Историята на Джо Кокър е като приказка за възрастни с поука. Когато много искаш да постигнеш нещо, не се отказваш въпреки несполуките и работиш здраво, рано или късно, то ще се случи.
Разбира се, винаги ни си струва супер лесно, когато историята е чужда. Когато самите ние трябва да извървим подобен път, често при първата спънка сме склонни да се откажем и да захвърлим недостижимата цел. В такива моменти просто може би трябва да бръкнем в торбата с
истории като тази на Джо Кокър
Брус Уилис или Дж. К. Роулинг и да си върнем надеждата. А с нея и загубената посока за пътя към нашата цел. Независимо дали е кариера, семейство или обикновена почивка, за която все не намираме време или средства.
Но нека ви разкажа за англичанина, чийто глас разпознава цялото Земно кълбо. Обикновено момче от работническо семейство в Шефийлд, което успява да стане едни от най-известните музиканти на нашето време. При това с песни, написани и изпети от други супер знаменитости.
Джо е 12-годишен, когато за първи път се качва на сцената – докато по-големият му брат Виктор и бандата му забиват някъде из местни клубове на родния си град. И вече знае – това е неговият живот. Следващата му изява пред публика е само 4 години по-късно. За да извиси глас, се налага той и групата му Cavaliers да платят вход за собствения си концерт. Не потръгва и скоро бандата се разпада. Такава е съдбата на още няколко групи, в които музикантът участва.
Докато търси подходящите колеги, сценично име и жанр, Джо Кокър се сблъсква с реалността. Напуска училище и си намира работа в една от най-големите английски компании за доставка на газ и електричество. А майка му, убедена, че това е кариерата, която чака най-малкия ú син, му купува и няколко книги, посветени на тази сфера. Но Джо не се отказва от
мечтата за сцената
През 1963 г. идва първото по-сериозно участие. Бандата му подгрява концерт на Ролинг Стоунс в Шефийлд. Година по-късно Кокър успява да постигне и личен успех – подписва договор със звукозаписната компания Decca. Първият му сингъл, кавър на песента на Бийтълс I’ll Cry Instead, се оказва провал.
Лошо падане. Тъкмо когато си мислиш, че си полетял и се оказваш на дъното. Джо Кокър има нужда от време, за да се съвземе. Да си отговори на въпроси като дали наистина музиката е неговото призвание? Колко пъти още трябва да опитва? Не е ли пропилял шанса на живота си?
След година творческа пауза, той
отново е на сцената
За да направи своя удар. С песен, изпята от друг. Неговият вариант на With a Little Help from My Friends, написана от култовия дует Макартни-Ленън и издадена от Бийтълс през 1967 г., се превръща в сензация. Критиците признават – Джо Кокър пее така, че няма как да объркаш чувството, което иска да пресъздаде. Сравняват го с Рей Чарлз и Боб Дилън, а публиката направо пощурява по специфичния тембър на гласа му. Именно гласът, неговата запазена марка, дава ново звучене и усещане на чуждите песни и ги превръща в хитове. Следват участия, концерти и изява на фестивала Уудсток – ден, който за Джо Кокър ще остане един от най-специалните в живота му.
Бийтълсите пък са толкова впечатлени
от своя талантлив сънародник, че му дават правото да направи кавъри на още няколко от свои парчета.
В началото на седемдесетте след изтощително турне в Америка и лични сблъсъци с един от колегите си в групата, Джо Кокър отново тръгва към дъното. Изпада в депресия, започва да надига чашката с алкохол твърде често и посяга към хероина. Връща се при разтревожените за психичното му здраве родители в Шефийлд и за кратко изчезва от сцената, но не и от класациите, които продължава да покорява с нови хитове. Идва ред на друго от знаковите му парчета – You Are So Beautiful – песен на Били Престън.
Зад лъскавата страна на успеха, ситуацията изглежда доста по-различно. Проблемът с алкохола на Кокър се задълбочава, а през 1976 г. той дължи близо 1 млн. долара на A&M Records.
Успехи и провали се редуват
Награда Грами, следвана от глоба и полицейски арест заради притежание на марихуана, отказ да пее (с мотива, че музикалните инструменти на са на висота)… Певецът е бледа сянка на себе си и си дава сметка за това.
“Пушех по около 40 на ден наведнъж – цигари”, казва в интервю преди години музикантът и допълва, че заради алкохола и тютюна гласът му вече никога не бил същият.
Джо Кокър все пак се съвзема. Решен, че най-накрая ще изплува от блатото на алкохола, а до него неотлъчно стои съпругата му Пам, с която стават официални половинки през 1987 г. Следват нови силни албуми. Той се завръща и в класациите, и на сцената, за да дозакове голямата табелка с името си в сърцата на феновете си.
Продължава да работи до последния момент. Концерт след концерт, докато в края на 2014 г., 70-годишен не губи битката с рака на белия дроб. Оставяйки 22 студийни албума. И осъществявайки мечтата на живота си – да бъде на сцена и да пее. Защото въпреки провалите и неуспехите, той винаги се завръщаше – за да се бори, когато са го отписали и да покори нови, своите си върхове. Респект, Мистър Кокър.
