В часовете по история всички сме учили, че пионерът на модерната българска промишленост е Добри Желязков по прякор Фабрикаджията от Сливен. Действително, той ръководи първата фабрика не само в българските земи, а изобщо в европейските владения на Османската империя. Тя работи известно време, после е затворена и след Освобождението отново възстановява работата си. С първата фабрика на един друг българин обаче се поставя началото на непрекъснатото индустриално развитие на България. В този смисъл той може да бъде наречен “родоначалник на съвременната индустрия у нас”. Става дума за Иван Калпазанов, който живее и работи в Габрово през годините около Освобождението.
И тъй като доста хора знаят за Добри Желязков, а малцина изобщо са чували за Калпазанов, в Lifebites.bg решихме специално да ви представим предприемчивия габровски индустриалец –
модернизаторът, променил завинаги България
Иван Колчев Калпазанов е първият голям предприемач в нова България. Роден е в с. Калпазани, Габровско през 1835 г. Той е най-голямото дете на занаятчията Колчо Калпазанов. Иван отрано остава сирак. На 17 г. вече е глава на семейството, натоварен с отговорността да се грижи за майка си и осемте си братя и сестри.
Иван Калпазанов се отличава с изключителна сръчност и изобретателност. Много бързо усвоява занаятите – започва с терзийство, после гайтанджийство. Отначало работи в съдружие, тъй като няма достатъчно капитал. През 1863 г. става самостоятелен гайтанджия, със собствена одая и чаркове за гайтани.
Подобно на Христо Бобчев, за когото вече ви разказахме, през 1869 г. и Калпазанов открива своя ковачница за метални чаркове, които имат пазар в Габрово, Калофер, Казанлък и Сопот. С припечеленото открива бояджийница за прежди и гайтани. През 1871 г. вижда за първи път дараци за механично влачене на вълна и сам конструира такива в работилницата си.
Неспокойният дух на Калпазанов
се стреми към нещо наистина голямо. Той не може да се примири със съдбата на обикновен габровски занаятчия. По пътя към успеха трябва да съобразява действията си с определена икономическа обстановка.
Непосредствено преди Освобождението у нас няма никакви модерни фабрики, функционират единствено работилници. Съществува това, което специалистите днес определят като протоиндустриално производство. Майстори с помощта на чираци и калфи, обединени в собствен еснаф, изготвят продукция на дребно, която после сами продават в дюкяните си.
През Възраждането състоянието на “бизнес климата” не е никак добро за промишлеността. Богатите хора натрупват парите си по три основни начина: чрез търговия със зърно или добитък, лихварство и откупвачество на данъци. И при трите
възвръщаемостта на вложените средства
е огромна. Това е основната причина да няма фабрики. Защото притежателите на достатъчно капитал за закупуване на скъпи машини от чужбина предпочитат да не поемат този риск, а да влагат само там, където са свикнали, където печалбите са бързи, сигурни и много високи.
Липсата на мотивация у едрите капиталовложители извежда на историческата сцена хора без високо образование и с много по-скромни финансови възможности, водещи произхода си от еснафа като Иван Калпазанов, Христо Бобчев или Иван Хаджиберов. Това са предприемачи с усет към новото, които осъзнават накъде върви светът и че бъдещето е във фабриките. Макар да нямат много пари, те имат добрите идеи и плана как да ги осъществят.
Как амбициозният Иван Калпазанов успява в намеренията си “машина да му преде вълната”?
Всичко започва като че на шега и благодарение на едно получено от Калпазанов наследство в размер от 1500 наполеона. На Калпазанов му хрумва да отиде до Германия и оттам да закупи машини, за да оборудва своя модерна фабрика. За целта му трябва някой, който владее немски език. Отива при учителя по геометрия в Априловската гимназия Васил Карагьозов (немски възпитаник) и го моли да напише писмо до Германия, адресирано към “най-старата и реномирана фабрика за производство на текстилни машини”.
Пощенските служби в Германия препращат странното писмо до фабриката на Рихард Хартман в град Кемниц, Саксония. Обратната връзка е направена. Следва пътуване до Германия. Калпазанов заминава заедно с Карагьозов, който е негов преводач при преговорите по сделката. Закупените машини са доставени по река Дунав до Свищов. Следва извозването им с волски коли до построеното от Калпазанов фабрично здание в село Бичкиня, на 3 км от Габрово.
Фабриката на Иван Калпазанов. Източник: Регионален исторически музей Габрово
Фабриката се открива тържествено на 13 ноември 1882 г.
Отначало за двигателна сила се използва водно колело с мощност около 25 конски сили. През 1884 г. Калпазанов доставя още 2 механични стана, 2 дарака и 2 предачни машини. Още в първата година печалбата е над 65 хил. гроша. През 1884 г. се монтира водна турбина Жирар с 32 конски сили, която заменя водното колело и увеличава още производителността.
Годината 1884 г. остава паметна за фабриката, защото след модернизационните мероприятия тя е посетена от княз Александър I Батенберг. В негова чест вътрешността на фабричното здание е декорирана в цветовете на българския трикольор. По този случай отлични отзиви за дейността на предприятието са дадени на страниците на авторитетно австрийско списание. След княжеското посещение фабриката е преименувана на Първа княжеска придворна фабрика за шаяци, сукна и гайтани. Счита се, че фабриката на Иван Калпазанов, макар да не е първа по рода си в страната, именно тя поставя началото на съвременната вълнена индустрия в България.
Замяната на ръчния труд с механичен безспорно е път към прогреса
Някои жители на Габрово и околните села обаче не разбират това. Те са крайно недоволни, защото смятат, че машините на Калпазанов ще ги лишат от препитание. Затова се наемат да пишат петиция до руския цар, който да разпореди затварянето на калпазановата фабрика.
Това нещо, разбира се, не се случва. Фабриката е един особено печеливш икономически проект. След преждевременната смърт на създателя ѝ Иван Калпазанов (1889 г.) наследниците му продължават делото, превръщайки фабриката във фамилно акционерно дружество с огромен капитал. Неслучайно един друг голям роден предприемач Иван Т. Балабанов казва:
“Да се извърши това в началото на стопанския и политическия ни живот, когато нямахме никаква опитност, когато капиталите липсваха, когато пазарите бяха разнебитени, когато обученото работничество не съществуваше, когато чуждата конкуренция беше всесилна, когато нашият стопански живот се намираше в периода на оформяне, когато нямаше примери, от които да се поучим – е цял подвиг!”
Защо поставяме Желязков и Калпазанов редом един до друг по значимост в историята на България? Защото и двамата съумяват да направят от нищо нещо. Започват, без да имат предшественици и положителен пример около себе си. Делата на Калпазанов и съмишлениците му биват оценявани от специалистите още през 30-те години на миналия век по следния начин:
“В една до вчера примитивна страна всяка индустриална инициатива е един крупен подвиг, една битка, битка с довчерашното примитивно, битка с предразсъдъците на времето и средата, битка всред една тъмна неизвестност. И тия, които правят тая битка, трябва наистина да са герои, за да я изнесат до края и с успех. Така с героически усилия и в тая героическа борба се зароди тази индустрия, която имаме днес.”
