Когато хората са подложени на изолация от човешки контакт, умът им може да сътвори някои наистина странни неща, казва психологът Майкъл Бонд.
Какво и как се случва?
Умът на журналистката и писател Сара Шурд започва да ѝ играе номера два месеца след нейната пълна изолация от света и хората. Тя започва да чува фантомни стъпки и да вижда мигащи светлини. А по-голямата част от деня си прекарва на четири крака, слушайки несъществуващи звуци през долния процеп на вратата.
Друг пример: 32-годишен мъж пътува с двама свои приятели в планините на иракски Кюрдистан. Мъжете са арестувани от иранските власти по обвинение в шпионаж. Държани са в изолация в затвора Евин в Техеран, всеки в своята малка килия. Прекарват така близо 420 дни, преди да бъдат освободени. При затворниците се появяват силни халюцинации, причинени от тежката изолация и минимален контакт с други хора. Един от тях споделя пред вестник The New York Times през 2011-та:
„С периферното си зрение започнах да виждам мигащи светлини, само когато поклатех глава, разбирах, че няма нищо. В един момент чух някой да крещи, едва когато усетих ръцете на един от по-приветливите надзиратели на лицето си, опитвайки се да ме свести, разбрах, че писъците са мои собствени”.
Често хората изпитваме нужда да останем сами. Далеч от тълпите или нашите колеги, но трайната изолация може да се отрази пагубно на психиката ни. Мнозина вече изпитват неприятни последици, заради принудителната изолация, в която ни постави пандемията от COVID-19.
За тези последици пише в докладите си не само Шурд, която ги е изпитала върху самата себе си, но съществуват и множество други свидетелства от направени експерименти, в основата на които стои системната изолация. Факт е, че много от тези опити са прекъснати преждевременно, поради екстремно изкривяване на реакциите и усещанията на участниците в тях. Освен психически
системната изолация може да ни се отрази
и на чисто физическо ниво, казват специалистите. Така например за самотните хора е характерно по-високо кръвно налягане, по-уязвими са към инфекции и са по-склонни да развият болестта на Алцхаймер и деменция, посочват от BBC. Също така самотата може да наруши ритъма ни на сън, концентрацията ни и дори логическото ни мислене. Механизмите зад тези ефекти все още не са ясни за науката и изследователите.
Но да се върнем на психичните последици, които изолацията може да предизвика в ума ни. Освен халюцинации и параноя, характерно е т.нар. изместване или забавяне на времето. За него е съобщено от
доброволци, прекарали дълго време под земята
В това число и френският геолог Мишел Сифър.
През 1993 г. Маурицио Монталбини, социолог и доброволец в изследванията на живот под земята, прекарва 366 дни в подземна пещера. Тя се намира близо до Пезаро, Италия, и е проектирана от НАСА с цел симулация на космически мисии. Когато излиза на повърхността Монталбини съобщава, че според него са изминали едва 219 дни. Изследователите установяват, че подложени на непробивна тъмнина и изолация, хората се пренастройват на нов жизнен ритъм – 48-, вместо 24-часов. Тоест остават в будно състояние 36 часа, след което спят 12. Монталбини също така съобщава за множество периоди на психическа нестабилност.
През 50-те и 60-те години се говори, че китайските власти
използвали метода на системна изолация
за да промиват мозъците на американски затворници, заловени по време на Корейската война. Подобни техники са прилагани също в САЩ и Канада. Една от най-мащабните е проведена в Медицинския център на Университета Макгил в Монреал. Тя е водена от психолога Доналд Хеб, а за доброволци са използвани студенти от учебното заведение, на които било платено за участието. Те трябвало да прекарат няколко дни в пълна изолация, в звукоизолирани кабини, като на ръцете им били поставени специални ръкавици, за да се притъпи и усещането им за допир.
Това, което било забелязано само няколко часа, след като експериментът започнал, е, че студентите станали видимо доста неспокойни. Изпитали остра нужда да говорят и пеят, за да разчупят монотонността. Малко след това част от студентите станали силно тревожни и свръхемоционални. Но и в този случай най-нетърпими и плашещи се оказали халюцинациите, над които участниците в експеримента нямали никакъв контрол. Изследването е било предвидено да продължи няколко седмици, но е преждевременно преустановено, заради силните отрицателни ефекти, които предизвикало. След това Хеб пише в списание American Psychologist, че резултатите са:
“много смущаващи за нас… Едно е да се чуе, че китайците промиват мозъка на затворниците си от другия край на света; друго е да откриеш в собствената си лаборатория, че само отнемането на обичайните гледки, звуци и телесни контакти от здрав студент за няколко дни може да го разтърси из основи.”
Защо лишеният от възприятие мозък играе подобни номера?
Когнитивните психолози смятат, че частта от мозъка, която се занимава с текущи задачи, като сетивното възприятие, е свикнала да се справя с голямо количество информация, като визуални, слухови и други налични сигнали. Когато подобна информация липсва, мозъкът се обърква и се опитва да изгради реалност от оскъдните налични сигнали, които получава, но изгражда въображаем свят. На второ място се явява липсата на контакт с други хора, която е от съществено значение за нашето психично здраве.
Социалната изолация, в каквато често попадаме в момента, заради настъплението на Коронавируса, може да доведе и до тежки депресивни състояния, напомнят от Psychology Today. Самотата и депресията могат да засилят развитието на деменция при по-възрастните хора, напомнят от изданието. И призовават винаги да се грижим за здравето на нашата психика и колкото и да се изолираме, да не забравяме колко е важен контактът с другите хора и социалното общуване.
