Какво щяхте да питате Щастливеца на българската литература – Алеко Константинов, ако можехте да го интервюирате? Аз бих искала да знам накъде още му се пътува, при все че е бил и в Париж на Всемирното изложение, за което е издигната Айфеловата кула, и на изложението в Прага през 1893 г., че и до Новия свят е стигнал…
Бих го питала за гледката от върха на Айфеловата кула и от върха на Витоша. За любовта. За събиранията по мъжки. И за приятелството. Уви, куршум от неприятел отдавна е застанал между родения преди 155 години писател и всеки, желаещ да го интервюира. Затова днес, навръх рождената му дата, се обръщаме към спомените на проф. Иван Шишманов и неговите студии, монографии, писма. В тях откриваме анкетата, която професорът провежда с Алеко през 1895 г.
Изповедта на Щастливеца
публикуваме, допълнена с историята за най-тежкия му период – показателна за неговите принципи, от които никога не отстъпва. Защото тъкмо днес, по думите на Иван Шишманов, “в тая епоха на всеобщо обезверение и настървение на брат против брата”, имаме повече от всеки друг път нужда от алековци.
Кой според Вас е идеалът за земното щастие?
Свобода от всякакви условности и задължения.
Ако бихте желали да си имате девиза, коя бихте си взели?
Свобода, честност и любов.
Коя съдба Ви се вижда най-вече за окайване?
Да се разочароваш в силата на честността.
Коя е според Вас най-почтената добродетел?
Любовта като сърдечна доброта.
Щастливеца като ерген
“Алеко изповядва, че нищо не цени повече от личната свобода, свободата от всякакви условности и задължения”
– пише проф. Шишманов в размислите си, свързани с изповедта на Щастливеца. “И наистина той заявяваше често в своите разговори, че нищо не мрази повече от веригите, каквито и да бъдат те. Може би затова не се и ожени.”
Кой порок мразите най-много?
Скъперничеството.
Кой е бил най-хубавият момент в живота Ви?
Пътуването ми в Америка и когато ми хрумна идеята за Бай Ганя.
Кой е на-тъжният момент в живота Ви?
Когато измряха домашните ми и аз останах без работа.
Щастливеца без работа
В следосвобожденска България от литературен труд се препитава само Иван Вазов. Останалите писатели разчитат или на поне още едно препитание или на други доходи. Алеко Константинов се издържа от адвокатската си практика.
Ала през 1888 г. търновецът Тодор Иванчов и Васил Радославов основават вестник Народни права, в който се заемат с разобличаване на злоупотреби на министри и чиновници. Алеко, който тогава е помощник на прокурора в Софийския апелативен съд, получава недвусмислено разпореждане от правителството да заведе дело срещу Иванчов и Радославов. Писателят обаче е човек на честта и отказва. Заплаща принципите си със своето уволнение.
От кое място Ви е останал най-приятен спомен?
От върха на Айфеловата кула и от Ниагара.
Кой е според Вас най-хубавият момент през деня?
Ранна утрин преди изгрев слънце.
Кое развлечение Ви е най-приятно?
Гуляй на чист въздух и в мъжка компания.
Коя е най-любимата Ви миризма?
Миризмата на параходите и железниците.
Кое е любимото Ви занятие?
Да пиша хумористични очерки.
Коя е Вашата главна надежда?
Че кога да е, ще бъда оценен по достойнство.
Кое кръстно име бихте взели, ако бихте си го избрал сам?
Пак Алеко, а като псевдоним нещо смешно.
В коя страна бихте предпочели да живеете?
България.
Кой чужд народ Ви е най-симпатичен?
Французите.
Кое историческо лице Ви е най-симпатично?
Савонарола.
Идолът на Щастливеца
“Савонарола е оня италиански калугер, доминиканец, който в XV век бе възмечтал да преобразува потъналата в разкош и разврат Флоренция на Медичите”, уточнява проф. Шишманов.
“Пламенен демократ, Савонарола искаше да съедини народовластието с идеята за божието царство и принципа на висшия разум. Той помисли за един момент, че може да реформира чрез религията цяла Италия. Неговата морална строгост постепенно му отчужди обаче малодушната тълпа и Савонарола претърпя мъченическа смърт: той бе обесен и после изгорен пред същата тълпа, която доскоро го беше посрещала с кимвали и литаври.“
Кой е любимият Ви писател?
Тургенев.
Вярвате ли в приятелството?
Да.
Кое според Вас е майсторското творение на природата?
Младо и здраво човешко тяло.
Пътешествието мечта
В друго свое интервю, запитан за какво пътешествие мечтае, Алеко отговаря така:
“Ако не успея да задоволя големия си план-блян за околосветско пътешествие, тогава ще се задоволя с едно пътешествие по билото на нашата дивна Стара планина, на величествения Балкан, от единия до другия ѝ край.”
Днес този маршрут е познат на планинарите като Ком-Емине. За любовта на Щастливеца към друга планина – Витоша, и за ролята му в основаването на Българското туристическо дружество вече ви разказахме. Сега ви връщаме към думите на писателя за българската природа, която според него не умеем да ценим:
“Защо? Защото не я знаем, защото живописната природа не се изучава нито в кафенетата, нито в кръчмите. Познаваме собствената си природа не по-добре от азиатските и африканските пустини, защото живеем в родината си като равнодушни чужденци.”
