в едно малко известно селце – Вишнево.
Бяхме смаяни от красотата на родопската природа
за която преди това само бяхме слушали, но не бяхме виждали с очите си. Така решихме да създадем наш собствен блог за открития и пътешествия. Името го предложи Елина.
По онова време Отбивки бе един от любимите ни филми. Основната идея в него е, че пътуването на дълги разстояния скъсява дистанцията между хората. Чрез пътуването те се опознават взаимно, виждат онази част от душата на другия, която преди това е била невидима. Този филм е една метафора – в споделеното пътуване човек открива посоката към истинското Аз на човека.
Името Отбивки пасна много добре на идеята за блога – като пътеводител към непознати, малко известни кътчета, които си струва да видиш.
Как си обяснявате интереса към книгите – все пак на пазара има много пътеводители, но само Отбивки-те успяха да го пометат по такъв безспорен начин?
Ние самите бяхме много учудени от успеха на книгите, защото – както казахте и вие – на пазара е пълно с пътеводители. Може би донякъде заслуга за това има популярността на блога, който има свой страница във Фейсбук и над 14 хил. последователи (към днешна дата). Вероятно сред причините са и качествените снимки, които са изцяло наши авторски. Може би хората оценяват и
добрия баланс между илюстрации и текст, който е наша “запазена марка”
Това са книги, в които текстът е внимателно дозиран и съдържа само най-важното, без да натоварва с излишни подробности и ненужна информация. Плюс нещо много важно – селекцията на местата. Те трябва наистина да са интересни и необичайни.
Какво ви привлича в едно място – историята, хората, нещо друго?
Повечето от местата в нашите книги са интересни сами по себе си. Това най-често са красиви водопади, необикновени пещери, причудливи скални образувания, древни светилища. В третата ни книга 101 романтични места в България сме включили и “места с история”, защото темата е такава. Например – възрожденският град Елена е интересен с архитектурата и историята си, но също и с невероятната любовна история между Пейо К. Яворов и по-младата с 13 години от него Мина Тодорова. Една невъзможна, и поради това – безсмъртна любов. Тази голяма любов започва именно в Елена. Там Яворов се запознава с 15-годишната Мина и сеща “прохладния лъх от ангелско крило”.
Има ли трудности или препятствия по пътя към отбивките?
Много пъти сме се губили по пътя, заради липса на табели или грешни описания, свалени от интернет. Имали сме и много инциденти с колата. Най-драматичната случка бе при опита ни да снимаме потопената църква на язовир Жребчево, която по-късно се превърна и в корица на първата ни книга. Беше някъде през пролетта, когато язовирът е най-пълен и църквата е до половина потопена във вода. От ранния следобед край брега имаше много фотографи, които бяха дошли да снимат залеза.
Ние обаче изчакахме да се разотидат всички
Тогава настъпи нашият час за снимане – когато и последните слънчеви лъчи са се скрили и настъпва здрачът. Осветихме църквата с дългите светлини на колата, за да снимаме отраженията в огледалната повърхност на язовира. Мислихме, че ще направим снимките бързо и ще си тръгнем, но цялата фотосесия отне повече от час.
Накрая акумулаторът се оказа напълно изтощен и не можахме да запалим колата. За беда и батерията на телефона бе напълно изтощена. А наоколо е пустош – няма жива душа. Най-близкото населено място е на десетина километра. Пълна тъмница. Чуваше се кучешки лай в далечината. Беше си страшничко.
Как се измъкнахте от тази ситуация?
Събрахме смелост и тръгнахме по посоката на кучешкия лай, защото логиката бе, че там някъде може да има и хора. Оказа се правилното решение – лаят идваше от къща с голям краварник. Собственикът ú се оказа много добър човек – остави семейството си да вечеря и дойде да ни помогне с неговата кола. Това беше малко чудо. Затова и много държахме на корицата на първата ни книга да бъде именно тази църква.
Беше истински изстрадана корица
Как избирате местата, на които да отседнете, когато сте на път?
Абсолютно случайно – по усет. Рядко правим резервации при пътуванията си, защото никога не знаем къде ще ни завари вечерта. Имали сме, разбира се, големи разочарования, но това също е част от тръпката на пътешествията. Ако всичко е организирано и уредено, не е интересно. Тогава хората се превръщат в обикновени туристи. А ние сме пътешественици.
Има ли такива отбивки, на които бихте се връщали многократно и защо?
Да, има много такива. Дори сме празнували рождени дни на някои от отбивките ни. Повечето от тях се намират в Родопите. Например районът около селата Боровица, Рибарско и Сухово. Там се намира прословутият “завой на язовир Кърджали”. Така го наричат, но всъщност е мястото, където се събират в една точка две реки – Арда и Боровица. Те са разделени от малък полуостров, на върха на който има останки от древна крепост.
Магическо място!
Много харесваме и Западните Родопи – в района около Гоце Делчев има много запазени селца с автентична архитектура, като Лещен, Ковачевица и Долен. Наблизо е и Делчево, което също е много романтично.
Най-вълнуваща или запомняща се отбивка?
Най-запомняща бе първата – Вишнево. Подейства ни като освежаващ летен дъжд – буквално. Когато пристигнахме в селото, времето се разваляше, задаваха се тъмни облаци. Ние още не бяхме сигурни дали искаме да останем на това място. Елина предложи да си тръгнем, защото там нямаше почти нищо забележително.
Всъщност селото не разполага с никакви забележителности, но има нещо много по-ценно – уникална природа! Когато отправите поглед от хълмовете на селото в южна посока, виждате надиплените гънки на планината, които се простират на километри – чак до границата с Гърция. Щом поройният дъжд спря, от недрата на планината започна да се издига пара – стана наистина магическо.
Като във филм със специални ефекти
Изгрялото отново слънце си прокрадваше път през облаците от пара и това създаваше едно наистина магическо усещане. Беше като на премиерата на 3D филм, на която ние сме единствените зрители. Една феерия от светлини, цветове и форми, които само Майката природа може да сътвори. Седяхме там, на първия ред, с ококорени очи и невярващи погледи.
Имало ли е отбивки, към които сте тръгвали с определени очаквания, а се е случило да ви разочароват?
Много пъти. Затова и не сме ги включвали в книгите. Искаме да спестим на хората разочарованието от неосъщественото преживяване. Понякога причината за това не е в самото място, а в неподходящия сезон за посещаването му.
Например – повечето от водопадите „не работят“ през лятото. Ако отидете там през август, ще заварите пресъхнали реки и много разхвърляни боклуци по речното корито. Това също е друго предимство на нашите пътеводители. Те съдържат и съвети към фотографите – кога е най-подходящият момент за посещение на дадено място, за да направите красиви снимки.
За какви хора са вашите Отбивки?
За хора на всякаква възраст, които обичат красивата природа и бягствата от града.
Можеш ли да си пътешественик, ако не си (бил) турист?
Има една шега, че туристът е начинаещ пътешественик, докато пътешественикът е професионален турист. Има много разлики в нагласата, навиците и предпочитанията им. Например – пътешественикът снима мястото, докато туристът си прави селфи на фона на мястото. Тоест снима себе си, за да се похвали във Фейсбук, че е бил някъде. Ние също сме били туристи в някакъв предишен етап от живота ни, но постепенно сме осъзнали, че пътуването без план и посока има своите предимства. И както се пееше в една песен –
можем да бъдем индивидуалисти, а не просто all-inclusive туристи…
Казвате, че повечето от вашите отбивки не влизат в 100-те национални туристически обекта. Това значи ли, че избягвате популярните места?
Като цяло избягваме да включваме популярни места, но има и такива в книгите ни. Просто са прекалено интересни и красиви, за да не ги препоръчаме. Например Свещарската гробница, Побитите камъни край Девня или Ивановските скални църкви. Това са изключителни забележителности, които всеки българин трябва да види.
Какво дете е Алекс? Той има ли си вече любими отбивки?
Много любопитен – като нас. Постоянно иска да открива нови неща. Бързо се насища на вече познатото. Изследва постоянно околния свят, което ни кара да мислим, че духът на пътешественика живее и в него. За съжаление още не е достатъчно голям, за да издържа дълги преходи с кола. Това малко ни ограничава в общите отбивки с него, но се надяваме, че скоро ще бъде пълноценен член на нашия екип.
Какви ще са четвъртите Отбивки?
Имаме няколко идеи и още се колебаем коя от тях ни харесва повече. Но предпочитаме да не говорим за това, тъй като не сме сигурни дали изобщо ще има четвърта книга. Обичаме безкрайно детето си и искаме да му посветим цялото си свободно време. Ние и двамата сме работещи хора, пътешествията за нас са вид хоби. И когато в семейството има малко дете, нещата стават по-сложни. А писането на един пътеводител отнема ужасно много време и усилия. Особено, когато имаш зад гърба си три успешни проекта. Хората очакват всеки следващ да бъде по-добър във всяко отношение. А това е адски трудно, повярвайте ни.
