Повечето жени често се превръщаме в двигател на семейството. Изземваме функциите на мъжете, а после се чудим защо те нищо не вършат и ние сме и жената, и мъжа в тази връзка. Сами сме си виновни.
Еменципирайки се, стараейки се да сме равни с тях, да печелим пари, да напредваме в кариерата и в същото време да въртим домакинството, да се грижим за децата… стигаме до положението, в което сме се претоварили и се чувстваме като коня, който не тегли семейната каруца, ами я влачи на гърба си – заедно със съпруга и децата (детето).
И си казваме: “За какво всъщност ми е ТОЙ, щом аз съм и жената, и мъжът в къщата?”
Като много българки и аз съм минала по този път… Къде е генезисът на проблема “жената, превърнала се в мъжа в семейството”?
Съвременната българка се е натоварила да печели, колкото мъжа си или почти толкова. В същото време няма право да го изтъква и не желае да го прави, за да не нарани егото му.
В много връзки (поне на пръв поглед) мъжът и жената са равностойни партньори, както в юридическо сдружение. Ако на Него му удържат пари от заплатата за ипотеката, то тя плаща сметките, за да е фифти – фифти положението.
Той често е небрежен
спрямо битови проблеми като ремонти
и други подобни. Не му се занимава с майстори, най-простичко казано. По този повод тя си взима отпуск и с вещината на опитен диригент, ръководи ремонтите вкъщи.
И така, когато в жилището тече неизвестно от къде, но мъжът няма приятел, който да е минал през този “ад” и съответно не знае как да реши ситуацията, ЖЕНАТА влиза в гугъл и започва да рови из сайтове и форуми, за да научи възможно повече за откриването на течове от неизвестен източник и различните видове тестове. През това време мъжът ще си полегне, защото се труди прекалено много. Или ще си пусне футболен мач – все пак какво по-важно има от битката между два английски гранда в неделя следобед?
Прочетете още: Митът за самотата
И така, понеже “жените можем да вършим няколко неща едновременно”, както каза една позната, ние го доказваме ежедневно и във всичко.
Работим по 12 часа, после чистим, приготвяме децата…
И поради тази причина си планираме по-добре времето не само на дневна, а дори и на неколкомесечна база.
Знам, че е леко несправедливо да го правя, но ако теглим чертата, ние жените в повечето български семейства сме тези, които решаваме 80–90% от семейните проблеми.
Не, че нямаме доверие на мъжа си, но ще се справим по-бързо от него и няма да му обясняваме на дълго и на широко какво трябва да се направи. Ходим по родителски срещи, защото той няма нерви да седи по час и половина и да слуша “простотии”.
Мъжът е ангажиран с работата си, дава изкараните пари вкъщи, но за всичко останало отговаря жената. После тя почва да се оплаква, че той е ленив, че не помага вкъщи, че ú отказва секс и т.н.
Стигаме до въпроса “Как се чувства той в тази ситуация?”
Ами, все по-малко мъж
Той е с иззети функции като глава на семейство и като отговарящ за т.нар. благо. Жената недоволства, че е претоварена. Никой не е доволен.
Вариантите за излизане от положението са три: директен, деликатен и краен.
Първият предвижда провеждането на сериозен разговор, в който да се разделят отговорностите и задълженията поравно или повечето поне от финансовите ангажименти да бъдат поети от мъжа. Това в някои случаи е трудно постижимо, защото някои мъже не обичат да сядат и да водят сериозни разговори за бъдещето на семейството. Или веднага избухват, или излизат от стаята.
За да не се стига до такава ръзвръзка, можем да изберем следващия по-деликатен вариант:
Малко по малко да му делегираме повече задължения и отговорности – било под претекст, че сме натоварени повече в работата или с децата. Така той няма да се чувства един вид притиснат до стената, но ще върши повече неща, ще носи повече отговорности и ще погалим егото му, защото ще се почувства по-силен.
Ако тези варианти не сработят стигаме и до третия. Крайният.
Раздяла. И всеки сам да си тегли собствената каруца. Това хич не е лесно, води до сътресения първо у “изненадания” от новината за раздялата, а впоследствие и у жената, която е поела инициативата да свали един пътник от каруцата си. Казвам жената, защото опитът ми сочи, че именно нежните половинки взимат решението за развод в болшинството от случаите.
За да не ви се налага да избирате някой от тези три варианта,
можете просто да бъдете жени
По-нежни, по-слаби в дадени ситуации, оставете се да бъдете обгрижвани, а вие се занимавайте повече със себе си, с децата и дома. В някои случаи може да ви се наложи да скриете за някое свое умение – например, че можете да пренесете и да изтупате сама килим с размери 2 на 3 метра, направете го.
Пасувайте и оставете мъжът да върши мъжката работа. Все пак той не готви и не мие чиниите всеки ден, нали?
