Книгата Живот в скалите на Мария Лалева се превърна в тотален бестселър на българския книжен пазар. Това е дебютният роман за поетесата, сценарист и продуцент Лалева, която успява да напои страниците на своя роман с мъдрости и въпроси, над които си заслужава да се замислим.
В Живот в скалите тя разказва историята
на четирима самотници, открили своя нов дом край скалите на Созопол. Михаил – бивш актьор и настоящ пияница. Демир – турски мъдрец и гадател, Луиза – арменска безбожница и баба Настасия – македонска пророчица.
В техния свят неочаквано се появяват млада жена, поразена от неизлечима болест – Марина, и нейният син Павел, когото съдбата неслучайно довежда именно тук – при морето и скалите. И при странните му на пръв поглед пазители.
Романът Живот в скалите е смесица от претворена житейска философия, мъдра притча, езотерично послание и увлекателна лична история. В цялото ѝ съдържание прозира въпросът за любовта и енергиите в различните им измерения и форми. Авторката казва в свое интервю:
„Любовта винаги е правилният отговор. На всеки въпрос под това небе. Единственият правилен. Още по-голямата тайна на любовта е, че самата тя е едновременно и въпрос, и отговор. Защото е отделна енергия, отделен елемент от нас. Със собствен разум и воля. Не тя живее в нас, а ние в нея“.
Книгата извежда на преден план и идеята за кръговрата между живота и смъртта и тяхното значение. Избрахме за вас част от най-вдъхновяващите и запомнящи се цитати от Живот в скалите.
Приятно четене!
В скалите живеят всички тайни и мистерии на света. И те викат при себе си само тези, които могат да ги чуват и да живеят в тях.
Хората твърде много са се вторачили в телата и в ума си и много предпазливо се докосват до света на духа.
Когато една илюзия няма пагубно влияние върху живота на когото и да е било, спокойно можеш да я оставиш на мира и да не я развенчаваш.
Животът, любовта и децата не ни принадлежат. Имат си собствени закони и собствен път.
Късметът много често е въпрос на бързо решение.
Хората, които Дядо Боже е целунал, светят и те правят по-добър не защото ти показват колко си малък, а защото те карат да вярваш, че си голям.
Не ми беше много шумът, малко ми беше тишината в големия град.
Няма грешка, която да не е стъпало, Михаиле. Но само ти определяш посоката – нагоре или надолу.
Когато приключа с въпросите към света и другите, започвам да питам себе си.
Любовта е красива, когато не изисква нищо. Има ли условие, това вече не е любов. Всяко настояване за обещание вече не е любов, всяко ограничение на избора вече не е любов.
Под това небе няма нищо по-трудно от това да излъжеш дете. Антените му за истина и лъжа са настроени на честоти, които възрастните вече не могат да улавят.
Самоиронията винаги е белег на интелект.
Беше му нужно точно морето – най-шумното нещо под слънцето с най-ярката тишина в шума.
Ние, живите, по-трудно пускаме живота от телата на умрелите си близки, отколкото те самите.
Абстиненцията е наказанието за слабостта да позволиш да си зависим.
Само като си представя колко тайни умират заедно с човека, съм учудена, че от небето валят дъжд и сняг, а не човешки тайни и неизречени истини.
Да спреш да обичаш един човек, не е повод да предаваш душата му, доверието му и общото ви минало.
Нецелият човек не е свободен да се радва, нито е пораснал да разбере колко много трябва да е благодарен. И за колко много неща.
Бог ни е изпратил любовта, за да не забравяме какви големи души носим.
Всеки миг от живота може да бъде филмиран. Всеки живот, всяка история заслужава да бъде филмирана. Няма малки и големи истории, има неразказани добре истории.
Правото да не си своето вчера е най-човешкото право под това небе.
Разбрах, че в повечето случаи човек наранява другия, защото не харесва нещо в себе си, не в отсрещния.
Пълзим като охлюви, скрили в черупката на гърба си самите себе си. Истинските нас. И тъпчем там всичко, което искаме да скрием. От страх, от срам, от невяра.
Има нещо божествено в човешката бъркотия от емоции.
Страданието прави някои хора меки и мислещи, отприщва доброто и състраданието в тях. Други изгаря до черно.
Най-грозно съди виновният.
Жените, които оставят след себе си повече въпроси, отколкото спомени, са тези трудните. И за забравяне, и за обичане…
Най-странното обаче в цялото това изпитание на парите е, че и прекаленото им нямане, и прекалено многото им имане водят до едно и също – до себеизгубване.
Суетата има болезнена нужда от клакьори.
Закъснялото извинение, закъснялата истина и закъснялата изповед са най-ненужните думи, които някой може да изрече, когато си го разбрал и вече си му простил.
Любовта и хуморът – две мъдри оръжия срещу страха.
Проституцията, дали буквална, или духовна, е имитация на любов, неравностойна сделка по дефиниция.
Приятелите не са длъжни да са съвършени.
Бяхме ѝ непознати, но неусетно се бяхме превърнали в приятели. В живота се случват такива бързи срещи, които избухват във внезапна и на пръв поглед нелогична близост, в чиста обич.
Хубаво е човек да си обича спомена за любовта с някого.
Вярвам, че приятел е този, който понякога влиза остро в света и в живота ти, за да те разтърси и да те събуди.
Миналото може и да се опитва да решава настоящето, но всъщност ражда само сенки. А сянката на миналото винаги е гърбава.
С годините човек някак развива усещането за мислите на другите, без да е ясновидец. Понякога е нужен само поглед.
Може би прошката е краят на гнева ни.
Голямата победа е скок, след който не знаеш нито как, нито къде точно ще се приземиш. Но след голямата загуба можеш да се приземиш само на едно място – в себе си.
Смелостта на роба е много по-ценна от тази на господаря му.
Обещанието понякога е голям капан, който сам поставяш за себе си.
Вижте още: Избрани цитати от Кривата на щастието
