Тълпата. Няма по-самотно място на света от нея. Грешка: нямаше! Откакто се появиха флашмобовете, тези внезапни, но организирани масови акции, се появи и начин, много позитивен, красив и креативен, да се заредим от нея.
И нищо чудно, че нестандартните инициативи се родиха тъкмо в градска среда и тъкмо в XXI век, века на изолацията. За да ни върнат усещането за принадлежност.
Идеята на флашмоба? Нещо като някогашните митинги, само че без политическата окраска (нищо че в България пак криво хванахме световната вълна и я канализирахме и за кампанийни изяви). Разлика номер две: елементът на изненадата. Голяма група хора се появява, започва да танцува или да прави каквото си е наумила изневиделица и на обществено място. И после се разотива също толкова внезапно, колкото се е появила. Сякаш нищо не се е случило.
Тази нетрадиционна форма на представление разчита на случайната публика – не само като зрители, но и евентуално като участници. Затова и никога не е ясно как точно ще протече един флашмоб. В което е и част от чара му. Както и в намаляването на темпото на минувачите, изключването им от режим „бързам, нямам време“ и увличането им в няколкото минути изкуство.
Защото какво друго, ако не изкуство, е музиката, танцът, песента? Това са най-честите форми на флашмоб изява. Като една от първите такива в света – организирана след смъртта на Майкъл Джексън през 2009 г. в негова памет, започнала от Стокхолм и обиколила почти целия свят. И до днес е сред Топ 10 на най-гледаните флашмобове в света.
В същата класация попада и една от най-внушителните флашмоб акции в Лондон от 2006 г. Тогава над 4000 души танцуваха на гара „Виктория“ на тихо диско парти, като слушаха музиката на слушалки.
Сред особено атрактивните внезапни масови мероприятия е и боят с възглавници, чийто световен ден сме отбелязвали вече много пъти и в България, при това не само в София. Можем да се похвалим, че сме част и от световните булчински флашмобове (една от най-честите теми при тях е романтичното предложение за брак, отправено в синхрон с още стотици двойки).
С автентичен български почерк пък се отличиха две събития от тази година – флашмобът с тъпани и гайди и този с пиринското хоро на летище „София“. Първият бе под формата на музикално дефиле по централни столични улици и имаше за цел да информира за предстоящ концерт на уникалната формация „Тъпани и гайди“ по повод нейната пета годишнина. Вторият посрещна на аерогарата българите, пристигащи от чужбина, за да ги прикани да се включат в кариерен форум за професионална реализация в родината.
С рекламна цел са се случвали и поетични флашмобове, анонсиращи излизането на нова книга, и музикални такива, този на P.I.F. дори беше увековечен във видеоклип, а сред любимите ни е флашмобът с оркестъра на радио „Класик FM“, който озвучи метростанция „Сердика“ и в последствие получи награда на Международния фестивал на музикалния филм „Николай Гяуров“.
Ако сте го пропуснали или още по-лошо – никога досега не сте участвали във флашмоб, не се притеснявайте. Сценичната треска тук е забранена. Излекувайте я с любопитство и малко ровене в социалните мрежи, за да откриете хора или група, които организират подобни събития.
„Защо?“, ще попитате. Всичко се свежда до публиката. Да гледате лицата от тълпата и да виждате в тях объркване и намръщени физиономии, които преливат в усмивки. Да знаете, че не сте професионален танцьор или актьор, но имате сцена. И да я делите със също толкова обикновени като вас хора.
Въпросът не е „защо?“. А „защо не?“
