Имаше един тип… “Много мислиш – казваше. – Твърде много мислиш. Мисленето убива действието. Спри да мислиш, да подреждаш и да се вкарваш в разни сценарии и изживявай моментите!”
Обичаше импровизациите. Беше убеден, че му се получават. И понякога наистина беше така. Но само понякога. За него бяха житейска философия, която успешно проповядваше на другите. През повечето време обаче, докато си мислеше, че импровизира и изживява моментите, всъщност
натъкмяваше собствените си сценарии
от които не искаше, не можеше или не знаеше как да се измъкне. Или държеше на тях твърде много, или страдаше от Стокхолмски синдром. Беше усъвършенствал несекващите редакции-импровизации до безизходност. Нали знаете, от онези хора, които могат да ти дадат най-добрия съвет за спасение, но категорично не съумяват да го дадат на себе си. Още повече пък да го приложат върху собственото си житие.
Откакто го познавам, все пренаписва. Тоя сценарий стана толкова банален, че чак е тъжен. И все ми повтаря:
“Много мислиш. Спри!”
Мисля. Всеки път, когато го видя и запее все същата изтъркана песен, се чудя какво е в състояние да отвори авариен изход в такъв житейски лабиринт. Преживяното някак си ме доведе до фразата: “Случи ми се точно това, от което най-много ме е било страх и което всячески съм се старал да избегна”. Май само в такива вододелни натрупвания е скрит правилният отговор. Случки, които се случват с такъв интензитет и толкова разбъркват всичко, че след тях скъсваш всички сценарии и дори не ти остава желание да пишеш нови. Ей
тогава истински започваш да импровизираш и да живееш
Няма как да е иначе – сценарият и импровизацията се изключват взаимно.
Клетка с капан вътре са нашите сценарии – двойно подсигуряване. Смазаният с първокласно масло автоблокиращ механизъм, който те спира да приемаш и получаваш, когато начинът, по който ти се дава, не се вписва в собствената ти представа за това как, кога, от кого, под каква форма и т.н. трябва да ти се дава. В най-общ житейски смисъл. Нещото, което ти отнема спонтанността и някак си неминуемо те прави недоволен, а после и нещастен.
Това е логичната развръзка, след като оставяш на живота една-единствена, измислена от теб възможност да бъдеш щастлив. Да се придържаш към нея на всяка цена просто защото така, може да превърне съществуването ти в ад. Да отхвърлиш нещо, което искаш, само защото си си представял, че трябва да го получиш по друг начин, граничи с глупост.
Ужасно разпространена глупост!
Да адаптираш единствения възможен (!!!) сценарий за пребиваването ти на този свят и към всяка “изненада”, която ти се случва, значи да вегетираш.
Животът е ужасно, болезнено непредсказуем. Има и чувство за хумор, но обикновено го демонстрира на наш гръб и не играе по сценарий. Може да обърне всичките ти планове и представи за теб с главата надолу, може да те запрати на другия край на света буквално за два месеца. Може да превърне най-голямата ти мечта в най-страшния ти буден кошмар, може да ти донесе това, за което никога не си се сещал дори да мечтаеш. Изобщо – може да се случи всичко, от което най-много те е страх, и всячески се стараеш да избегнеш.
И понеже все мисля (без това да ми пречи на импровизирането), се чудя нужно ли е да преживееш нещо стресиращо, за да си дадеш сметка, че да скъсаш листовете на сценария колкото е възможно по-рано, е
единственото умно нещо, което можеш да направиш за себе си
В живот, определян от въпросите “какво” и “как” (ще ми се случи), е важно да се фокусираш върху съдържанието, а не върху формата. Иначе съществува реалната опасност да живееш, без да преживяваш, защото отказваш да преживяваш по начин, различен от този, който някога, по някаква причина си сметнал за най-подходящ за себе си.
Този тип… Събрал е материал за роман, и то без край. Толкова пъти е коригирал своите сценарии, че идеята отдавна се е размила. Ако не беше тъжно, щеше да е смешно. Всеки път, когато го видя, ми се иска да го питам дали не е по-добре да изпълняваш главната роля в собствения си живот, отколкото да пишеш реплики за ситуации, които с 99% вероятност няма да се случат. Ще ми се да му кажа:
“Спри да пишеш, да подреждаш и да се вкарваш в разни сценарии и изживявай моментите! Импровизирай и бъди щастлив!”
