Жан-Пол Белмондо е една от легендите в света на киното. Без него то нямаше да е същото. Приносът му е безспорен, а талантът – необятен.
Жан-Пол Чарлз Белмондо се ражда на 9 април 1933 година в западното парижко предградие Ньой сюр Сен. Животът му започва в артистично семейство – баща му е известен скулптор, а майка му – художник. Като дете Жан не се интересува особено от ученето, но е запален по спорта. Най-вече по футбола и бокса. Има кратка, но много успешна боксова кариера. След тежки наранявания по тялото, сред които и счупен нос, французинът казва:
„Спрях, когато лицето, което видях в огледалото, започна да се променя“.
Като тийнейджър започва да посещава частно театрално училище, тъй като се чувства привлечен от актьорското майсторство. В негово лице боксът губи един отличен състезател, но киното печели един истински гигант. Когато е 20-годишен се записва да учи в Консерваторията на драматичните изкуства в Париж. 3 години по-късно напуска учебното заведение, а преподавателите му заявяват, че заради външния си вид той едва ли някога ще види образа си на екрана. Но грешат.
Кариерата му официално започва в началото на 50-те години в театъра. Но интересът му към киното не закъснява. Първите му снимки са през 1856 г. в късометражния филм Молиер.
Звездата на Жан-Пол Белмондо изгрява ярко
по време на така наречената Нова вълна в киното, настъпваща в началото на 60-те години на миналия век. Той се счита за един от пионерите в нея. Бързо се превръща в любимец на публиката и сигурно оръжие в ръцете на режисьорите. Френската филмова икона покорява екрана с уменията и неотразимата си усмивка. Той се задържа на гребена на вълната в продължение на няколко десетилетия. По този начин радва безброй почитатели на френското и европейско кино. Една от първите му забележителни роли е в комедията Бъди красива, но млъкни (1968). Там се среща с неотразимия си колега, вечен съперник и идол на поколения Ален Делон. Сред другите му известни превъплъщения се нареждат ролите му в До последен дъх (1960), Жената си е жена (1961), Човекът от Рио (1964), Лудият Пиеро (1965), Борсалино (1970), в който отново си партнира с Ален Делон, и много други.
Въпреки огромния талант, който успешно реализира на екрана. и многобройните покани, идващи от Холивуд, Жан-Пол Белмондо отказва да се снима в американски продукции и като цяло е резервиран към филмите на английски език. Макар че участва в няколко такива в началото на кариерата си, след това взима категорично решение и отказва този род ангажименти. Често е описван като една от най-влиятелните и значими фигури, допринесли за развитието и оформянето на френското и европейско кино.
Ролите на Жан-Пол Белмондо или както го наричат галено Бебел започват да се роят. Той се превръща в едно от най-обичаните и разпознаваеми лица от екрана. Снима се в над 90 филмови продукции. През 1989 г.
печели награда Cesar за най -добър актьор
за участието си в Пътят на едно разглезено дете. Сред отличията и заслугите на талантливия актьор се нареждат и две номинации за награда БАФТА. По време на кариерата си получава и множество награди от различни фестивали. В това число и от прословутия фестивал в Кан. А през 2017 г. печели още едно отличие Cesar.
Много от ролите на френския актьор в киното са на полицай. От Националната френска полиция заявяват: „Дори да е само кино, вие сте по някакъв начин един от нас, г -н Белмондо“. Но с времето той се превъплъщава и в много други образи като тези на чувствителен интелектуалец, обикновен работник или свещеник. А често се превръща в лентите и в гангстер. Актьорът е известен с това, че
сам изпълнява всичките каскади в екшън филмите
в които участва. Но при тежък инцидент по време на снимките на криминалната комедия Hold-Up (1985) преустановява тази практика.
В драмата Две жени Белмондо си партнира с великолепната си колежка София Лорен. Тя печели Оскар за най-добра женска роля за участието си във филма. Всъщност това е първата подобна награда, спечелена от чуждоезичен филм.
Освен като актьор, в по-късните години на професионалния си път Белмондо се изявява и като режисьор и продуцент. Той основава и собствена продуцентска компания. Но не забравя и първата си голяма страст – театъра. Той участва в множество театрални представления. Жан-Пол Белмондо се чувства удовлетворен от кариерата и живота си. Думите му са простички, но силни. Той споделя:
„Бих казал, че съм направил всичко, което съм искал“.
В личен план през 1952 г. Белмондо се жени за Елоди Констант. Двамата имат три деца – две дъщери – Патрисия и Флоранс, и един син – Пол. Но двамата се развеждат няколко години по-късно.
След това френският актьор има много връзки, повечето от които са с известни дами от сферата, в която работи. През 1989 г.
среща следващата си голяма любов –
24-годишната танцьорка Нати Тардивел. Той самият по това време е в средата на 50-те си години. Жан и Нати живеят заедно повече от десетилетие, преди да се оженят през 2002 г. На следващата година се ражда и четвъртото дете на френския актьор – дъщеря му Стела. През 2008 двойката се развежда.
Междувременно най-голямата дъщеря на Жан-Пол Белмондо – Патрисия, загива трагично в пожар през есента на 1993 г. По това време тя е 39-годишна. Тази драма буквално съкрушава актьора и завинаги остава да тежи в сърцето му. Той пише в мемоарите си:
“Човек не може да загуби детето си. Това е забранено, срещу природата е. Родителят умира преди децата си – това е посоката, която събитията трябва да следват. Иначе полудяваш“.
През 2001 г. Жан-Пол Белмондо преживява тежък инсулт, който силно уврежда тялото му. Дълго след това не може да се движи и говори. Това го прави неработоспособен и той се оттегля от актьорското поприще за почти едно десетилетие. Но през 2008 г. големият актьор се завръща победоносно на екрана. Участието му във филма Човекът и неговото куче няма за цел да скрие пораженията, които инсултът му е нанесъл. Точно обратното. Те се превръщат в част от характеристиката на героя му.
Краят на звездния път на Жан-Пол Белмондо настъпва на 6 септември 2021 г., когато актьорът
умира в дома си в Париж, на 88-годишна възраст
Изпратен е от цялата френска общност с почести, аплодисменти и камбанен звън. Но за него скърбят не само сънародниците му, а и целият останал свят. По повод смъртта на френската легенда Ален Делон сподели:
„Аз не бях повече от него, той не беше повече от мен. Разбит съм. 60 години кариера, 60 години, през които той докосна света и разчувства тълпите. Това е приятел, когото губя“.
А действащият френски президент – Еманюел Макрон, определи Жан-Пол Белмондо като национално съкровище.
Вижте още: В главната роля: Ален Делон
