Изгубеният рай

“Имаш трапчинки, когато се усмихваш. Това означава, че те е целунал ангел.“ Къс от изгубения рай. Появява се на пръсти в повтарящ се сън. Подарък от кармична среща, която си пренебрегнал. Подарък от някого, когото си срещал хиляди пъти в минали животи.

Имала съм много връзки. Свършват по един и същи начин. Паля цигара, дори отново да съм ги отказала, и си признавам, че човекът в леглото ми не е моята любов. Той само ме бави. Аз само го бавя. По пътя към най-важната среща в живота ни.

Ставам, за да се погледна в огледалото. Чувам се сама да казвам: “Имаш трапчинки, когато се усмихваш. Това означава, че те е целунал ангел.“ Сполетява ме силна жажда да вкуся плътта на сродната си душа. Тя няма име, но е по-реална от заблудата в спалнята ми. Има черно чувство за хумор. Смее се по погребения и кръщенета. Надсмива се над смъртта и над живота. За нея Раят е, когато сме Заедно/Сами. Адът е, когато сме Сами/Заедно.

Ще позная мириса ú, гласа ú, вибрациите ú, специфичния подбор на думите ú, стенанията ú, ако мина покрай дома ú. Където тя ще прави “любов“ с някой друг. Докато не запали цигара, дори да ги е отказала, и не си признае, че тя само го бави. Той само бави нея. По пътя към най-важната среща в живота им.

Моята църква не предлага нищо безусловно. Затова и не се кланям като куче пред олтара на лъжите ú. Покланям се обаче пред стихийността на живота, скрила божественото в прости случайности. Вероятно ще предредя сродната си душа в магазина, защото бързам. Ще я блъсна на улицата или ще я опръскам с колата си, защото закъснявам. Тя ще ме напсува, аз ще ú се извиня. Ще се засмея криво, а тя ще ми каже: “Имаш трапчинки, когато се усмихваш. Това означава, че те е целунал ангел.“ Аз вече няма да бързам и да закъснявам за никъде. Защото ще съм стигнала.

Всяка история си има пулс. Артерии. Сърдечен ритъм. Удари в минута. Ексклузивно нейни. Понякога дишаме в синхрон с някого, когото не познаваме. После го срещаме на най-обикновено място и той ни изцелява от всичко изгубено в миналото. И там – в една съвършена Божия композиция, две несъвършени души опитват лечебните сълзи на дявола. И всичко нечисто в сърцата им изчезва. Сред мръсотията и шума на града. Сред лудостта и похотта. Сред порока… се събуждат по-праведни от вчера. Усетили вкуса на Рая. В прегръдката на сродна душа.

Мислиш, че лъжа? Че трапчинките не са ми от целувката на ангел? Че дяволът не плаче? Че църквата е чиста, а ти си мръсен? Няма значение какво мислиш. Защото и истината, и лъжата са еднакво безпощадни към всички ни. Но никой не заслужава да вярва, че няма любов. Защото има дни, в които тази единствена вяра може да спаси няколко живота. Включително и твоя.