Едва ли има българин, който да не е чувал името на Джеймс Баучер. Особено, ако е свързан по някакъв начин със столицата. Един от най-известните софийски булеварди носи името на ирландския журналист. Има и връх в Рила, кръстен на прочутия ирландец. Колко от нас обаче знаят нещо повече за него? Защо кръщаваме улици и върхове в страната си на негово име? С какво е останал в историята ни?
За начало ще ви кажа, че
Джеймс Баучер е бил болезнено влюбен в България
Дотолкова, че да пожелае да умре тук. И да бъде погребан на предварително избрано от него място близо до Рилския манастир. Той е единственият чужденец, комуто е оказана тази чест! Защото е бил възприеман като ирландецът с българско сърце.
Преди да се спомине, години наред той е гласът на българския интерес в Европа. Като кореспондент на прочутия английски вестник Таймс, Баучер пише истории от нашата страна, които се четат от министри, политици, хора, взимащи решения.
Какво пише той за нас? Какво го трогва в родината ни? Защо името му трябва да се знае от всеки родолюбец? Онези от вас, които са били на представление на Ансамбъл Българе – Осмото чудо, знаят отговорите на тези въпроси. В този зрелищен спектакъл се прожектират вълнуващите кадри от филм, показващ един от последните дни на Баучер на тази земя. А ролята на ирландеца се играе от известния английски актьор Бен Крос.
Пътувайки за последен път с Ориент експрес към България, Баучер се запознава с младия унгарски композитор Бела Барток. И му разкрива една от най-големите български магии. Тази на неравноделните ритми. Само чужденец, който има специално отношение към българщината, би могъл да вникне в нещо толкова странно, трудно за осмисляне и абсолютно уникално! А Баучер очевидно е такъв, защото историята основно го помни, облякъл български народни носии.
Кой е Джеймс Баучер?
Роден е на 18 декември 1850 г. в ирландската област Лимерик. Учи в Кралското училище на Портора в Енискилън, в дъблинския Тринити колидж, а впоследствие и в Кингс Колидж в Кембридж, Англия. Иска да стане адвокат, но има финансови затруднения и прогресираща глухота. И заради това се насочва към друго поприще. Става учител в елитния колеж Итън, където учат английски и европейски политици, благородници, министър-председатели и крале. Още там започва да пише. А талантът му в тази област привлича вниманието на в. Таймс.
През втората половина на 70-те години на 19-ти век Балканите са много горещо място. След Априлското въстание и кланетата по нашите земи, западните медии буквално гръмват. Русия повежда поредната си война срещу Османската империя, която завършва с Освобождението на България. Новата страна не се нрави на Великите сили в границите, които са първоначално договорени. Никой не иска на Балканите нов голям играч и то под очевидно руско влияние. Страната е разпокъсана. Впоследствие двете ú по-големи части се обединяват. Следват нови трусове в района. Княз Батенберг е свален от престола с проруски преврат. Заменен е от Фердинанд Сакскобургготски.
През 1888 г. Джеймс Баучер получава предложение да стане кореспондент на Таймс за Балканите. Той се съгласява и пристига първо в Румъния, а после в България. В сраната ни
прави репортаж за първата обиколка на новия княз Фердинанд
и бъдещ цар из княжеството. Баучер се интересува и от другите народи в региона, разбира се. Среща се с критските бунтовници, борещи се за независимостта на острова си. И става съпричастен с каузата им. Пише за Древна Гърция и допринася за повишаване на интереса към възраждане на Олимпийските игри. Вълнува се от всеки бунт и военен конфликт в региона.
В тези размирни времена и предавайки от тази така интересна точка в Европа, Джеймс Баучер се превръща в един от най-влиятелните британски журналисти. Статиите му се четат от държавниците на Острова. Сътрудничи и на престижната енциклопедия Британика, която публикува материалите му за България, Гърция и Румъния в няколко свои издания. Стига дотам да е таен посредник между правителствата в района за сформирането на Балкански съюз преди Първата световна война.
Баучер бил омагьосан от България
Заради дописките си Джеймс Баучер често е обвиняван в пристрастност към България. Най-вече от гръцките патриоти, които са против подкрепата на ирландеца за присъединяване на Македония към България. През 1913 г. той остро критикува клаузите на Букурещкия мирен договор, който слага край на Втората балканска война. Според този договор България трябва да отстъпи Южна Добруджа на Румъния и да се откаже от претенциите си върху Македония.
Приятелството му с българските власти обаче не е безрезервно и не върви по мед и масло. Журналистът е с изключително обострени сетива за справедливост и обективност. Пише, че покушението над Стефан Стамболов е политически акт, заради което си навлича гнева на българското правителство, което тълкува тази му позиция като критика против себе си.
Прави и остър материал за жестокостите, на които са подложени българските помаци. Става въпрос за това, че българи християни редовно нападат братята си мюсюлмани, за да отмъстят за съдбата на българите, останали в Османската империя и по-специално на тези от Македония. Заради тази дописка на Баучер дори му се налага да напусне България. След време обаче отношенията между ирландеца и българските власти са изгладени и
той се завръща в любимата си България
Какво обаче го привлича толкова силно тук, освен професионалният интерес? Джеймс Баучер често е виждан да се облича в български традиционни одежди. Казва, че обича да спи завит с ямурлук, да яде хляб с лук и да пие люта ракия. Сприятелява се с хора от всички прослойки – от интелектуалци и министри до файтонджии. Смята се, че е бил близък с българския герой генерал Вазов. Със сигурност е имал добри контакти с други чужденци, пристигнали по различни поводи в страната ни.
Позира за една от най-известните картини, свързани с родния бит. Става въпрос за прочутата Ръченица на чешкия художник Ян Мърквичка. Смята се, че картината е нарисувана в кръчма в Бистрица. Централната фигура – мъжът, играещ ръченица, е самият Джеймс Баучер.
Ирландец, танцуващ българска ръченица, нарисуван от чех
Картина, превърнала се в една от най-важните и емблематични за историята и изкуството ни. Впоследствие друг наш художник – Никола Михайлов, също рисува Джеймс Баучер в народна носия.
В спектакъла си прочутият Ансамбъл Българе използва личността на Баучер, позирането му за Ръченицата на Мърквичка и факта, че умира в България, като повод по изключително емоционален начин да разкажат за чудото на българските неравноделни ритми. Струва ми се, че имат достатъчно исторически основания да направят тази връзка.
Използват личността на журналиста като разказвач на чудото на българския ритъм. Всъщност, тези ритми се срещат във фолклора и на други балкански народи, но в най-голяма степен са застъпени и развити при нас.
Възможно е към края на живота си Джеймс Баучер да се е срещнал с унгарския композитор Бела Барток и да го е заразил с любовта си към причудливите тактове в българския фолклор. Поне това е версията, лансирана от Ансамбъл Българе и някак ми се иска да е сигурно, че е стъпила върху сигурен исторически факт. Факт е със сигурност обаче това, че Барток изследва музиката ни горе-долу по това време. И пръв той въвежда неравноделните ритми в европейската музика. Нарича ги БЪЛГАРСКИ!
Баучер избира да умре в България
В края на 1920 г. Джеймс Баучер пристига за последно в България. Напуска страната и земята завинаги на 30 декември същата година. Макар да не е православен християнин, за него е отслужено опело. Хиляди софиянци се стичат да отдадат почитта си към ирландеца с българско сърце. Към мъжа, отстоявал българската кауза по-ревностно от мнозина родни политици. Изпращат го с почести, достойни за цар! После той поема в последния си път. Погребан е до Рилската света обител, на място, което било негово любимо приживе – единственият чужденец, комуто България оказва тази висока чест.
А като говорим за ръченица – неотдавна на страницата ни във Фейсбук споделихме как три българчета, живеещи в чужбина, танцуват един от най-българските танци на международно събитие. Децата не са професионално подготвени. Единствената им мотивация – да покажат част от прекрасната България по свой начин. За да ги видите кликнете ТУК.
Прекрасен материал! Написан със знание, честност и сърце. Браво на авторката, която не познавам!