Много се колебаех как точно да ви опиша Иво Димчев. Той е неописуем. Не влиза в нито една рамка, даже напротив – рамките не съществуват в неговия свят. Все пак, ако някой не е чувал за него, Иво Димчев е певец, танцьор, хореограф, композитор, автор на текстове. Той е артист, който твори в сферата на съвременния танц и пърформанс.
Иво Димчев отдавна е излязъл извън границите на България
и животът му преминава в пътувания и изнасяне на концерти по света. Той изнася своите спектакли буквално по всички точки на земното кълбо. Няма човек, който да остане равнодушен към него, щом веднъж го е срещнал. Или не го приемаш, или ти влиза в душата – и искаш да го гледаш и да го слушаш още и още. Въпреки световната си слава и успеха си навън, Иво често се връща в България, където в последните години феновете му стават все повече. Той създаде свое място в сърцето на София, пространство за всякакъв тип изкуство. В Mozei можеш да гледаш спектакъл, да слушаш музика, да си поръчаш тениска с какъвто принт искаш, да разгледаш изложба. Изобщо, място за всичко.
Странната ситуация, в която се озовахме всички ние, стопира временно участията на Иво в чужбина. Той обаче отново измисли начин да забавлява себе си и хората и започна да прави
концерти по домовете
При поръчката на тениска от Mozei, самият Иво Димчев ти я носи на крак и освен нея, получаваш концерт в собствения си дом. Засега музикантът е изнесъл над 55 концерта в кухни, дневни, спални, тераси. В гигантски апартаменти, таванчета и ателиета в цяла София. Интересът към домашните му концерти е огромен. Когато го попитах докога ще продължат концертите, той лаконично отговори – до безкрай. Каква публика са хората в домашни дрехи, коя е най-смешната ситуация, в която е изпаднал, и за още куп интересни неща си поговорихме с този чуден човек.
Иво, защо реши да ходиш да изнасяш концерти по домовете на хората точно в периода на извънредното положение?
Защото пеенето онлайн започна зверски да ме дразни. Когато нещо свързано с работата ми се превърне в задължение и конвенция, у мен се пораждат съпротивително творчески сили, които ми посочват изход и нова перспектива. Обикновено така се пораждат нови перформативни формати. Аз, нескромно и меко казано, съм специалист в тази насока.
Каква публика са хората в пространството на собствения си дом?
Те са господарите на дома, но се отнасят с голямо уважение и респект към мен и екипа ми. Те са супер випове. Не са анонимни като обикновена публика в театър. Всеки един е специален и се превръща е отделен персонаж в тази документална риалити пиеска. Защото ние все пак снимаме с две или три камери през цялото време….
Имаше ли комични ситуации на някой от концертите?
Децата са много забавни, бебетата, кучетата. Защото са много непринудени. Веднъж една 75-годишна баба каза след като свърших концерта: “Получих страшен оргазъм”.
Беше ли те страх, когато реши да го направиш?
Не, напротив. Беше ми интересно какво ще стане и как ще се справя. Аз съм се научил да превръщам страха в любопитство. Много е полезно… може би и опасно.
Как ти се отразява цялата тази ситуация? Какво друго, освен концертите, прави, за да се съхраниш в този труден период?
Много секс, буркани с готвена храна от майка ми, писане на нови песни, йога, ужасно много шейкове от магазин Зоя, едночасови кросове на фитнес пътеката ми в Моzei, разходки вечер с приятел и бира в ръка.
Какво мислиш да правиш, имаш ли някакви планове или седиш и чакаш да отмине бурята?
Сега съм се отдал на домашните концерти и тяхното видео документиране. Концертите заемат половината от времето ми. В останалото време се опитвам да се удоволствам и да се грижа за себе си.
Вярваш ли в твърденията, че сме щели да станем по-добри след това?
Ще станем по-добри в това, в което сме вложили усилия по време на карантината. Ако това е работата, то ще сме по-добри в нея. Ако това е грижа към близките и себе си, ще си бъдем по-добри в това. Именно за това е добре по време на карантината – да се фокусираме най-вече върху положителни неща и в никакъв случай върху страх и конфликти.
Изкуството винаги е спасявало духа на хората в кризисни ситуации, а у нас като че ли се опитват да ни убедят, че можем и без него. Ти какво ще кажеш за това?
Ако има хора, които могат без изкуство, то това са някакви богове, предполагам. Ние обикновените хора сме доста несъвършени, особено в мислите си, а дълбокото и красиво изкуство ни създава усещане за завършеност. И това усещане понякога е животоспасяващо.
Ако снимат филм за теб, кой актьор искаш да те изиграе?
Софи Маринова.
