Жени, които се влюбват в жени. Но невинаги са лесбийки

Наричат ги късно разкрилите се лесбийки. Това са жените, които към своите 30+ години, след като са направили семейство, деца и кариера, се влюбват отново. В жени. Оставят хетеросексуалността зад гърба си, а с нея зад тях се озовават и доскоро любимите им мъже. И все пак, усещането не е за променена сексуална идентичност. Защото някои от тези жени отказват да се определят като гей или като би.

Не харесват етикетите

И не, това не е феномен. Явление е. Защото се случва на толкова много, включително и на толкова известни дами, че няма как да се престорим на изненадани. Шокирани? Може би. Любопитни? Със сигурност. Но изненадани?

Какво изненадващо има в това да навлезеш в нов етап от живота си? Да си зададеш екзистенциални въпроси и да изследваш отново собствената си идентичност. Да си дадеш сметка, че ти пука по-малко от преди какво мислят другите и че си по-уверен кой си всъщност. И кого искаш.

Нещо подобно направи наскоро Елизабет Гилбърт, авторката на Яж, моли се и обичай. Тя призна публично във Фейсбук, че се е разделила със съпруга си, защото се е влюбила и е започнала връзка с най-добрата си приятелка – родената в Сирия писателка Райя Елиас, диагностицирана с нелечим вид рак.

“Смъртта – или поне усещането за нея – има своя начин да разчиства пред нас всичко, което не е истинско. В това отворило се пространство се изправих пред тази истина: аз не просто обичам Райя, аз съм влюбена в нея. И нямам повече време да отричам това.”

Коментарите под поста, от който е този откъс, са предимно подкрепящи. Не мисля, че е само от съжаление към Райя и от съчувствие към талантлив писател като Гилбърт.

Пътят към това разбиране

или поне опит за разбиране, което среща авторката, е утъпкван в последните години от много други популярни личности.

Например – Мери Портас, гуру в продажбите на дребно във Великобритания, беше омъжена 14 години за мъж, от когото има две деца, преди да се ожени и да има трето дете с модната редакторка Мелани Рики. Актрисата от Сексът и градът Синтия Никсън беше в хетеросексуална връзка цели 15 години, преди да се влюби в Кристин Маринони, за която се и ожени три години по-късно. Порша де Роси също бeше омъжена, преди да се ожени за комедийната актриса и тв водеща Ел Дедженерис през 2008 г.

И още, и още примери – звездни, но не само. Ала все пак с достатъчно авторитетни имена, включително и на учени, психолози, писатели.

Защо новините за тях ни объркват, но все пак ги разбираме?

“Най-накрая започваме да осъзнаваме, че сексуалността не е нито бинарна, нито фиксирана”, обяснява авторката Сюзи Орбах. Тя е прекарала над 30 години с колегата си Джоузеф Шварц, от когото има две деца, но с когото вече не е заедно. Защото Орбах се жени за романистката Джанет Уинтерсън.

Според Орбах любовта, привличането, идентичността, привързването и сексуалността са с повече слоеве и са по-интересни, отколкото им е позволено да бъдат публично. Досега. Сега комплексността им е на наше разположение. И от нас зависи да разбием мита, че един човек цял живот е само гей или само хетеро.

На друга вълна

По-приемливото ни отношение спрямо сексуалността, в съчетание с легализирането на гей браковете в много страни – поне на Запад – помага на жените днес да са по-освободени. Да признават по-лесно кои и какви са. Нещо немислимо 1-2 десетилетия назад, когато са били по-млади, според секстерапевта Клеър Прендергаст.

Но защо тогава дамите, които превключват на друга вълна по-късно в живота си, често не са така радостни да се определят непременно като лесбийки? Или, както заяви Елизабет Гилбърт, те просто обикват друг човек, този път жена.

Връзката майка-дъщеря

Сюзи Орбах предлага и по-различен поглед към това явление. Такъв, който обяснява гей превключванията при нежния пол като не чак толкова изненадващи. Орбах говори за първоначалната връзка между майките и дъщерите. “В чии обятия сте били най-напред, чие ухание сте вдишвали първо и кой е първият ви пример за докосването тяло в тяло?”, пита известната психоаналитичка.

“Все още не сме доживели времена, в които да сме отглеждани масово от бащите ни. Така че за една жена е голямо пътуване, докато стигне до хетеросексуалността.”

“Това, което се случва, е че “завиваме” с хетеросексуалност връзката с майката. Не се изключваме от нея. Не се отказваме от хубавото усещане за интимност с друга жена.“

Подобни думи може и да ви разсмиват. Може да ви звучат като твърде дръзко обяснение, или твърде неразбираемо Но за една все по-голяма група жени те са нужното обяснение. Онова, което да ги спаси от вината и усещането за ненормалност.

“Дамите в нашата група са развълнувани”, казва Андреа Хюит, автор на блог по темата и основател на група за взаимопомощ. Андреа има две деца и е “излязла на светло” след два брака с мъже. “Много от тези жени са чували упреци и подвеждащи успокоения, като “просто си объркана” или “изживяваш криза на средната възраст”. Така че за тях сега е наистина важно всяко по-сериозно изследване на опита им.”

Прочетете още: Капанът на еднопосочната любов

Като например книгата на Карън Строк Омъжени жени, които обичат жени. Авторката написала първата част, след като потърсила още жени като себе си. Тя е лесбийка, но все още е омъжена за съпруга си, който е наясно с нейната сексуалност.

“Никога не би ме изгонил, а и аз не бих изгонила него. Преначертахме връзката си. Сега живеем заедно, но в отделни стаи. Имаме внуци. Ситуацията ни е уникална.”

Строк намерила героините за първото си издание, като разпитвала приятели и познати. Събрала достатъчно материал за книга. Но когато стигнала до писане на втората част, се обърнала към интернет за още примери. “Само за няколко дни с мен се свързаха повече жени, отколкото бих могла да интервюирам.”

И така, за онези от нас, които все още трудно схващат: тези жени са гей, но не по рождение.

Те са лесбийки по желание

могат да променят сексуалната си ориентация. Тоест, не са непременно лесбийки или би, които цял живот са се престрували на нещо друго.

Доказва го и проучване на Кристан Моран от Американската асоциация на психолозите. В него се посочва, че човешката сексуалност най-вероятно е флуидна и бихме могли да превключваме между различни нейни проявления. Ако поискаме. Революционно, нали! Специалистите обаче все още не са наясно какво може да ни провокира и какво – да задържи избора ни непроменен.

Това, което се знае е, че:

• вероятността да преначертаем границите на сексуалността си е по-голяма с напредването на възрастта.

“Хората стават по-експанзивни по всякакви начини, когато добавят години към живота си”, обяснява д-р Лиза Даймънд, асоцииран професор по психолоигия и джендър проучвания в Университета на Юта.

“Много жени на по-късен етап, когато не са вече загрижени за отглеждането на децата, преразглеждат брака си. Виждат го под друг ъгъл и преценяват доколко е задоволителен за тях. И това е нов начин да потърсят онова, което наистина искат и харесват.”

Това не означава, че избират дали да са гей или хетеро. Превключването на нова вълна е отвъд съзнателния ни контрол. То не е избор, нищо че

културата ни често не прави разлика между промяна и избор

Пубертетът, да речем, ни въвлича в куп промени, които не сме пожелали сами. Още повече, че дълбоко в себе си, когато се влюбим, знаем, че не хлътваме по форми и тела, а по нещо, което е в очите или отвъд тях.

“Има хора, които се страхуват от промяната. Намират я за заплаха”, казва Даймънд. “За други тя е вълнуваща и освобождаваща, особено за жените на средна или по-късна възраст.” Но ние сме

общество, настроено против остаряването

Харесва ни хората да са млади, секси, привлекателни. И си мисля, че идеята – самата идея – че сексуалността може да мине през вълнуващ, събуждащ, освежаващ обрат на етап, в който повечето хора вече не приемат жените за интересни, е наистина освобождаваща.

Бъдещето ни, дори след брака, децата и подредения дом, явно не е никак ясно. Поне в сексуален план. То може тепърва да бъде динамично и изпълнено със спиращи дъха моменти. С нови въпроси за това, кои сме. С нови пъзели за сглобяване.

Защото, както пише Елизабет Гилбърт в Яж, моли се и обичай:

„Това пак са двама човека, които се опитват да се разберат. Така че ще е сложно. Любовта винаги е сложна.“