Признавам, че това е тема, за която ми беше трудно да пиша. Всички истории, които прочетох, ме отвратиха, ужасиха и ме накараха дълбоко да се съмнява в човешката еволюция и здравия разум. Смятам обаче, че е много важно да се говори за това. И ние – свободните жени, трябва да издигнем глас в защита на онези, които нямат избор и чийто живот е белязан от болката със самото им раждане. Ще говорим за женското обрязване.
Предупреждавам, че следващите редове съдържат трудни за възприемане грозни факти, но
реално описват положението на милиони жени по света
Нека започнем с малко история. Женското обрязване е обичай, следващ традициите на Исляма и по-точно – Шериата, разпространен в Африка, Индонезия, Близкия изток и в Югоизточна Азия.
Някои го наричат операция, но реално това е генитално осакатяване, свързано с изрязването на клитора и срамните устни на момичетата и след това зашиване на каквото е останало, като се оставя една малка дупка за естествени нужди. Това се случва без упойка и за инструменти се използват бръснарско ножче, остър камък, игли, нагорещени въглени, парчета стъкло, ножици, а понякога и зъби…
След обрязването краката на момичето се завързват да не мърда и за известен период е отделена от останалите. Скоро след това девойката може да бъде омъжена, нищо, че възрастта ѝ е малко над 10 години. В първата брачна нощ, в повечето случаи, съпругът си помага с нож, за да разшири малкия отвор, който е зашит здраво…
Вижте историята на една жена, която накара света да си отвори очите за тази отвратителна практика – Уейърис Дайри – сомалийската пастирка, която стана супермодел
Над 20% от обрязаните момичета умират от кръвозагуба или от последващи усложнения. Оцелелите често страдат от безплодие, кисти и са податливи на всякакви инфекции и болести. Никога не изпитват сексуално удоволствие и през целия си живот имат ужасни болки при менструация, полов акт и уриниране.
Някои умират при бременност или раждане в следствие на женското обрязване
А емоционалните травми оставят своя отпечатък завинаги върху психиката им. Това се прави с момичета над 3-годишна възраст, като се смята, че така жената няма да изневери на съпруга си и с болката се пречиства. Приема се, че е вид контрол на нейната сексуалност и гаранция, че нечистите ѝ части няма да нарушат семейното спокойствие.
“Жената е най-голямата заплаха за мъжа, тя е зъл дух, който го отклонява от пътя му. Замъглява ума му с това, което се намира между краката ѝ. Затова онова нещо трябва да се отреже”. Това са думи на един “мъдрец” – Насер Ал-Шакер, един от привържениците на идеята женското обрязване да се легализира в Египет.
По данни на Световната здравна организация над 130 млн. момичета са минали през тази процедура и бройката се увеличава с по 6000 всеки ден. Въпросът за категорично премахване на подобно варварство се повдига за първи път през 1993 г. на Световна здравна конференция. През 2000 г. ООН открито заклеймява този ужас и официално го определя като нарушение на правата на човека.
През 2001 г. и Европейският парламент приема решение за криминализиране на обрязването и поставя началото на кампании в защита на малтретираните жени. Правят се опити за налагане на забраняващи закони в редица африкански държави, но там това става трудно и твърде често продължава да се случва.
Много хуманитарни организации издигат глас в закрила на жертвите и предлагат убежище на бягащи момичета. За съжаление, дори и днес,
дори и в Европа, ритуалът продължава да се практикува
Има черни статистики, според които Лондон оглавява европейските столици по брой женски обрязвания – 10 хил. всяка година.
6 февруари е обявен за световен ден за борба с женското осакатяване. Тъжното е, че милионите наранени жени вероятно дори не знаят, че има хора, които се борят за техните права. Те са израснали в свят, в който е нормално болката да е част от живота им. Но това не е нормално и трябва да спре!
