Позитивно за живота в чужбина – 10 причини да пробваме

Наскоро попаднахме на блога Wanderlust & Life. Авторите му Лизи и Дейв се описват с “отчасти австралийски, отчасти ирландски произход”. Срещнали се в Канада, скоро след това отишли да живеят във Великобритания. И в един момент решили да започнат да споделят пътешествията, емоциите и наблюденията си за света. Това, което привлече нашето внимание, са техните разсъждения за положителните страни на живота в чужбина.

Защо да си го причиним поне веднъж в живота? От Lifebites.bg решихме да споделим с вас техните отговори на този въпрос. И тук не става дума за призив, а просто за различна гледна точка. Но текстът по-долу не е преводен. В него ще прочетете и разсъжденията на част от екипа на онлайн списанието ни. Защото неколцина от нас живеят извън България и се сблъскват с предизвикателствата, за които говорят Лизи и Дейв. Те казват, че това е променило живота им. Основното – за да е добър животът навън, е нужна сериозна работа, за да се постигне адаптация към новата среда. А в този процес човек научава страшно много за себе си. Какво например?

10 причини ЗА живота в чужбина

Това е може би най-хубавата страна на живота в чужбина. Защото едно е да ходиш на почивка или екскурзия, посещавайки друга страна за кратко. Съвсем друго е да се потопиш напълно в начина на живот, манталитета на местните хора, техните трудности и празници.

Лизи разказва, че се влюбила във футболната игра в Англия и въпреки че вече не живее в Канада, продължава да празнува националния празник на страната. Нашият автор Кристина пък, след няколко месеца прекарани във Финландия, вече не може да си представи коледно парти без финландско Гльоги (вариант на греяно вино с ароматни подправки), дори намира начин да се сдобие с ароматните му подправки директно от страната на Дядо Коледа. И до ден днешен нарича Никулден още финландската Малка Коледа.

Животът в чужбина не е лесен. Дори е труден. Който каквото ще да разправя. И изобщо не иде реч за миене на чинии. Даже напротив. Ако се случи да заминете заради атрактивна и добре платена работа – да ви е здрава гърбина! Ще ви трябват много повече време, усилия, нерви и мотивация, за да докажете, че заслужавате позицията си не по-малко от местните. И не защото хората са предубедени. Просто е нормално при среща на хора, принадлежащи на различни култури.

Живеейки навън задължително има прекрасни дни, в които човек се чувства страхотно на новото място. Но не са никак малко и онези, в които болезнено липсват приятелите, близките, дори домашният любимец, останал у дома. Носталгията излиза на сцената и никой не е застрахован, че ще го отмине. Тези моменти на редуващи се радости и трудности са онези, които в най-голяма степен ни изграждат като характери. Тестват издържливостта, упоритостта и способността ни да се справяме в трудни ситуации.

Признайте – страхотно е да имаш приятели из целия свят. Ако се наложи да започнеш някъде отново, има и на кого да разчиташ за помощ или съвет. У дома приятелите ни много често са онези от детството. Но човек никога не знае кога ще се появи най-верният другар. Или поне онзи, който да е наоколо, когато си най-самотен и далеч от всичко родно, любимо и познато.

Затова е важно да сме с отворени сетива към другите хора. И да не забравяме, че навсякъде (абсолютно!) има добри и лоши хора, а сред добрите винаги има и някой истински приятел.

Е как да не е важно? Всичко, което правим, впоследствие говори за нас добро или лошо. А когато сме натрупали богат опит с хора от различни култури – това вече е добра референция, която умее да отваря врати.

Дейв и Лизи отбелязват още, че животът в чужбина говори още за самостоятелност и адаптивност. Да не говорим, че работейки в чужда държава, вие научавате нови практики и начини за решаване на проблеми. Все неща, които всеки работодател би оценил. А представяте ли си, когато се върнете у дома, за да ги приложите на родна почва? Ей това вече е безценно.

Неизбежно е. Това трябва да се научи. В някаква степен се постига и със заминаване в друг град, но я си представете и езикът, и манталитетът, и всичко да е различно. Първо звъниш като луд на близки и приятели за всеки въпрос. Те понякога помагат, понякога успяват да те объркат. В крайна сметка, ако не са живели на това място, как да са наясно с някои неща?

Колежката ни Кристина Колева споделя, че в началото на живота ѝ в Швейцария почти всичко е успявало да я шокира – от безбройните правила, които стриктно се спазват, до безконечните сметки, които не спират да прииждат по пощата, буквално през ден и всичките за немислимо високи суми. Да не говорим за манията за рециклиране и ограниченията при внос на месо от съседните страни. И куп други странности, за които разказва в поредицата Разни странни от Швейцария.

Може да е клише, но повечето клишета разкриват всъщност универсални истини. И в този случай също е така. За някои хора, не за всички. Лизи например разказва, че у дома често е била в ролята на шута сред приятелите си. Заживявайки навън, тя открила, че това е защитен механизъм на притеснителността ѝ.

Безспорно е ясно, че животът в чужбина не е лесен, но всяко преодоляно препятствие, открива нови черти в характера и идентичността ни. Всяка малка задача в организирането на новия живот – като намирането на жилище, работа, ваденето на документ, среща с местни хора – всичко разкрива неподозирани до този момент способности за справяне и адаптиране към непозната среда. Или ученето на нов език, дори да не го овладеете перфектно – това е едно от най-любимите ни предизвикателства.

Има хора, на които Родината започва да липсва повече от болезнено, щом отидат да живеят навън. Мисълта, че времето у дома е ограничено до годишната отпуска, е направо влудяваща за тях. И такива хора не след дълго се налага да се завърнат. За да започнат да дишат отново свободно и нормално, а не на пресекулки.

Други обаче се наслаждават на новото приключение в такава степен, че повече не искат да чуват за завръщане. Понякога бягат от нещо лошо или от трудности у дома. Намирайки спокойствие и реализация в живота в чужбина, те намират и себе си. Други пък са преживели травма и заживявайки навън, успяват да се изолират от болката. Трети пък са просто така устроени – всичко чуждо им е хубаво, блазни ги, търсят го инстинктивно. Не можем да ги виним. Всеки случай си има обяснение. Важното е всеки да намери най-добрата формула за себе си.

Още нещо от чара на живота в чужбина. Срещаш толкова много хора, правиш толкова различни неща, научаваш нови езици, впускаш се в безброй неочаквани приключения, празнуваш толкова много нови празници, че… неминуемо разбираш, че светът е огромен, цветен, прекрасен. Спираш да гледаш на себе си само от гледна точка на принадлежността към една малка общност. Ставаш и се стараеш да възпиташ така и децата си – гражданин на света.

Това особено много важи за нации, чийто роден език се говори и на други места по света. Представете си само австралиеца с неговия забавен акцент, заживяващ в малко градче в добрата стара Англия. Е, поне е забавно – веднага се откроява и бива забелязан. Не такава е ситуацията с източноевропейците на Острова, отваря скоба нашата колежка Вероника Лазарова. Различният акцент издава чужденец, в когото мнозина поданици на Кралицата разпознават заплаха – най-вече за работните си места.

Една от основните причини за недолюбването на източноевропейци е големият брой поляци – над 800 хил., показва официалната статистика от 2015 г. В момента те са най-голямата чуждоезична общност на Острова, изпреварвайки по численост индийците. Но няма нищо по-хубаво от това да превърнеш един недостатък в предимство. Както и в това да се гордееш, че за разлика от повечето англичани, говориш още един език освен майчиния си.

Случаи такива безброй, знаете. Самите Дейв и Лизи се срещат по този начин. И това със сигурност за мнозина е една от най-хубавите страни на живота в чужбина. Защото ако сродната душа говори друг език, живее на друго място, а ние не искаме да мърдаме от дома… как да я срещнем тогава? Пък то щастието има свой собствен език. Доста универсален. И си струва да бъде търсено с отворени очи и сърце.

Вижте още… за разликите между различните култури според един от най-големите познавачи на междукултурната комуникация – Ричард Люис и книгата му Когато културите се сблъскват