Представете си една обширна зелена територия – растителност, поляни и гори. Територия, която е дом на всякакви насекоми и гризачи. И не само. На свободни глигани, лисици, елени, сърни и дори лосове. Тук нощем може да бъде чут смразяващият вой на вълците. Това място “кипи” от живот. Как ви звучи? Като резерват? А ако ви кажем, че става въпрос за района около Чернобил?
Чернобил, който през 1986 г. изхвърля
осем тона радиоактивен материал
в атмосферата и предизвиква евакуацията на повече от 100 хил. души. Облакът от радиоактивни материали бил толкова отровен, че близките гори загинали, а районът около електроцентралата ще бъде затворен за обитание не за стотици, а за хиляди години.
Въпреки всичко това обаче се установява, че без човешкото население животът по тези места не просто се е зародил отново. Той процъфтява. Не значи ли това, че щетите, които хората са в състояние да нанесат, са по-сериозни от всяко друго бедствие?
Непосредствено след ядрения взрив
в района на Чернобил безброй животни загиват
Но съвсем скоро популациите започват да се възстановяват. И днес те са във възход. Тук се срещат не само обитателите, които са съществували до момента на катастрофата. Днес местността се е превърнала в дом и на редки видове животни. Такъв например е евроазиатският рис.
Лосът е друго животно, което е изчезнало от тези земи преди години, само за да се възвърне към своето естествено местообитание. Едва след като хората са го напуснали. Камера е заснела присъствието на кафява мечка – тя не е застрашен вид, но не е била забелязвана в областта повече от век.
Освен тях тук се срещат и стада от диви коне Пржевалски, чието естествено местообитание обаче не е било тук. Те са били освободени в Зоната (както е наричан забраненият за достъп район около Чернобил), в пояс с умерена радиация, с цел да бъде опазен видът. Тази
изключително рядка порода
се справяла толкова добре, че стадата започнали да се отклоняват извън Зоната. Въпреки това се установява, че конете имат много голямо количество натрупана радиация в телата си. Това не е изненадващо, имайки предвид местообитанието им, но се повдига въпросът дали зачестилите смъртни случаи на конете не са следствие именно на нея.
Най-многобройни се оказват вълците. Прочуване сочи, че техният брой се е увеличил и в момента е около 7 пъти повече от този в природните резервати в региона. И все пак животните не са
единствените обитатели на района около Чернобил
 Едно от най-силно засегнатите места от радиацията е Червената гора. Наричат я така, защото дърветата почервенели, след като умрели в следствие на взрива. Макар че са минали 30 години оттогава, те сякаш са застинали. Не са се разградили. Твърди са. Защото тук нищо не гние. Земята е покрита с безброй свежи листа, сякаш току-що са опадали. Високата радиация е убила дори микроорганизмите, причиняващи гниене. Популацията на насекомите в гората е намаляла. Някои от тях имат деформации. Тъй като те живеят сравнително кратко, за 30 години са се сменили много поколения. Това е и причината, поради която вече се наблюдават генетични мутации. Пример за това се смята, че са паяците, чиито паяжини всъщност са деформирани. |
Може да звучи изненадващо, дори налудничаво, но тук живеят и хора. Вероятно над 150 души. Повечето от тях са над 60-годишна възраст. Те разчитат най-вече на земеделие и риболов, за да се изхранват. Това са хората, които органите на Зоната наричат “самонастанили се”. Но те не са самонастанили се. Те са местни жители. А това е техният дом.
В различни интервюта разказват за евакуацията през 1986 г. и последвалото настаняване в други населени места. Някои си спомнят как е трябвало да спят в едностайни апартаменти с още няколко семейства. Други споделят колко негативно е било отношението на околните. Всички
гледали на тях като на заразни
Всеки път, щом излезели на улицата, или отидели до магазина, местните се разбягвали…
А тук “самонастанилите се” са щастливи. Защото са си у дома. Затова и не се оплакват. И нищо не искат. Само да доживеят спокойно остатъка от старините си. Те отдавна са направили своя житейски избор.
Към новата среда са се приспособили и някои риби. Такива са живеещите в oхлаждащия басейн в подножието на взривилия се реактор, които са изградили механизъм за възстановяване на увредената ДНК. Така се предпазват от радиацията. В резултат на това в басейна живеят и се множат огромен брой риби.
Някои видове птици също са успели да се приспособят към тази враждебна среда, като са започнали да произвеждат антиоксиданти, които ги предпазват от радиацията. Не всички, но някои…
Всичко това показва колко адаптивна е природата. Повечето от нас вероятно до скоро са мислели, че ядрена катастрофа от такъв мащаб би унищожила всичко живо за хиляди години напред. Но е явно, че природата е по-могъща дори и от това.
Какво се случва на още едно място с подобна драматична история – ето как хората се завръщат по домовете си в района на атомната централа Фукушима.
