Той търси смисъла на живота… през целия си жизнен път. Не спира да експериментира, да опитва, да сменя посоката. Джак Керуак се превръща в емблема на бийтпоколението. И остава завинаги в историята на литературата със своите По пътя и Бродягите на Дхарма. Именно в По пътя
Керуак описва историята на живота си
Или поне една част от нея. Паметно пътуване из Америка и Мексико. Времена на безпаметно купонясване и безразборен секс. Историята се пише сама. Керуак е главно действащо лице, но и наблюдател – води подробни записки в дневниците си в продължение на няколко години. След това сяда и в рамките на едва три седмици, с помощта на стимуланти като бензедрин и кафе, сътворява на ужасно дълга ролка хартия творбата, която ще се превърне в култ. Не само за настоящия момент, но и за бъдещето.
Само че тогава нито Керуак, нито някой от издателите е наясно с това. Нужни са шест години, докато ръкописът се превърне в книга. И то каква! Книга, която помита критиката, първоначално неодобряваща дръзкия изповеден тон на писателя. Книга, която ще превърне Джак Керуак в един от великаните на литературата за това време.
През лятото на 1957 г. По пътя вече е на пазара. А
Керуак е на върха на славата си
Минал през толкова тежки изпитания (като загубата на брат си в невръстна възраст и убийството на приятел от друг приятел, заради което прекарва известно време зад решетките) изглежда, че е крайно време писателят да получи своето парче от пая на живота. Вместо това той си поръчва още от предишното. Жени, пиене и наркотици.
Жени се три пъти, но една е жената, на която никога не изневерява. И с която живее през по-голямата част от живота си. Майка му Габриела.
Освен на нея, Керуак остава верен до гроб и на приятелите си. Алън Гинсбърг, Нийл Касиди, Уилям Бъроуз… Умира на 21 октомври 1969 г. в болница във Флорида. Едва 47-годишен, все още красив и способен да твори. Тялото му обаче се отказва от търсенето на смисъла… след всички експерименти с алкохол и дрога, на които го е подложил.
Мислите му, преживени и споделени, остават и след него. Насладете се на 22 от тях:
“Щастлив. Само по плувки, бос, рошав, в огненочервения мрак на вечерта, пеещ, поглъщащ вино, плюещ, скачащ, бягащ – това е начинът да се живее. Изцяло сам и свободен върху меките пясъци на плажа…”
“Не използвай телефона. Хората никога не са готови да отговорят на позвъняване. Използвай поезията.”
“Ако имаш одеяло, ти притежаваш твърде много.”
“Живей, пътувай, осмелявай се, благославяй – и никога не съжалявай.”
“Животът си е живот и човекът е такъв, какъвто е.”
“Светът е филм за всичко, което съществува; той е филм, направен от същия материал, който е навсякъде, принадлежащ на никого; който е това, което всичко е.”
“Веднъж леля беше казала, че докато мъжете не паднат в краката на жените си и не замолят опрощение, светът никога няма да намери спокойствие.”
“Болката или любовта, или опасността те връщат отново в реалността…”
“Да намериш нирвана е като да локализираш тишината.”
“Всички човешки същества са и мечтаещи същества. Мечтите обединяват цялото човечество.”
“Хубавото на нещата трябва да е, че си имат край.”
“Може би това е животът… мигване на окото и мигащи звезди.”
“Животът трябва да бъде съдържателен и пълен с любов – нищо друго не е добро, въобще не е добро, за никого.”
“…Защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват: “Аууууу!”
“Американска история. Всеки прави онова, което си мисли, че се очаква от него.”
Прочетете още: Алън Гинзбърг съжалява, че не е посетил България
“В затвора човек си обещава правото на живот.”
“Е, голяма работа в края на краищата! Анонимността в човешкия свят е по-добро нещо, отколкото славата в рая, защото какво е раят? Какво е земята? Те съществуват само в умовете ни.”
“Мислиш ли, че Бог е направил света, за да се позабавлява сам, защото му е било скучно? Защото ако е така, той би трябвало да е доста непочтен.”
“Ако умереността е грешка, то безразличието е престъпление.”
“По-добре е да спиш в неудобно легло свободен, отколкото в удобно легло несвободен.”
“Хората са като кучета, не като богове – колкото си по-малко откачен, толкова повече те хапят – но откачи и никога няма да бъдеш ухапан. Кучетата не се впечатляват от смирение и съжаление.”
“Би бил изненадан колко малко знаеш дори за вчерашния ден.”
[…] от магистрали, по която после ще бродят героите на Керуак от По пътя. Да дадеш нови посоки за живота на четири […]