Един ден, докато седи на бара на сладкарницата Varsity Sweet Shoppe в Сан Франциско малката Джудит Фридман се мъчи да отпие от млечния си шейк. Дългата ú хартиена сламка обаче не се гъне и се оказва огромна пречка за детето. Баща ú Джоузеф Б. Фридман (1900 – 1982) забелязва, че дъщеря му има проблеми с използването на сламката си.
Той е независим изобретател и има девет патента на свое име в САЩ. Но никой от тях не му донася такава слава, каквато
сламката за пиене с чупещо се рамо
Случката се развива през 30-те години на миналия век. И макар едно повдигане на малкото момиче да би било достатъчно да реши проблема, изобретателният татко вижда в това златна възможност. Когато се връща вкъщи Фридман грабва една обикновена хартиена сламка (патентована през 1888 г. от американския изобретател Марвин Стоун) малко конец за зъби и метален винт.
Креативният американец знае, че за да може сламката да се огъва без това да се отрази на проводимостта на течността, трябва да бъде създадено коляно, което ще ú позволи да се огъва. Фридман поставя винта в сламката и моделира подобно коляно
с помощта на конеца за зъби
като го навива около зъбите на винта.
Така се ражда първата сламка за пиене с чупещо се рамо. Изобретението е патентовано като “тръба за пиене” на 28 септември, 1937 г. Първоначално създателят му се опитва да го продаде на няколко утвърдени производители на сламки, но след като никой от тях не проявява интерес, Фридман започва да произвежда сламките сам.
Прочетете още: Д-р Шлумбом и неговата магическа кафеварка
Неговата сламката се радва на огромна популярност в болниците, сред лежащите пациенти, за които повдигането е трудна работа. Много скоро обаче
може да бъде открита във всяко домакинство
Днес, 80 години по-късно никой шейк или мохито не са завършени без нея!
