Всяка сутрин отварям очи и се събуждам с благодарност. Не, не за живота, не за слънцето и птичките навън, нито за топлината на завивката и покрива над главата ми. Тях също ги отразявам, обикновено с радост, разбира се.
Но се събуждам с благодарност заради друго – заради това, че съм родена творец. Както и всеки един от вас, между другото. Да, и ти там! Ако си жив, значи ти също си творец. Твориш по платното на живота и без значение дали владееш, или все още се учиш на неговите щрихи и цветове, зрънцето му е посято в теб.
И то, изкуството, покълва всяка сутрин!
Изкуството да подскачаш от радост – на любима песен, концерт или просто поляна. Да пееш с пълно гърло, да вдишваш с пълни гърди и да гребеш с пълни шепи. Но и да отпиваш на малки, бавни глътки точно когато си най-жаден.
Да се учиш на кураж. И на търпение. Изкуството да съзерцаваш. Да мълчиш. Или да заговориш пръв. Изкуството да си еднакво убеден в себе си – както пред другите, така и пред огледалото. Да бъдеш различен.
Изкуството да забележиш “кога е времето да…”, “колко е хубаво, че…”, “кой има нужда от…”. Без да попиташ “защо сега”, “докога”, “трябва ли”.
Да се надигаш на пръсти. И да се снишиш, когато се налага. Изкуството да създадеш, но и изкуството да поискаш.
Да можеш. Понякога без да си учил как. И да се учиш на неща, които не можеш, ала за които мечтаеш. За които си вярваш. За които съществуваш. Да подариш. Да благодариш. А също и да простиш.
Заради изкуството да грешиш. Да бъдеш човек. Да живееш!
Изкуството… особено онова – да обичаш. Не “заради”, нито “въпреки”. Просто да обичаш. Изкуството да се влюбиш. Отново.
Изкуството да останеш. Или да оставиш. Защото, както казва английският психолог Хавелок Елис:
“Изкуството на живота е в това, да се научиш от какво да се пускаш и за какво да се държиш.”
Усети ли как това изкуство покълва в теб тази сутрин? Позволи му днес да разцъфти!
И ОЩЕ ЗА ИЗКУСТВОТО НА ЖИВОТА, СПОРЕД ДРУГИ ИЗВЕСТНИ ЛИЧНОСТИ – НА СЛЕДВАЩАТА СТРАНИЦА:
