Днес ще ви разкажа за изпуснатите моменти и първите неща… Аз съм от тези хора, които ревностно държат на личното си пространство, рядко допускат хора в него и като че ли много малко са нещата, които доброволно бих позволила да го нарушат.
Напоследък все по-често започнах да си мисля дали това, което определяме като лично пространство е всъщност такова, при все че сме склонни да допускаме определени хора да преминават твърде свободно през него, а твърдим, че поставяме строги граници? И още, дали поставяйки се сами зад подобни граници не
изпускаме моменти
не пропускаме първите неща, които никога няма да бъдат отново първи, дори и да се повторят?
Повярвайте ми, тези размисли не са плод на доброволните ми, безропотни разсъждения за събитията от живота. Да излезеш от зоната на комфорт определено е предизвикателство, особено когато живееш “хармонично” в нея твърде дълго. И все пак, ако останеш там твърде дълго, макар да го осъзнаваш, започваш да пропускаш ценни мигове, важни дни, незабравими срещи, преживявания…
Аз съм от късметлиите, за които в такива моменти винаги се намира един разкошен човек, който да премине границите на личното ми пространство, дръзко, дори без да ме попита, да държи сърцето ми в ръцете си, да разрови огнището на душата ми, така че искрите да залетят нагоре като светулки, да ме разтърси и да ми даде, ако не друго, то поне тема за размисъл.
И сега от тази перспектива, започвам да мисля, че всъщност ако моите приятели и близки не ми позволяваха да премина през тяхното лично пространство, то аз никога нямаше да стана свидетел на техните
толкова лични и прекрасни изживявания
Като очакването, първите тайнствени движения на неродените им деца, първите стъпки, първите думи… и всички онези първи неща в животите им, които ги карат да трептят.
Има много първи неща в живота на един човек, които си струват да бъдат споделени. Без условните граници на личното пространство да ги ограбват и ограничават. Не искам да отрека и известната свобода и избор, които предлага личното пространство. Напротив. Но кое е по-ценно за един човек – да се превърне в надзирател или в пазител? И къде точно е границата, която можем да допуснем да бъде преминавана свободно, така че да не изпускаме моментите от живота, онези първите и онези последващите, които биха ни направили по-щастливи?
Повече от Невена може да намерите на личния ú блог.
