Никога не е късно да направиш обратен завой! Независимо от мястото, времето и страховете – своите и чуждите. Срещаме ви с един храбрец, хукнал по онзи чист детски начин да гони мечтата си – в случая за по-добър, балансиран, здравословен и спокоен живот без стрес. Анастасия Манлихер.
“Все ме питат за фамилията ми – Манлихер. Дядо ми по бащина линия се е казвал така, а той е бил кръстен на неговия дядо. Името е австрийско. Има исторически данни, че с идването на Фердинанд в България, в северозападна България, откъдето са и те, се заселват австрийски селяни”
– обяснява нетипичното фамилно име Анастасия.
Като малка мечтае да стана певица. Започва да свири на цигулка на 5 г., а преди да се научи да пише буквите, вече умее да пише ноти. Следва съвета на майка си да си намери “сериозна” професия и се захваща с журналистика. Над 15 години работи в медиите (телевизия, радио, печат).
Последните нялко от тях съвместява журналистиката с интензивна работа като пиар на различни музикални събития, част, от които и организира.
“Последното сякаш искам вече да е минало – работата е изключително напрегната и напрягаща, особено с нелоялните хора в музикалния бранш”
– махва с ръка Анастасия, сякаш за да прогони лошите мисли и спомени и се насочва към реалността. А тя е съвсем различна. След като години наред трупа стрес, умора и напрежение, столичанката решава да промени живота си и да се ориентира към работа с духовни практики, йога, релаксация…
Но нека Анастасия ви разкаже повече за нейния нов, по-спокоен и облагороден свят, както и за начините, по които да се освободим от напрежението и да станем по-добри към самите себе си.
Анастасия, с какво се занимаваш в момента?
Съдбата ме побутна сериозно и продължава да ме направлява в тази посока – на заниманията с практики, които да подобряват здравето на хората – физическото и психическото. Да, някои от тях, като медитациите, са базирани на чисто духовна материя, която човечеството едва сега отново преоткрива. В нито едно от моите занимания обаче не залагам на окултността! Съвсем целенасочено се пазя от подобни неща – ритуали, викания на не знам си какви си сили, шамански практики.
Започнах преди година и половина с часове по водена релаксация и показвах техники за справяне със стреса. Доразвивам това, като към него добавям и оздравителни упражнения и йога асани за изправяне на опорно-двигателния апарат, защото без здрава костна система, няма здраве никак. Опитвам се да задълбоча събираните с години знания по хранене. Интересувам се вече и от ароматерапия.
Звучиш като човек, който трупа знания и умения и има ясна представа къде иска да стигне. Каква е целта ти?
Иска ми се да стана с течение на времето един завършен health coach. На български може би е коректно да се преведе като здравен ментор, т.е. специалист, който гледа на решаването на проблема в абсолютната му цялост, а не на парче. Примерно – имам болка в коляното – отивам на ортопед или юмейхо терапевт, не мога да се справя с напрежението – отивам при клиничен психолог. Мисля, че тялото и душата ни неслучайно са сглобени в едно цяло и си взаимодействат, затова и подходът към тях би следвало да е цялостен. Иначе от журналистиката все още не съм се отказала. А музиката също остава в плановете ми.
Къде виждаш пресечната точка между музиката, журналистиката и йогата?
Пресечната точка между музиката и йогата е в духовното. С музиката можеш да докоснеш най-фините частици от същността на едно живо същество. Неслучайно и музикотерапията въздейства толкова надълбоко, колкото другите методики не успяват да се справят. Покрай моята учителка по солфеж от тийн годините ми, която всъщност ме въведе в йога, се сдобих с една апокрифна книга, която обяснява структурата на творението, част от което е и Земята и човешкия род.
Та в тази мъдра книга е описано, че там, където е чистият потенциал, където е най-високата и чиста вибрация – това, което наричаме Бог или безусловна Любов, има само фини звуци. Неслучайно и Библията започва с фразата “В началото бе Словото”. Само че слово не като думи, а като съставните на думите части – звуците. А журналистиката се намества може би в желанието да съм посредник в предаването на информация. Като човек, който иска да помага, задачата ми е същата – аз не откривам топлата вода, просто искам да дам на хората точните инструменти, с които да поправят собствената си къщичка – телата и душите си.
Кои са най-стресовите ситуации за съвременните градски хора и в частност за българите?
Несигурността дали утре ще имаш пари и респективно средства да се храниш и да си плащаш сметките.
Ужасяващо много хора вече живеят на ръба или в мизерия в тази държава
Самата аз изпитах това, уволнена от работа поради болест, напълно изтощена и неработоспособна и… без социална подкрепа. Българите си имат държава мащеха и това е страшното – няма на кого да разчиташ, когато паднеш, няма кой да ти подаде ръка. Късметлия си, ако имаш близки, които да поемат тази функция. Но ако нямаш?! Другото е общочовешко. Хората все още общуват на вибрацията на страха – тънат в непрестанни обвинения, осъждания, фокусират се върху драми. И оттам идва стрес. Време е хората да започнат да излизат от този план и да гледат на живота малко по-широкообхватно.
Какви са начините да се освободим от натрупания в ежедневието стрес?
Чисто практично – ежедневно себеотпускане, тъй наречената релаксация или автогенен тренинг или йога нидра. Другото е дихателни упражнения и техники. Дишането е много мощен метод. Автосугестията също – умението да внедряваме в ума си нови мисловни модели, които лека-полека да изместват старите. Умението да се разсейваме – да заместваме негативните емоции с позитивни, чрез нещата, които харесваме и обичаме да правим. Смехът – още едно мощно средство за борба със стрес. Смехотерапия, йога на смеха са тренинги, които ни учат да извадим състоянието на естествена радост в себе си. Музиката – слушането ú, тананикането – по-често си пейте или тананикайте любими мелодии.
Както споменах вече, музиката има въздействия на най-фино, почти неуловимо ниво. И не на последно място – досегът, общуването с природата. Планирайте едно излизане извън града всяка седмица. Докато сте в града – по-често прекарвайте в градините. Ако имате тераса – декорирайте я с цветя. Пийте там кафето си, канете приятели, четете и медитирайте в създаденото от вас райско кътче.
Разкажи ни за йогата на смеха. Какви хора я практикуват, как въздейства тя…
Йогата на смеха е полезна за всеки и за всяка възраст, защото се базира на факта, че смехът, или по-точно радостта, е естествено наше състояние, което явно се налага да се научим да упражняваме как да изваждаме от себе си. Погледнете малките деца – те често се смеят без причина. Къде отива тази способност като пораснем – ами, подтисната е. В училище и на обществени места, още в детската градина все ни се карат като се смеем, като издаваме звуци. Все ни натякват, че трябва да сме сериозни и да мълчим, когато и другите мълчат. А
смехът е извор на жизненост
и повишава хормоните на щастието по естествен начин. Има случаи на хора, които изоставят хапчетата, предписвани за проблеми с щитовидната жлеза и при депресия след сесии по смях. Аз препоръчвам горещо упражнението в смеене. На мен самата йогата на смеха успя да ми врътне някакво вътрешно реленце и да ме накара да гледам от по-леката страна на живота. Да не възприемам нито една ситуация чак толкова драматично, както обикновено хората възприемат почти всичко. Защото нали знаете – страхът е толкова голям, колкото са големи очите ни за него!
