Крем карамел по време на извънредно положение

Събота е, ден втори от обявеното заради пандемията от корона вирус извънредно положение. Пия любимия си зелен чай с мед лимон и пека крем карамел. Вкъщи съм, защото уроците ми по английски отпаднаха заради забраната. Не съм била вкъщи в събота от 6 месеца.

Желанията ми да пътувам на къси и по-далечни разстояния имат нужда от финансово обезпечение. Да работя допълнително, докато издържа, е единственият начин от време на време да се усмихвам безметежно, докато вдъхвам живота от мечтано място. Крем карамелът ухае сладко. Няма да включвам аспиратора.

Колко е странно да съм вкъщи в събота. Имам чувството, че разполагам с цялото време на света. Къщата ми е чиста и подредена, нямам пране за сгъване, гледахме филм прегърнати на дивана и за първи път от шест месеца не заспах. Обичам те! Хубаво е да съм вкъщи и да сме заедно. Страх ме е от

неизвестността на цялото това извънредно положение

Въпреки присъщата ми романтичност, ние не сме по-различни от средностатистическия български гражданин, който притежава пращящ кредит и това е единственото сигурно нещо в живота му. Изкарваме си парите по честния начин и затова от 6 месеца не сме били заедно в събота.

Страх ме е, но ми е хубаво. Вкъщи ухае на крем карамел и на обич. Това извънредно положение ще приключи с вълна от предложения – и за брак, и за развод. Сигурна съм! Защото има и много “вкъщи”, където смърди на понасяне. Когато можеш да си хванеш шапката и да излезеш, понасянето се понася. На открито е по-лесно – удариш един-два джина в близкото кафе-кръчме, детето или децата, зависи в какво количество си се възпроизвел, си поиграят с другарчетата, поплямпаш несъществени неща с комшиите и то времето за понасяне се изтъркаляло. На следващия ден повтаряш същия ритуал.

Сега обаче кафе-кръчмето е затворено, събирането с хора е непрепоръчително, излизането от вкъщи е нежелателно и клони към забранено.

Това вече не се търпи

Успял си да се запасиш с провизии колкото да стигнат до второто пришествие, но вкъщи смърди на отвращение. И, по дяволите това извънредно положение, отвращението няма как да излезе. Налага се да го гледаш в очите и да дишате един и същи въздух, докато в някое друго “вкъщи” ухае на крем карамел. А е само ден втори от извънредното положение заради пандемията от корона вирус.

Милиони микроби със сигурност ще умрат, а покрай тях ще си отидат и много бутафорни “заедно”. Други може би ще предлагат брак без пръстен или пък с пръстен от усукано алуминиево фолио, защото бижутерските магазини са затворени. В моменти на честност можем всякак и сме щастливи всякак! Това, което ни се случва с корона вируса, е тест за нашето “заедно” и за начина, по който го обитаваме.

За жалост, за някои хора то ще е кошмар. За други, ще ми се да са болшинството, то е възможност, макар и принудително, да бъдем заедно по начина, който обикновено ни липсва, и за който нямаме време поради ред битово-затормозяващи причини.

Заедно е обич

Заедно е аромат на крем карамел, когато магазините са разграбени от полуфабрикатни решения. Заедно е да се прегърнем на дивана и да изгледаме целия филм, без да заспим от изтощение. Заедно е да има на кого да изкрещиш в истеричен пристъп:

“Отказвам да изпадам в паника от тоя тъп вирус. Ако ми е писано да умра от него, само недей да ме ровиш в земята.”

Заедно е три лъжички, забодени в тавата крем карамел, и мечта за четвърта. Пазете се!

Вижте още… Хроника на един корона вирус