Колко време ще оцелеят първите хора, които се заселят на Марс? Това е един от най-важните въпроси, който стои пред бъдещите изследователи и колонизатори на Червената планета. Отговорите… Те са различни. “Първият смъртен случай ще настъпи най-много след 68 дни от началото на мисията.”
Това е отговорът на учените от Масачузетския технологичен институт (МТИ).
„Никой от нас няма гаранции за дълъг живот. Дори тук на Земята. Аз не държа да живея дълго. Винаги съм смятала, че по-важно е да се живее смислено.”
Така мисли
Изабела Шопова, която стигна до полуфинал на изпитанията за мисията „Марс Арктик 365”
Експериментът, който събуди огромен интерес в целия свят, предвижда екипаж от шестима души да прекара една година в специалната марсианска станция на канадския арктически остров Девън. Това е най-марсоподобното място на Земята. Избраните ще прекарат 365 дни сред вечен лед, без доставки и комуникации.
В същото време специалистите от МТИ продължават да анализират с математически формули шансовете за оцеляване на човешки същества в извънземни условия. Огромният проблем се нарича кислород. Растенията, които ще са необходими, за да го произвеждат, няма да могат да се справят със задачата за продължителен период от време. Изводът. Първите заселници на Марс с почти стопроцентова сигурност ще останат завинаги там. Готови ли са да го направят?
“Не виждам защо не” – казва Изабела. – През цялата хилядолетна човешка история хора са отивали на нови непознати места и оставали там завинаги. Така са създадени днешните Америка, Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка. Милиони хора са направили и продължават да правят същия избор всеки ден – еднопосочен билет донякъде. Животът на Марс ще е малко по-предизвикателен от живот в пустинята или в Антарктида, но хиляди хора вече са доказали многократно, че
човеците умеят да се адаптират,
да оцеляват и да пренасят културата си
в тези изключително тежки за обитаване райони. Марс е просто малко по-далече. Вероятно животът там ще бъде кратък – рисковете за здравето на хората са огромни. Представям си, че дните на чужда планета ще бъдат изпълнени с предизвикателства и вероятно много съмнения. Но сигурно би имало моменти на удовлетворение, мигове на вдъхновение, творчески импулси. Също и периоди на покой и съзерцание. Смятам, че ще си струва усилията и жертвите.”
Днес човечеството все още не е готово да създаде колония на друга планета. Но се опитва да се подготви за момента, когато това ще бъде възможно. Такава е целта на мисията “Марс Арктик 365”. От 62-мата полуфиналисти, сред които е Изабела, след допълнително обсъждане и отсяване ще остават 18 души. Те са разделени в 3 екипа по 6 и трябва да преминат интензивна подготовка за мисията в пустинната марсианска станция в Юта. Само най-добрият екипаж ще отиде за една година на канадския арктически остров Девън. Проектът се намира във финална фаза на подготовката.
“Мисията Марс Арктик 365 обяви полуфиналистите за тестовите изпитания през 2014-та година в края на февруари миналата година и аз имах късмета да намеря името си сред тях” – разказва Изабела. – След втория кръг на селекцията, трябваше да обявят финалнатa дузина за двата експериментални двуседмични теста в пустинята Юта. В края на май Марс Общество съобщи, че поради проточили се преговори за екслузивни медийни права с важен спонсор, обявяването на финалистите и съoтветно самите тестове се отлагат за края на годината.
През ноември излезе крайното класиране
– два отбора от по 6 души, които прекараха две седмици през декември на изпитателната станция в пустинята Юта. Нямаше българи сред тях. Наскоро бяха публикувани докладите от тяхната работа. Сега предстои Марс Общество да обяви окончателните участници в едногодишния тест в Канадската полярна зона. Изпитанието вероятно ще започне през август 2015-та.”
Все още не е ясен окончателният списък на хората, които ще прекарат 365 дни в марсиански изолатор. Това дава надежда на всички записани за мисията. Винаги е възможно някой от вече избраните да отпадне по различни причини. Но какво, по дяволите, може да те накара да дадеш една година от живота си и да отидеш далеч от всички и всичко, което обичаш. Просто да потънеш в ледената пустош на забравен от Бога остров?
“Не мисля, че да прекараш една година правейки това, което искаш и си мeчтал да правиш е жертва” – твърди Изабела. – Всички, които ме познават знаят, че за мен би било невероятно приключение и забавление. Да си поставяш предизвикателства и да ги постигаш е единственото, което си струва.”
Думите на Изабела звучат убедително, защото макар в рамките само на родната планета, тя не се колебае да прекосява далечни дестинации. Напуска България през 2002 г. и
заминава за Нова Зеландия
“Това, което се случи после беше едновременно страшно и освобождаващо” – връща се назад българската авантюристка. – Нова Зеландия се оказа гостоприемна и красива, но също така и много, много различна. Животът там беше приключение, но и изпитание. След шест години в прекрасния дъждовен новозеландски ад се преместихме в слънчева Австралия. В началото трудните моменти са много. Едно от големите изпитания за имигрантите, които като мен не говорят езика, е загубата на способността да общуваш. Другото е моментът, в който осъзнаваш, че животът на близките ти хора се случва някъде там, далече, далече, в друга вселена, на която ти вече не принадлежиш. Имах и своите прекрасни мигове. Чудесни са споменине от приятелствата, които създадохме в Нова Зеландия. От моментите на дребни делнични победи, когато сме преодоляли някакво поредно препятствие. От откривателствата, пътуванията, усещането за свобода.
Най-много ми липсваха приятелите в България, близките, родния език, уюта на всичко родно и познато. Но също и неочаквани дреболии, които изведнъж се оказват супер важни и те докарват до сълзи. Kато аромата на цъфнали липи, вкуса на затоплен от слънцето зрял домат или круша, истинска Коледа през зимата, торта “Гараш”, цъфнал люляк, чубрица. На другия край на света разбрах, че хората са навсякъде едни и същи. Всички, които не са имали възможност да пътуват и да се срещнат с представители на различни култури са малко самомнителни и обсебени със себе си. Но
навсякъде има също щедри, добри, космополитни и искрено добронамерени хора
Новозеландците и австралийците са много позитивни, оптимистично настроени хора. Това не е защото са различни, а защото са избрали да гледат на живота си позитивно, да търсят положителното. Българите май по-често избираме песимистичния подход.”
В момента Изабела се занимава с куп неща. Издава новата си книга с пътеписи “Ни тук, ни там” с издателство Public-Republic. Завършва редакцията и скоро ще изпрати за публикуване английския превод на първото си произведение “На изток – в рая”. Прави проучване за следваща творба и подготвя документи за пътуване до Антарктида.
“За да поддържам добра физическа форма при евентуална антарктическа експедиция се занимавам със спортно катерене, йога, балет” – разкрива неуморната писателка.
И допълва: “Не се смейте – от трите балетът е най-труден. Наистина много искам да видя и другите континенти на иначе уж малката ни планетка. Много се надявам развитието на технологите през следващите две-три десетилетия да направи възможно пътуването в космоса дори за крехки стари бабички. За да мога да отметна и това в списъка с осъществени мечти.”
