“Млад музикант възстановява собствеността си върху семейна къща. Странни хора се навъртат около дома му и стават все по-настоятелни в желанието си да откупят имота. Но той не се продава. Музикантът не взема на сериозно заплахата, защото си има лични проблеми между ъглите на любовен триъгълник. И се оказва, че е настъпил дявола по опашката.”
Гореописаното звучи като нещо, случило се в България в последния четвърт век, но всъщност е сюжетът на филма Опашката на дявола (2001) на режисьора Димитър Петков с участието на Мариус Куркински, Самуел Финци и Крикор Азарян.
Въпросният имот е т. нар. Къща с ягодите на столичната улица Сан Стефано, за която в Lifebites.bg ви разказахме неотдавна и чиято съдба продължава да е все така неясна.
Вероятно се питате как една красива старинна къща може да бъде съборена и построена наново. Ей така – примерите за това в София са много. Да се разходим
заедно из изчезващата София
за да видим. Дали да тръгнем от тази къща в Лозенец? Или тази къща на ул. Бачо Киро, уж построена през 1912 г.? Последният пример за това е от есента на 2015 г., когато на столичната улица Иван Вазов 7 беше съборена стара двуетажна къща, построена през 1912 г. за Димитър Перниклийски, герой във войните от 1885-1918 г. Неин архитект е Димитър Джаков, който също така е проектирал легендарната Синя къща в Пловдив, която вероятно си спомняте от ситкома Клиника на третия етаж.
Къщата на Перниклийски пострадва сериозно при бомбардировките по време на Втората световна война, като от нея са разрушени едно цяло крило и етаж. Според информацията в пресата
къщата е съборена и ще бъде построена наново
по инициатива на бизнесмена Рачо Рибаров, който е почетен консул на България в Литва. Самият Рибаров споделя, че целта е “възстановяване на северозападната част” на къщата. Според строителната табела на мястото на бъдещия строеж новата сграда ще бъде с разгъната застроена площ от 950 кв. м., което е доста над предишната ú площ. С други думи решението да се събори и построи наново старата сграда е свързано с немалки ползи за инвеститора.
Впрочем като стана въпрос за къщи, използвани за заснемането на филми, не може да не споменем тази на предприемача Димитър Съселов на ул. Славянска 5, недалеч от ъгъла с Раковски.
Сградата е проектирана от арх. Никола Лазаров и решена с
барокови форми и детайли
Малцина знаят, че в къщата на Съселов са заснети сцени от първия български игрален филм Българан е галант на режисьора Васил Гендов.
Според легендите Гендов излъгва прислугата, че стопанинът е разрешил снимките в къщата, докато спи. Всичко върви добре до момента, в който един ден стопанинът се събужда по-рано и най-позорно изгонва натрапниците.
Историците на киното у нас и до ден днешен спорят дали Българан е галант е заснет през 1910-а или 1915-а година, но по-лошото е, че филмът е изгубен завинаги при
бомбардировките над София през 1943 г.
Англо-американската авиация пощадява къщата на Съселов, но тя пада жертва на смутните години на прехода. Така днес, както филмът, така и къщата вече ги няма.
Няма я и двуетажната къща малко по-надолу по Славянска, близо до ъгъла с Шишман, принадлежала на
проф. д-р Стоян Киркович – изявен лекар
и учен в областта на вътрешната медицина и един от основателите на Медицинския факултет в София през 1918 г. Днес на мястото на къщата, строена в периода 1905-1907 г. зее празна дупка.
Всички гореизброени сгради са паметници на културата. Общият им брой само в София е около 1700. Статутът им на културна ценност обаче не пречи на съсипването и разрушаването им по една и съща перфектно отработена схема.
Най-често сградата се купува от “инвеститори”, които я оставят на произвола на съдбата в продължение на години. В този случай общината би трябвало
да извърши ремонтни дейности
а след това да си търси парите от собствениците. Това обаче, както всички знаем, е трудно, ако не невъзможно.
Междувременно покривът на сградата пада от дъжда и снега, в сградата случайно или не възниква пожар. Така когато сградата стане не само необитаема, но дори опасна за околните, съответните държавни органи я обявяват за непригодна. После идват багерите и в София се отваря поредното място за нов строеж.
По гореописаната схема си заминаха много стари софийски сгради. Като например къщата на Стефан Стамболов на ул. Раковски 124, която беше бутната, за да се построи нескопосано копие на Hearst Magazine Building на британския архитект Норман Фостър в Ню Йорк, в което днес се помещава офисът на Европейската комисия у нас.
Една от последните жертви на добре отработената схема е къщата на Радослав Томакиев на ул. 6-ти септември 44. Първо през 2012 г., в резултат на пожар рухна покривът ú. После сградата беше оградена и оставена да се руши в продължение на години, а един ден през 2015 г.
постройката беше съборена до основи
По подобен начин трябваше да бъде ликвидиран и един от най-ярките образци на необарока в София – къщата на Яблански на бул. Цар Освободител 18, проектирана от легендарния австрийски архитект Фридрих Грюнангер. За щастие това не се случи и екстериорът на къщата беше възстановен по задоволителен начин. Не може да се каже същото обаче за интериора ú, в който няма и помен от предишния аристократичен дух.
Всичко написано дотук звучи доста песимистично.
Наистина ли е толкова незавидна съдбата на старите софийски къщи и няма ли начин те да бъдат спасени?
В някои от случаите се прибягва до т. нар. интегрална консервация, при която те биват вградени в по-голяма сграда. Примерите за това са много и, за съжаление, до един неуспешни.
Например Старата софийска община, която беше взривена през 1995 г. и чиято фасада бе изградена наново и вградена в Гранд Хотел София, къщата на Никола Мушанов на ул. Московска, която беше вградена в 8-етажен билдинг от стъкло и алуминий, жилищно-търговската сграда на Исак Ариа на адрес Мария Луиза 58, недалеч от Лъвов мост, и къщата на Горгас на ул. Оборище 29, която беше разрушена и изградена имитативно с газобетон и превърната в резиденция Оборище.
Впрочем фирмата, която вгради къщата на Горгас искаше да “съхрани” по подобен начин и къщата на арх. Фингов на ул. Шипка, построена през 1909 г., която е една от емблемите на сецесиона у нас. За щастие това не е случи, но съдбата на къщата остава неясна. В края на 2015 г. тя беше пусната за пореден път на пазара, на цена от 3,75 млн. евро.
Това е положението на старите софийски къщи
А какво да кажем за цели индустриални комплекси като Захарна фабрика, построена през 1898 г. или фабриката Прошеково пиво до Българска национална телевизия, която беше заменена от безумния архитектурен мастодонт с претенциозното име Сан Стефано Плаза?
Бомбардировките по време на Втората световна война разрушават значителна част от сградния фонд на София. Според една често разказвана, но непотвърдена история, Чърчил заявява, че София трябва да бъде изравнена със земята и превърната в картофена нива. За щастие това не се случва.
Това, което оцелява след англо-американските бомбардировки обаче малко по малко е разрушено в годините на комунизма и особено активно през последния четвърт век.
Така днес въпросът е ще бъде ли превърната София, ако не в картофена нива, то в джунгла от стъкло и бетон?
